Даниел Истърман
Отмъщението на Юда (1)

ПРОЛОГ

Юни, 1945

Окупираният от руснаците Берлин

Лампите примигнаха и изгаснаха. В същия миг се включи един прожектор. На огромния екран се появиха цифри, после се чу музика и на тяхното място се показа свастика. Тя на свой ред бе изместена от образа на германския орел и думите „Седмичен кинопреглед“.

Сетне се видяха знамена със същия орел, впил нокти в украсена с гирлянди свастика и думите „Събуждането на Германия“. Разнесе се тропот на маршируващи крака. Открои се намръщеното лице на стисналия устни Адолф Хитлер, приемащ парада на щурмоваците, застанал на висока трибуна под разперените криле на грамаден орел. Камерата се насочи нагоре и показа познатите силуети на месершмит Ме 262, следвани от Ме 163 с прибрани назад криле. Повечето от присъстващите в залата не бяха виждали тези изтребители в действие, макар че много от тях познаваха чертежите на прототипите.

На екрана отново се появи лицето на Фюрера. Сега изражението му беше победоносно, ликуващо от неописуема радост. Съвсем бавно ръката му се протегна в хитлериски поздрав. Камерата се отдалечи, за да покаже цялата трибуна и сградата, пред която беше издигната.

От публиката се изтръгна вик, който незабавно бе сподавен от рязка заповед на немски език. Сградата на екрана беше добре известна — Бъкингамският дворец. Невероятно. Но филмът ясно показа немската войска, танковете и униформите на войниците, които маршируваха по „Мол“ и завиваха покрай трибуната към „Конститюшън Хил“.

От двете страни на булеварда стояха нещастни зрители, отчаяно вдигнали ръце за хитлеристкия поздрав. Те бяха смълчани и уплашени, на лицата им се четеше поражение, а главите им бяха наведени.

Изведнъж музиката спря и един глас раздра тишината. Говореше не на немски, както очакваше публиката, а на английски. Присъстващите познаваха гласа от радиопредаванията, които бяха слушали и на които се бяха смяли в родината си. Той принадлежеше на Уилям Джойс, изменника с приятния глас, на когото „Дейли Експрес“ бе дал прозвището „Лорд Ха-Ха“.

Вчера сутринта в девет часа британският министър-председател Уинстън Чърчил подписа официална декларация за капитулация пред победоносните сили на Германския райх, с което сложи край на продължителната война в Европа. Претърпели поражение на всички фронтове, злощастните войски на бившата Британска империя днес сложиха оръжие след дълга и безрезултатна борба, ненужно протакана заради упоритоста и егоцентричността на техните лидери, отнела живота на милиони млади хора. В крайна сметка по-посредствената войска, бойно снаряжение и морал не можаха да се противопоставят на натиска на немското умение и издръжливост. Цивилното население на Англия също не устоя на нападенията с новото съвършено оръжие, изстреляно срещу него от бреговете на Франция.

Докато Джойс говореше, камерата показваше вътрешността на двореца. Край дългата, покрита със зелено сукно маса хора в официално облекло и военни униформи подписваха документи.

Нашият любим Фюрер, Адолф Хитлер, беше в Лондон, за да приеме капитулацията на Англия от министър-председателя и неговия кабинет. Виждаме го тук, на Даунинг стрийт, непобедимия завоевател на Европа, Фюрера на хилядогодишния Райх.

Усмихнатото лице на Хитлер. Мрачното, сериозно лице на Чърчил. Леко треперещата му ръка при подписването на документа. Отново Хитлер, приемащ документа, подписващ го на свой ред с небрежен замах. И пак намръщеното изражение на Чърчил.

Той изглежда разтревожен. И така би трябвало да бъде. Защото знае, че играта свърши. Скоро генерал Гудериян, новият военен комендант на Англия, ще издаде заповед за началото на първия от дългата поредица процеси срещу военнопрестъпниците. Всички ще бъдат подведени под отговорност — Чърчил, Харис Бомбардировача, Монтгомъри, Портал — цялата пасмина. Това са хората, които се хвалиха и заплашваха в продължение на шест дълги години, докато принудиха Англия и по-голямата част от Европа да падне на колене. Те ще отидат на бесилото, бъдете сигурни в това. Ала линчуване няма да има. За пръв път в своята история британците ще усетят вкуса на правосъдието. Германското правосъдие. Старите привилегии, любимците, подлизурковците и блюдолизците ще бъдат премахнати. Нов вятър вее из Европа и неговото име е Справедливост за всички. Именно за това беше войната. Системата на правосъдието и реда — гордостта на Германския райх — сега ще бъде въведена и в Англия. Райхът ще назначава съдиите — добродетелни, лоялни и безстрашни хора, които няма да бъдат зависими от милордите с древни титли или от евреите с торби сребро.

На екрана се заредиха сцени от съдебните процеси в Германия. Всички се провеждаха в богато натруфени зали, където над главите на съдиите мрачно и застрашително висяха свастики и орли. Публиката седеше, без да помръдне, смълчана от ужас.

След като настани генерал Гудериян на Даунинг стрийт, Фюрерът продължи към Бъкингамския дворец, където бе официално приет от крал Едуард и неговата съпруга, кралица Уолис, долетяла предишния ден от Бахамските острови, за да поеме новите си задължения. Сияеща, кралската двойка приветства с добре дошъл завоевателя на страната и го поздрави като стар приятел и освободител на народа.

Последваха кадри с херцога и херцогинята на Уиндзор, застанали на балкона, махащи с ръце, а до тях Хитлер, вперил поглед напред.

Евреите, разбира се, няма да харесат всичко това. Те ще направят всичко, за да спасят нещастните си кожи. Те организираха заговора срещу Болдуин през 1936, в резултат на който кралят бе принуден да абдикира, и тласнаха Англия в една война, която тя нямаше никакъв шанс да спечели. Германия протегна приятелска ръка, но ционистите и ротшилдовците се погрижиха тя да не бъде стисната. Вместо да обединят сили, за да победят общия си враг — многобройната армия на сталинистка Русия и червените конспиратори в собствените си страни, Англия и Германия загубиха цвета на нацията си в една безсмислена война. Е, ние в Германия знаем как да се справим с евреите. Не след дълго и многострадална Англия ще види гърбовете им. И този път те няма да се върнат.

На фона на тези думи показаха горящи синагоги и отвеждани от есесовците евреи. Пред една от синагогите войниците най-безцеремонно раздраха британското национално знаме.

След като обядва в двореца, нашият любим Фюрер потегли за Шинтън, Оксфордшър, където бе радушно посрещнат от сър Осуалд и лейди Даяна Мозли. След освобождаването му от интерниране през 1943 сър Осуалд бе под постоянно наблюдение от британските сили за сигурност. Фюрерът го покани да заеме временно длъжността министър-председател, докато е възможно да се проведат избори, на които се очаква партията на сър Осуалд, Британският фашиски съюз, да спечели убедителна победа.

На екрана се появиха сър Осуалд и Хитлер — усмихнати, стиснали ръце. Сетне изведнъж показаха Капитолия във Вашингтон и облачното небе над него.

Междувременно вчера следобед във Вашингтон бившият шарже д’афер Ханс Томсен бе повикан на разговор с държавния секретар Едуард Стетиниъс. Говори се, че сутринта той ще отиде в Белия дом на среща с президента Труман, където ще започнат преговорите за официалното приключване на военните действия между Съединените щати и Германия. Дипломатическите източници са на мнение, че през есента президентът възнамерява да направи официално посещение в Берлин.

Видяха се две знамена — немското и американското, после безоблачно небе. Камерата започна да се снишава, докато се показа голям купол. След малко се появи целият площад „Свети Петър“, изпълнен с поклонници.

А в Рим Негово светейшество папа Пий XII поздравява Фюрера с последната му победа.

Разкри се вътрешността на Ватикана. Пий XII се усмихваше и се ръкуваше с Хитлер.

Тези кадри са заснети миналата седмица след срещата между висшия католически духовник и новия господар на Европа, когато бе подписано ново споразумение, заменило остарелия договор от 1933. На тази среща папата изяви готовност да признае политическите промени на границите, станали от началото на войната. В замяна на това възвърналото властта си фашиско правителство на маршал Пиетро Бадолио ще признае условията на Латеринския договор (Договор, подписан в Латеринския дворец в Рим на 11 февруари 1929г. между Мусолини и кардинал Гаспари, уреждащ отношенията между италианската държава и папският престол — Б.пр.) и ще запази добрите си взаимоотношения с Ватикана.

Джойс замълча за няколко минути, после продължи с ликуващ глас:

Британци! Дългата ви нощ свърши. Ръка за ръка с вашите немски братя и сестри вие стоите на прага на нова и прекрасна епоха. Мирът, справедливостта и свободата ще изместят тиранията, която познавате. Под знака на свастиката обединена Европа твърдо ще се противопостави на варварските орди, пуснати да вилнеят от степите на комунистическа Русия. Върху наковалнята на общите страдания заедно ще изковем едно славно бъдеще за арийската раса.

Въздухът отново бе раздран от музика, съпровождаща марша на наперени войници, огромни знамена със свастики и есесовски символи, проблясващи на слънцето. Последният кадър беше от парламента. Над Викторианската кула величествено се диплеше знамето на Третия райх, развявано от смразяващия вятър.

— Светлина!

Екранът помръкна. Помещението постепенно се обля в светлина. Цареше мъртва тишина. На сгъваемите метални столове, подредени с военна педантичност в девет редици, седяха стотина мъже. Никои не помръдваше. Всички мълчаха. Единият от мъжете напразно се опитваше да сподави кашлицата си.

Главите им бяха обръснати. На изнурените лица бе изписана умора и болка. Невъзможно бе да се различат слабите им изтощени тела под широките сини униформи на военнопленници.

Помещението, в което се намираха, беше дълбоко под земята. То бе дълго двайсет и широко осем метра и имаше нисък таван. От единия ъгъл се чуваше бръмченето на електрическия генератор. Долавяше се и още един шум — помпата за въздух. Целият подземен комплекс беше невидим на повърхността и постоянно трябваше да се снабдява с кислород.

Стените бяха тапицирани с черен плат. От тавана се спускаха четири кървавочервени знамена, които стигаха до пода. На всяко имаше бял кръг с вписана в него свастика. Във външния свят на петдесет метра отгоре такива знамена щяха да бъдат незабавно раздрани и изгорени от руските войници. Ала долу нямаше руски войници. Единствените военни там носеха есесовски униформи.

Стражите бяха застанали с гръб към стените, стиснали заредените си оръжия.

Най-отпред стоеше немски офицер. На раменете му имаше сребърни нашивки на есесовски щандартенфюрер. На дясната ръка бяха избродирани буквите SD означаващи Sicherheitsdienst — тайната служба за сигурност на Райха. Той беше млад за ранга си. Завършил бе Фогелзанг Орденсбург и в края на войната бе получил няколко назначения на местата на загиналите му предшественици. Немецът не издаваше с нищо нервността си. Лъснатите му ботуши, кортик и черна шапка с емблемата на смъртта бяха нагласени като за парад.

Филмът бе оказал очакваното въздействие, към което се бяха стремили създателите му. Затворниците пред немския офицер бяха не само поразени. Те бяха съкрушени. Всичко, в което бяха вярвали, всичко, което ги бе крепило в продължение на три-четири години и им бе вдъхвало надежда за освобождаване и завръщане в родината, бе унищожено за няколко мига.

— Господа — започна офицерът на английски с лек акцент, — надявам се, че тази седмица кинопрегледът ви се е видял по-интересен от обикновено. След няколко минути ще ви върнат в килиите. Ще ви раздадем днешния лондонски „Таймс“, където ще можете да прочетете за условията на капитулация на Англия, както и пълни подробности за последните събития. Можете да ги прегледате през свободното си време. Преди това обаче трябва да ви се представя. Името ми е Клитман, щандартенфюрер от СС. Аз съм новият комендант на този затвор и вие сте длъжни да изпълнявате моите заповеди. Както разбрах, през последните месеци режимът тук е бил смекчен под ръководството на оберщурмбанфюрер Гросман. Но с това вече е свършено. Гросман е освободен от длъжност. Отсега нататък ще трябва да се съобразявате с мен. Възнамерявам да ръководя нещата тук като по учебник. Нарушенията на дисциплината ще бъдат наказвани жестоко. Всеки опит за бягство ще бъде заплащан със смъртта на евентуалния беглец и на един от затворниците. Няма да има успешни бягства. Ще разберете, че охраната тук е най-строгата в Райха. Щом свършите с вестниците, вероятно ще пожелаете сериозно да обмислите собственото си положение. Моля ви, не си правете илюзии, че немският народ има намерение да остави ненаказани виновните. Пред военните трибунали ще застанат не само онези, които въвлякоха Великобритания в агресия срещу Германия. Естествено, главните подсъдими ще бъдат Чърчил и неговите помагачи. Но ние няма да си отдъхнем, докато и най-дребният престъпник не бъде осъден. Вината е огромна. Тепърва предстои да излезе наяве пълният размер на британските престъпления. Няма да бъдат пожалени никакви усилия те и техните извършители да бъдат разкрити. Във вашия случай въпросът за вината не стои. Всички сте арестувани на германска земя или на териториите на държави, съюзници на Райха. Днес ще бъдете посетени от адвокати, определени да подготвят съдебните ви дела. Своевременно ще ви бъде назначена служебна защита. След няколко дни ще получите писмени указания от съответните власти в Англия, в които ще ви призоват да признаете всичко. Досега отказът ви да разкриете подробностите около вашите мисии беше похвален. Вие сте безстрашни мъже и не се съмнявам, че при други обстоятелства щяхте да бъдете високо наградени за вашата смелост. Ала войната свърши. Вашата страна претърпя поражение в една справедлива и открита битка. Сега задължението ви е да сътрудничите на органите на законноста и реда, за да бъдат назовани виновниците и оправдани невинните. Комендантът млъкна и застана мирно.

— Свободни сте. Надявам се, че всички ще сътрудничите. Уверявам ви, че това е във ваш интерес.

Вратите на залата се отвориха. Хората от първата редица станаха по даден сигнал. Докато се изнизваха навън, те отбягваха погледите на другите затворници. Мнозина плачеха открито.

— Господ да ни е на помощ — промълви някой.