Даниел Истърман
Отмъщението на Юда (15)

14.

Джек остана в Дъблин достатъчно дълго, за да уреди нещата на родителите си. Повече от това нямаше да издържи. Наследи къщата и малко пари, осигуряващи му минимална финансова обезпеченост. Само от продажбата на къщата щеше да получи прилична сума, с която можеше да стои в Дъблин, докато реши какво всъщност иска. Ала все още се колебаеше.

В едно беше сигурен — не желаеше да живее в Дъблин. Всички, които бе обичал, бяха или мъртви, или заминали някъде. Съпругата и детето му лежаха в едно гробище с майка му, а баща му — заради вероизповеданието си — в друго. Мария беше омъжена и недостижима. Ирландия не можеше да му предложи нищо, освен тъга и разочарования.

В самолета на път за Израел той установи, че мисли не толкова за смъртта на родителите си, колкото за загубата на Съмърлон и онова, което тя представляваше. Къщата и споменът за онова лято постоянно се връщаха в мислите му — неканени и нежелани. Изхвърлили го бяха от рая и нямаше връщане назад. В бръмченето на самолетните двигатели долавяше прибоя на вълните и пъргави стъпки по пясъка. Затвори очи и си представи как Мария бяга от него из зелена ливада. Тя подхвърляше червена топка. Опита се да извика и да я предупреди, че насреща й има скала. Изведнъж тя се обърна, усмихна му се и той видя лицето на Кейтлин.

Когато се върна, за него имаше писмо. С клеймо от Москва. Джек за пръв път видя новите пощенски марки на Република Русия. Досети се от кого е писмото още преди да го е отворил.

Йосиф Шаранский беше професор по близкоизточни езици. Срещали се бяха на няколко международни конференции и с течение на годините познанството им прерасна в близко приятелство, въпреки редките контакти. По време на комунистическото господство беше невъзможно евреинът Йосиф да получи разрешение да посети Израел, защото властите се страхуваха, че няма да се върне. Затова той насочи усилията си върху библейската история. Качеството на изследванията му спечели голямо уважение, предимно извън Русия. Освен статиите на родния език Йосиф имаше многобройни публикации на английски в редица международни специализирани издания. Всички бяха написани на отличен, макар и особен стил, който придаваше достъпност и дори лек хумористичен оттенък и на най-сухите научни описания.

Писмото беше напечатано на старата „Оливети“, която Джек бе подарил на Йосиф преди години по случай четирийсетия му рожден ден. Буквата „v“ беше счупена и Йосиф използваше „u“ вместо нея. Това придаваше на писмата му необичаен, средновековен вид. Тънката хартия и неравният шрифт бяха още по-окаяни от съветските си предшественици. По всичко личеше, че там нищо не се бе променило.

Драги Джек,

Отдавна не си ми писал. Може би вече си забравил стария си приятел. Аз често мисля за теб, понякога със сълзи в очите. Сега ти живееш и работиш в Ерусалим и аз съм сигурен, че скоро ще дойда при теб. Може дори да направя поклонение, но още е рано. Сега, когато съм свободен да отида там, необходимостта не е толкова належаща. Тук нещата не вървят добре. Народът много страда, но какво можем да направим? Пак да вдигнем революция ли? Не, както обикновено, ще чакаме,да стане нещо. Вероятно е по-зле от преди, незнам. Някои хора казват, че е така, но според мен грешат. Преди не можех да отида в Израел, а сега дори това е възможно. Трябва да дойдеш в Москва веднага щом получиш това писмо. Много е спешно, не търпи отлагане. Не мога да ти обясня, защото продължават да отварят писмата. Тук не всичко е така, както изглежда. Моля те, тръгни веднага. Дори да не ти дадат отпуска, пак трябва да дойдеш. Ще разбереш защо, когато се видим. Прости ми, че не ти обяснявам. Имам причини.

Поздрави майка си и баща си от мен, яко им пишеш. Помня ги много добре от времето, когато бях в Дъблин. Какъв прекрасен град и колко жалко, че си го напуснал. И онези очарователни рибки в езерцето. Но мисля, че те разбирам. Това е засега. Лея ти изпраща поздрави. И малката Сима, която не си виждал. Този път ще отседнеш у нас. Няма да си в хотел „Академическая“ и да подкупваме дежурната с чорапи и червило. Твой приятел Йосиф

Джек излезе на балкона. Там, от планината, се виждаше целият град, ширнал се пред него като макет, а по-нататък, далече на изток — Мъртво море. Следобедното слънце блестеше по куполите и кулите. А отвъд слънчевата светлина, камъка и вековната омраза Джек видя опустошения, изпепелен град — падането на Ерусалим. А там, оградени от океана, се извисяваха обгорелите останки на Съмърлон и му се присмиваха.