Даниел Истърман
Отмъщението на Юда (12)

11.

Последваха мразовити дни, през които всичко беше застинало и неподвижно. Джек не можеше да заличи спомена за кичура коса. Той надничаше дори между редовете на старинните ръкописи — заплетен и окървавен. Не беше в състояние да работи от страх, че ще се появи пред очите му. Нощем се събуждаше, облян в студена пот. Миеше ръцете си в ярко осветената баня и трепереше, докато ужасът преминеше.

Намериха тялото на Мойра, разчленено и опаковано на части, скрити зад редиците от книги в различните стаи. Джек не присъства, но си представяше всичко в съня си така, както виждаше гибелта на Кейтлин и Сиобан. Съдебните експерти предположиха, че убийството е било извършено в банята, зад завесата на душа.

Разпитваха го усилено, но той нямаше какво да им каже. Връзката между Мойра и Денис Бойлан беше несъществена и макар да си отбелязаха за нея, Джек видя, че не й отдават голямо значение. Спомена за Розевич и за подозренията на Бойлан, но полицаите вече си бяха наумили, че става дума за психопат и нямаха намерение да губят време за нещо толкова незначително. Нито пък самият Джек вярваше в тази версия.

Едва след три седмици забеляза, че някой е ровил из нещата на Мойра. При това много хитро. Джек я заместваше и всеки ден преглеждаше папките й. Задачата не беше трудна, защото за разлика от домашния си живот Мойра беше педантична по отношение на служебния. Точно това привлече вниманието му — крещящото несъответствие между изрядно подредения каталог на новите придобивки и безпорядъка на самите материали.

Джек забеляза, че нежеланият гост бе съсредоточил вниманието си върху голямата колекция от раннохристиянски ръкописи, изпратени преди няколко месеца за изследване в „Честър Бийти“ от Хумболтовия университет в Източен Берлин. Мойра работеше с тези документи, преди да я убият. Джек прегледа внимателно материалите, докато се увери, че нищо не липсва, макар някои от ръкописите да бяха сложени на друго място. Единственият човек, който имаше достъп до тази сбирка, беше самият той, а Джек знаеше, че не ги е размествал.

Дали Мойра беше убита заради някой ценен ръкопис? Мислите му отново се насочиха към Розевич. Мина му през ум да съобщи на полицията за допълнителното доказателство, свързващо поляка със смъртта на Мойра. Ала нишката беше твърде тънка. Пък и не мислеше, че Розевич би убил Мойра само заради някой ръкопис, колкото и ценен да беше той.

Освен това всеки един от ръкописите в „Честър Бийти“ можеше лесно да бъде разпознат. В света на Розевич имаше много по-лесни начини да вземеш онова, което искаш. Дали някой бе търсил ръкопис, който не беше в колекцията? Или не го беше познал? Имаше ли връзка между убийството на Мойра и претърсването на кабинета й? Джек си спомни, че навремето в Париж някой също бе ровил из книжата му.

В началото на ноември управителният съвет му предложи да заеме длъжността на Мойра. Джек мисли една седмица и реши да се съгласи, когато се случи нещо неочаквано, което го накара да промени плановете си.

Получи писмо от Игаел Горен от Ерусалим, в което му предлагаха работа. Джек бе прекарал една година в Библейския институт при Староеврейския университет, за да напише дипломната си работа. А сега Игаел му пишеше, че имат свободно място за специалист точно като Джек. Щели да сключат двегодишен договор, който можело да подновят. Заплатата щяла да бъде същата, дори по-висока от тази, която получаваше в Дъблин.

Първата реакция на Джек бе да откаже. Независимо как беше получено, предстоящото повишение все пак означаваше нещо за него. Ала не достатъчно. Той се замисли за зимата в Дъблин, за спомените си от лятото, за следващата и по-следващата година и за еднообразния си живот. Вечерта, объркан от новата възможност, той дълго се разхожда край брега и гледа как чайките се извисяват над водата. Над планинския хребет над морската шир имаше златисто зарево. Джек стоя, докато то избледня и помръкна.

Когато се прибираше през игрището за голф, за миг му се стори, че някой стои в сянката и го наблюдава. Погледна пак, но не видя нищо. Не беше сигурен, но нещо го накара да помисли, че това беше Хенрик, телохранителят на Щефан Розевич.

Върна се в апартамента си и усети хапливия зимен мраз. В къщата отсреща запалиха лампите. Джек взе писалката.

„Драги Игаел, писмото ти пристигна точно навреме…“

Два дни преди полета Джек отново отиде на юг. Този път нямаше слънце. Не изпита предишното чувство на освобождаване, докато излизаше от града. Пристигна в Съмърлон съвсем безцелно в един мрачен ден. Желанието му беше само да види къщата. Или поне така си повтаряше.

Приближи се до портата и се вгледа от разстояние, макар да не знаеше какво точно иска да види. На един-два пъти му се стори, че съзря лице на прозореца на горния етаж, но не беше сигурен дори дали някой още живее там. Ами ако тя беше в къщата? Ако мине покрай него с колата? Не бе мислил как ще реагира. Смрачи се. Морето бучеше в дълбокото си легло.