Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Judas Testament, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 11 гласа)

Информация

Източник: http://bezmonitor.com

 

ИК „Бард“ 1995 г.

HAPPER COLLINS PUBLISBERS

Романът е публикуван под псевдонима Даниел Истърман (Daniel Easterman).

История

  1. — Корекция
  2. — Внасяне на поясненията за място в разделите
  3. — Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)

ВТОРА ЧАСТ

12.

Католически институт по Библейски учения

 

Стария град

Ерусалим

 

Отец Рамон Бенвенисто извади носна кърпа от джоба си, изкашля се в нея и пак я прибра. Трудно се преборваше с простудата, която преди две седмици бе хванал по крайбрежието. Сложи си очилата и ги нагласи зад ушите.

На бюрото пред него имаше част от ръкопис — шестнайсет на двайсет и един сантиметра, който съдържаше трийсет реда на арамейски език, изпъстрени тук-там с дупки и петна, но като цяло четлив. Датираше от началото на първи век, почти със сигурност преди разрушаването на Соломоновия храм. Жак дьо Саси го бе намерил преди около шест месеца сред купчина други неща при разкопките на стената на Храма.

Сам по себе си ръкописът не беше важен — само едно писмо до служител в Храма от неизвестен подател. По-голямата част се отнасяше до някакви данъци. При други обстоятелства Бенвенисто би го предал за по-задълбочено изследване и евентуално публикуване в месечното списание на института. Но не и в този случай.

В откъса, макар и бегло, се споменаваше за „последователите на Исус“ — група, явно свързана с Христос, „ревностни радетели за Закона на Мойсей“. Разбира се, съществуваха няколко възможни тълкувания на тези думи. Извадени от контекста обаче, те несъмнено щяха да предизвикат отзвук. Директорът се колебаеше.

Ала в Рим имаше хора, които ценяха предпазливостта повече от всичко. По време на последното си посещение Делла Джирардеска от Комисията по библейските въпроси бе разговарял напълно откровено с него. Напоследък излязоха от печат редица книги, според които Исус Христос е бил само един от последователите на Макавеите(Седмина братя евреи, изстрадали мъченичество и загинали, защото отказали да нарушат Мойсеевия закон. — Б.пр.),

еврейски светец, а баща му — учен, „нагар“, арамейската дума за „дърводелец“, употребена в преносен смисъл. Все по-често се загатваше, при това не само в научните среди, че ранното християнство не е било толкова радикално, колкото твърдели привържениците на Свети Павел. Първите християни се смятали за евреи и строго съблюдавали еврейските закони. Такива идеи представляваха ерес и можеше да доведат до разкол. Трябваше да се направи всичко възможно, за да се спре разпространението им.

Бенвенисто отново погледна ръкописа. Едва ли беше от значение. Но можеше да се изтълкува като поредното потвърждение за онези скандални теории. В неподходящи ръце той можеше да бъде използван за порочни цели.

Отецът извади кутия кибрит от джоба си. Като учен той се срамуваше от онова, което се готвеше да извърши. Ала като свещеник беше научен на послушание. Ръката му дори не трепна, когато драсна клечката.