Даниел Истърман
Отмъщението на Юда (33)

32.

Странно, но на Джек не му мина през ум, че е затворник в дома на Розевич. Спасяването му в Москва, заболяването и сравнително познатата обстановка в Париж го бяха накарали да мисли, че му е гост. Разбира се, очакваше известна съпротива, ако се опиташе да замине, без да е казал къде е ръкописът. Но след като взе решение да каже на кардинал Чечановски за Берчик, вече не изпитваше опасения. Затова остана крайно изненадан, когато на следващата сутрин след закуска реши да се поразходи сам и пътят му бе препречен от намръщения Хенрик. Едва тогава разбра, че е затворник.

Претърси набързо стаята. Уви! Тесните прозорци бяха здраво залостени, а на стъклата имаше алармена система. Зад голямото огледало с позлатена рамка намери камера, която несъмнено бе свързана някъде долу с монитор. Сети се, че никога не се бе опитвал да отвори сам вратата на стаята. В малкия апартамент за гости имаше всичко, от което се нуждаеше. Винаги го придружаваха Хенрик или мисис Негъл. Натисна дръжката на вратата и установи, че е заключена.

Подозренията му към Розевич, които предишната нощ бяха приспани от вкусната храна и сърдечната атмосфера, отново се съживиха. Макар че не му беше приятно да се съмнява и в Чечановски, обзе го ужасяваш страх, че бе предал невинния Берчик в безскрупулни, дори изцапани с кръв ръце.

Вечерта, след като безуспешно бе търсил начин да излезе от къщата, Джек се обърна към Розевич.

— Защо съм затворник в тази къща?

Щефан, който в същия миг поднасяше хапка пресни трюфели към устата си, вдигна учудено вежди. После изяде деликатеса, като дъвчеше бавно и се наслаждаваше на вкуса.

— Затворник ли? — възкликна той, сякаш думата му попречи да оцени достойнствата на трюфелите. — Какво те кара да мислиш така?

— Попречиха ми да изляза сам тази сутрин. Хенрик ме спря. Вратата и прозорците в стаята ми са здраво залостени. Има камера, която следи всяко мое движение. В банята също. Мисля, че ми дължиш обяснение. Розевич поднесе още една малка хапка трюфели към устата си. Отново се забави, преди да отговори.

— Разбирам безпокойството ти, Джек. Много ти се струпа. Ганашо ми каза, че няма да се съвземеш бързо. Физически си почти добре, но душевното ти възстановяване ще продължи дълго. По един или друг начин психиката ти ще остане увредена. Не очаквай друго. Ганашо ме предупреди, че времето, което си прекарал в Главно управление на милицията, и разпитите в клиниката за психично болни може да се окажат по-травматични, отколкото предполагаш. Заложниците, особено когато са били подложени на грубо отношение или на мъчения, обикновено изживяват някакъв катарзис при освобождаването им. За съжаление необичайните обстоятелства на твоето затворничество и бягство затрудняват лечението. Ганашо направи каквото можа. Не го пренебрегвай с лека ръка. Учил е хомеопатия и изнася лекции в Сорбоната. Но да се върнем на въпроса за затворничеството ти тук. Извинявай за заключената врата. Това няма да се повтори. Свободен си да се разхождаш из къщата. Ако Хенрик още веднъж ти попречи или се отнесе грубо с теб, кажи ми. Обещавам, че вече няма да се държи така. Вратата ти беше заключена, за да си в безопасност, докато беше болен. И камерата, и алармената система са за това. Но не за да държат теб вътре, а за да те предпазват от онези вън.

— Но кои са те, за Бога? Това е Париж, а не Москва.

— Няма значение. Спомняш си, че имах най-различни мерки за сигурност в Съмърлон. Тази къща е охранявана не по-зле. Преди всичко заради колекцията ми. Вероятно ще се успокоиш, като научиш, че тя остана непокътната при пожара. Имам и други ценности, които биха възнаградили усилията на някой крадец. Но най-големият ми проблем си ти, драги Джек. Не смятай, че след като си избягал в Париж, си в безопасност. Мисля, че трябва да знаеш малко повече за жената, която заповяда да те затворят на улица „Матроская“. Казва се Ирина Косенкова, една от най-влиятелните жени в историята на Съветския съюз след Александра Колонтай. Ала няма да видиш името й в печата и официалните документи. Допреди няколко години тя оглавяваше малка организация в тайните служби, независима от държавния апарат. Косенкова даваше отчет само на Президиума на Върховния съвет или поточно лично на президента. Задачата и беше да осигури на държавния глава лична разузнавателна служба, необвързана с КГБ и ГРУ. Комитетът, разбира се, знаеше, че Косенкова е една от малцината недосегаеми в страната. Една-единствена нейна дума беше достатъчна, за да уволнят и най-високопоставения служител в КГБ. Дори да го сполети нещо по-лошо.

— Откъде знаеш всичко това?

Розевич сви рамене. Беше изял трюфелите. Джек не бе докоснал деликатесите. Острият им, изпълнен с ухание на есен мирис се разнасяше из стаята като тамян.

— Сигурно вече си се досетил, че човек с моето положение, поляк с много пари и връзки във финансовия свят, от време на време има вземане-даване с чуждестранните разузнавателни служби. Вършил съм много услуги на западните агенти и те ми помагат с информация и експертно мнение. Това е.

Той млъкна и погледна чинията на Джек.

— Не обичаш ли трюфели?

Джек поклати глава. Не беше гладен, пък и никога не бе имал нито парите, нито възможността да придобие вкус към такива деликатеси.

— Ще ми позволиш ли тогава? Има ги толкова кратко време.

Розевич сложи чинията на Джек върху своята. Изяде мълчаливо и неговите трюфели, сетне отново насочи вниманието си към госта.

— Косенкова оцеля през преходния период. Тя усети какво предстои още преди най-умните глави в КГБ. Някои казват, че взела участие в изработването на сценария, когато разбрала накъде духа вятърът и какво ще стане, ако не се извършат коренни промени. Била близка с Горбачов и се говори, че дори е една от организаторите на опита за преврат, действайки на негова страна, за да се отърве от хардлайнерите. Ала най-важното е, че се е оправила в ситуацията. И не само това. Успяла да запази организацията си непокътната. Разузнавачите са имунизирани срещу промените. Това е нещо, което би трябвало да си научил от историята. Новите режими не могат да си позволят да се лишат от уменията и знанията на старите кадри. Някои, естествено, трябва да бъдат изправени до стената. Сред тях има престъпници, убийци, инквизитори, хора, чието публично разобличаване се използва като символ на промяната. Или по-скоро служи за прикритие. Начин да се потули истината. Което, разбира се, означава, че нищо не се е променило. Колкото до другите, масата безлики мислещи хора, които съсредоточават усилията да трупат информация и досиета на опозиционерите в страната и на враговете извън нея, тях никой не ги закача. Те са твърде опасни. А Ирина Косенкова е безценна.

Той млъкна. От стените ги гледаха портрети на мъже с остри черти и на апатични жени.

— Сега тя има власт повече от всякога — продължи Розевич. — Единствените й врагове са призраците — Дзержински, Язов, Берия, ОГПУ, ГПУ и КГБ. Всички те са мъртви. Остана само тя. Но те уверявам, Джек, без нея в Русия ще настъпи хаос. Анархия, вероятно гражданска война. Съвсем не преувеличавам. Тя и нейната организация са единствената преграда между Русия и катастрофата. Но е твърде вероятно това да не й е достатъчно. Ирина Косенкова има власт, но само в една държава, която е неизлечимо болна. Силата и се подкопава от немощта на системата, на която тя служи. Ала друга система няма. Разруши ли се, и Косенкова ще загине заедно с нея. Ето защо тя отчаяно се стреми към влияние — независимо къде и над кого. В Русия може да прави каквото иска, но това няма смисъл, след като играе със счупени играчки. За да притежава властта, която желае, Косенкова трябва да има помощ отвън. И сега мисли, че я е намерила. И че ти и аз сме я измъкнали от ръцете й.

— За ръкописа ли става дума? Но за какво би и послужил?

— Колко си наивен, Джек! Ръкописът може да бъде всичко за една такава жена. Помисли само каква власт би й дал над църквата в Русия. Религията, към която напоследък започнаха да се обръщат много хора. И какво би направила с ръкописа, за да има влияние и другаде — във Ватикана например или над американската протестантска църква. Само мога да предполагам какви са плановете й и как възнамерява да използва твоя ръкопис за финансови или политически цели. Сигурен съм в едно — той ще й осигури преимуществото, към което така отчаяно се стреми. Не й трябва нищо повече.

— Но… Аз все още не разбирам…

— Защо те преследва ли? Драги мой, тя вече знае, че аз съм откраднал ръкописа и че съм ти помогнал да избягаш. Следователно аз съм главната й мишена. Но Косенкова не смее да ми нанесе удар, защото не знае къде е ръкописът. Вероятно предполага, че е у мен, но й е ясно, че не съм такъв глупак, за да го държа тук. От друга страна, сигурен съм, че не подозира за размяната. Освен ако…

Розевич погледна Джек.

— Ти не си и казал под въздействието на опиатите, които Белов ти е дал.

— Съжалявам. Не мога да ти помогна. Честна дума, не си спомням какво съм говорил.

— Няма значение.

— Но ако Косенкова се добере до ръкописа…

— Тогава ще се наложи да го взема от нея. И в двата случая твоят живот е в опасност. Ако още не знае за размяната, но има основания да се съмнява в това, Косенкова се нуждае от теб, за да и кажеш къде да го намери. Докопа ли се до него, ти вече ставаш излишен, защото знаеш твърде много. Ето защо Косенкова заповяда на Павличко да се отърве от теб. Ръкописът не и трябва, ако целият свят знае съдържанието му. Разбираш ли? Косенкова ще пуска по малко информация от време на време. Тук ще насади съмнение, там ще всее смут и ще обедини църковните водачи около себе си — хора, които ще бъдат готови на всичко само за да видят ръкописа, да го скрият или унищожат. Тъкмо затова ни е нужен Чечановски. Повярвай ми, излезеш ли оттук сам, животът ти няма да струва пукнат грош. За Ирина Косенкова ти си заплаха, която трябва да бъде премахната. А за мен си ценна придобивка. Можеш да помогнеш за установяването на автентичността на писмото и да го представиш на света. Ще има институт, Джек, вече ти обещах. И ти ще бъдеш негов директор. Имаш думата ми. Щом нещата стигнат до този етап, играта ще загуби смисъл за Косенкова и тя ще се откаже. Какво би спечелила, ако преследва ръкописа или теб? Ще започне да търси други начини за влияние. Виж какво, Джек, да стоиш при мен и да ми сътрудничиш е единствената ти надежда за дълъг и творчески живот.

Възрастният мъж се усмихна и безшумно остави вилицата си в бялата чиния.