Тери Брукс
Първият крал на Шанара (30)

ТРИДЕСЕТА ГЛАВА

На десетия ден след среднощната атака на Джърл Шанара армията на Господаря на Магията нападна елфите в долината Рен.

Те обаче не бяха заварени неподготвени. През цялата предишна нощ активността във вражеския лагер беше необикновено висока. Бяха запалени толкова лагерни огньове, че накрая сякаш цялата равнина заблестя. Обсадните машини, оцелели след атаката на елфите, бяха извлечени напред като огромни гиганти, възправящи се в нощта — четвъртити, тромави кули, които се олюляваха и проскърцваха. Дългите, наклонени рамена на катапултите и метателните машини хвърляха сенки като прекършени крайници. Много преди изгрев отделните части на армията започнаха да се събират и елфите можеха да чуят чак от началото на прохода звъна от навличането на броните и запасването на оръжията. Тежкият тътен от множество ботуши сигнализира за сформирането на бойните единици. Конете бяха оседлани и доведени и кавалерията препусна да заеме позиции по фланговете на армията, за да предпазва стрелците и пешаците. Нямаше никакво съмнение какво се случва и реакцията на Джърл Шанара не закъсня.

Кралят бе използвал добре времето, което набегът му беше осигурил. Северняците се възстановяваха от загубите по-дълго, отколкото се беше надявал. Щетите, които атаката му бе нанесла на обсадните машини и каруците с провизии, бяха доста големи. Беше се наложило да се построят нови машини, а някои от старите да се поправят, както и да се докарат още провизии от север. Някои от разбягалите се коне бяха заловени, но повечето трябваше да се заменят с други. Северната армия набъбна отново, когато пристигнаха подкрепления, но елфите бяха окуражени от факта, че лесно бяха успели да нанесат щети на такава огромна сила. Това им беше дало нова надежда и кралят бързаше да се възползва от нея.

Първото, което направи, беше да премести по-голямата част от армията си от западния в източния край на долината, от тесния проход към по-широката равнина. Причината за това беше проста. Тъй като беше по-лесно да се защитава теснината, той предпочиташе да ангажира врага по-далеч и да го принуди да се бие за всеки метър земя, докато напредва през долината. Опасността, разбира се, се криеше в разгръщането на далеч по-малобройната му армия толкова нашироко пред такъв огромен враг. Но за да компенсира донякъде това, той накара инженерните си корпуси да изградят серия от смъртоносни капани в огромната шир на равнината, през която щеше да премине Северната армия. Срещна се и със своите офицери, за да обсъдят стратегията, и разработиха доста сложен, но и разумен набор от алтернативи, чрез които донякъде щяха да намалят мощта на удара на северняците. По-голямата армия щеше да победи, ако успееше да се възползва напълно от силата и численото си превъзходство. Номерът беше да не позволят това да се случи.

И така, когато настъпи зората на десетия ден и Северната армия се появи, елфите вече я очакваха.

Четири дружини пешаци и стрелци бяха строени по цялото протежение на източния подстъп към долината в бойна готовност. Кавалерията, под командването на Киър Джоплин, вече се бе разгърнала от край до край по границата на горите на Западната земя, които закриваха скалите и хълмовете. На височините бяха заели позиции още три дружини елфи-преследвачи, въоръжени с лъкове, прашки и копия, под прикритието на защитни насипи и барикади.

Но армията, събрана пред тях, бе безспорно стряскаща. Тя наброяваше над десет хиляди войни и се разпростираше по цялото протежение на равнината, докъдето поглед стигаше. Огромните скални троли стояха в средата, а грамадните им пики стърчаха като цяла гора от дърво и метал. Останалите троли и гномите бяха строени по фланговете и отпред. Тежката кавалерия ги обгръщаше отзад. По стремената на конете бяха закачени копия. От двете страни на армията се издигаха обсадни кули, а катапултите и метателните машини бяха разпръснати навсякъде из нея. В блясъка на първите лъчи на слънцето и в още не разсеялите се сенки, Северната армия изглеждаше достатъчно огромна да прегази всяка пречка по пътя си.

Цареше изпълнена с очакване тишина, докато слънцето се издигна над хоризонта и новият ден започна. Двете армии стояха една срещу друга в полето, броните и оръжията проблясваха, знамената се развяваха от лекия бриз. Небето над тях бе странна смесица от блестящо синьо и изтляващо сиво. Облаци се носеха на огромни, плътни купчини и вещаеха дъжд в края на деня. Във въздуха се усещаше острата миризма на изгорена земя, която се излъчваше от загасените с вода лагерни огньове. Коне пристъпваха нервно и въртяха глави в хамутите. Мъжете си поемаха дълбоко въздух и опитваха да се откъснат от мислите за дом, семейство и по-добри времена.

Когато Северната армия започна настъплението си към долината, земята затрепери от надигналия се шум. Барабани биеха в ритмична каденца, за да отмерват темпото на марша. Колелата на катапултите и кулите затрополиха. Тътенът от ботушите и копитата на конете беше толкова силен, че треперенето на земята се усети чак на мястото, където бяха строени елфите. От сухите равнини започна да се издига прах, който вятърът завихри на облаци, и огромната армия като че стана още по-голяма, сякаш подхранвана от праха, който вдигаше. Тишината се разкъса и светлината се промени. В мътилката от прах и сред тътена на приближаващата се армия, смъртта надигна глава в очакване и се заоглежда наоколо.

Джърл Шанара се качи на коня си, белочел ръждив жребец на име Риск, и започна да наблюдава безмълвно настъплението на врага. Не му се нравеше ефекта, който всичко това оказваше на хората му. Многочислеността на Северната армия беше обезкуражаваща, а тътенът от приближаването й бе така силен, че спираше сърцето. Кралят можеше да усети страха, който това пораждаше у войниците му. Нетърпимостта му към ставащото започна да го дразни, започна да разяжда собствената му решителност.

И накрая той вече не можеше да й се противопоставя. Пришпори импулсивно коня към челото на армията си, оставяйки Прейа и Бремен и собствената си охрана да се взират шокирани след него. Като излезе отпред, открит за всички, той дръпна юздите, слезе и поведе коня си пред първите редици, като говореше смело на елфите-преследвачи, които го гледаха с изненада и възхита.

— Запазете присъствие на духа — извика той успокояващо, с усмивка, като кимаше за поздрав и се взираше в очите на всеки от войниците. — Размерът на войската сам по себе си не е от значение. Това е нашата земя, нашият дом, нашето рождено право, нашият народ. Не можем да бъдем изтласкани от нея от нападател, който обладава куража ни. Не можем да се защитим, ако не вярваме в себе си. Бъдете силни. Помнете какво сме им подготвили. Помнете какво трябва да направим. Те ще се пречупят първи, обещавам ви. Запазете присъствие на духа. Запазете хладнокръвие.

И така, той вървеше нагоре-надолу пред строя, като поспираше от време на време да пита по нещо някой от познатите му войници. Демонстрираше на армията си своята увереност, напомняше им за куража, който знаеше, че притежават. Не си направи труда да погледне към силата, която приближаваше. Целенасочено я игнорираше. Те са нищо за нас, казваше той. Вече са победени.

Когато огромната маса беше вече едва на двеста метра от тях и тътенът стана толкова силен, че не се чуваше нищо друго, Джърл вдигна ръка да поздрави своите елфи, насочи Риск към челото на войската и зае място сред нея. Прах се вдигна в равнината, обгръщайки настъпващата армия и машините. Барабаните продължаваха своята каденца. Обсадните машини надвисваха по-близо, влачени от огромни въжета и впрягове товарни животни. Мечове и пики проблясваха в неясната светлина.

И тогава, когато врагът беше вече на сто и петдесет метра от тях, Джърл Шанара даде знак за стрелба.

Дълга редица стрелци бързо се придвижи напред и приклекнаха на коляно, за да запалят стрелите си. Дългите шест фута лъкове се вдигнаха и насочиха към небето, тетивите бяха изпънати силно и после пуснати. Стрелите полетяха към центъра на Северната армия и се приземиха в тревите, които елфите бяха напоили с масло под прикритието на мрака предната нощ, когато разбраха, че атаката приближава. Навсякъде се появиха пламъци, заизвиваха се в изпълнения с прах въздух и лумнаха към небето сред гъстите редици на врага. Огънят се устреми по пялото протежение на армията и маршът на северняците се забави и разкъса, когато се разнесоха виковете на изплашени мъже и цвиленето на коне.

Но враговете им нито отстъпиха, нито се разбягаха. Вместо това първите редици се втурнаха напред, за да се отдалечат от смъртоносните пламъци. Гномите стрелци пускаха залп слез залп, но лъковете им не бяха дълги като елфическите и стрелите не достигнаха целта си. Пешаците се устремиха напред с гневен вой, нетърпеливи да се приближат до врага, който ги бе изненадал. Те бяха почти хиляда на брой, но повечето бяха гноми, зле дисциплинирани и импулсивни. Устремът им секна, когато попаднаха в очакващите ги капани.

Джърл Шанара задържа своите войни по местата им. Лъконосците отново се строиха сред елфите-преследвачи. Когато вражеските бойци бяха вече толкова близо, че можеше да се усети миризмата им, Джърл извади меча си, за да даде знак на влекачите, строени сред мечоносците. Те опънаха силно дебелите, намазнени въжета, скрити сред тревата, и няколко десетки барикади със стърчащи остри пръти се издигнаха пред напора на врага. Атакуващите бяха твърде близо, за да забавят ход, притискани от настъпващите зад тях, и бяха изтикани към смъртоносните шипове. Някои се опитаха да прережат въжетата, но остриетата им се хлъзгаха безполезно по намазнената повърхност. Виковете на настървение преминаха в писъци от болка и ужас. Северняците умираха в агония, щом попаднеха на барикадите или биваха стъпквани от идващите след тях.

Сега елфическите лъконосци изстреляха отново дъжд от стрели. Вражеските войници, забавени от барикадите, които блокираха пътя им за атака, вече бяха лесни мишени. Неспособни да се защитят, нито да се скрият някъде, те падаха с дузини. Огньовете в тревата ги притискаха откъм гърба, като ги лишаваха от всякакъв шанс за отстъпление. Остатъкът от Северната армия беше разцепен на две в усилието да заобиколи настъпилия в центъра ад и да окаже някаква подкрепа на онези, които бяха попаднали в капан. Но позиционираните по фланговете машини и товарни кервани ги принуждаваха да вървят напред и затрудняваха придвижването им. Сега елфическата кавалерия препусна към тях от двете страни, като профучаваше по фланговете на врага със своите копия и къси мечове. Една от кулите прихвана огъня и в усилието си да потушат пламъците, войниците в нея неистово започнаха да изливат надолу кофи с вода, която загребваха от контейнерите, складирани в дървената й коруба. Катапултите запратиха смъртоносния си град от камъни и остри метални парчета, но целта им не се виждаше, заради дима и прахоляка.

Тогава Джърл Шанара нареди въжетата да се пуснат и барикадите с шиповете изчезнаха. Елфите тръгнаха напред, копиеносците и мечоносците бяха строени в стегнати редици, щитът на мъжът отдясно предпазваше онзи вляво. Те напредваха уверено и неумолимо към разтурения фронт на Северната армия. Обезсърчени от новата заплаха, северняците, които бяха попаднали в капан между елфите и огъня, хвърлиха оръжията си и се опитаха да избягат. Но път за бягство нямаше. Сега бяха притиснати от всички страни и, лишени от шанс за отстъпление, бързо бяха насечени на парчета.

Огньовете в тревата започнаха да отслабват и група скални троли, които формираха ядрото на Северната армия, се появиха със сведени напред огромни пики. Те поддържаха строя и темпото си, без да губят скорост, като тъпчеха телата на своите — мъртви и ранени, и не правеха никаква разлика между приятел и враг. Всеки, попаднал на пътя им, загиваше. Джърл Шанара видя приближаването им и даде заповед за отстъпление. Той изтегли предните редици на армията си на предишните позиции и нареди отново да останат на място. Отдясно беше отрядът на Корморант Итруриън. Отляво — елфите на Ръстин Апт. Ам Банда разположи стрелците между техните два отряда и даде заповед да пуснат стрелите си срещу настъпващите троли. Но те бяха твърде добре бронирани, за да бъдат наранени от стрелите, и кралят им даде знак да отстъпят.

Тролите настъпваха през огън и дим, най-добрите бойци в Четирите земи, с масивни плещи, мускулести и уверени в тежките си брони. Джърл Шанара отново направи знак и сред тревата се издигна нова стена от шипове, за да блокира пътя им. Но скалните троли бяха по-дисциплинирани и не се объркваха така лесно като гномите и обикновените троли. Те се събраха, за да избутат назад барикадите. Зад тях кипеше останалата част от Северната армия, която се задаваше от мъглата сякаш безчислена, повлякла със себе си своите обсадни кули и катапулти. Кавалерията яздеше покрай фланговете й, изпълнявайки заповедта на Киър Джоплин да притискат врага.

Джърл Шанара изтегли войската си стотина метра, към широкия източен подстъп до Рен. Редица по редица елфите се изтегляха назад, дисциплинирано, стегнато отстъпление, но все пак отстъпление. Някои от северняците надигнаха радостни възгласи, сметнали, че враговете им са в паника. Сигурно ще се разпръснат и разбягат, мислеха си те. Никой обаче не видя редицата малки флагчета, зад която елфите внимателно се изтеглиха, като тайничко изваждаха знаменцата след преминаването си. Напредвайки неумолимо и безмилостно към долината, скалните троли явно не забелязаха прекалено организираното отстъпление. Зад тях димът и огънят се издигнаха, а после отмряха, когато с наближаването на средата на утрото вятърът започна да отслабва. Отрядът на Киър Джоплин препусна обратно към долината пред щурма на северняците, за да не бъдат отрязани при тях. Минаха в галоп покрай пешаците и се групираха отново по фланговете. Цялата Западна армия вече беше по местата си, простряла се по протежение на входа към долината, и чакаше. Не се забелязваха никакви признаци на паника, нито намек за несигурност. Бяха заложили втори капан и нищо неподозиращият враг настъпваше право към него.

Когато предните редици на скалните троли достигнаха входа към долината, земята под краката им започна да изчезва. Тежко въоръжените троли пропадаха безпомощно в ямите, които елфите бяха изкопали и маскирали няколко дни по-рано и внимателно бяха избегнали при своето отстъпление. Редиците се разкъсаха и тролите продължиха напред, като заобикаляха зейналите ями, но ровове бяха прокопани на неравни интервали по протежение на цели петдесет метра напред, и земята продължи да пропада накъдето и да се обърнеха. Настъпи объркване, което забави настъплението им, и атаката забуксува.

И тогава елфите се впуснаха в незабавна контраатака. Кралят даде знак на елфите, скрити сред скалите от двете страни на прохода, и оттам полетяха каци с леснозапалимо масло, които се затъркаляха по прикрити в тревата рампи, разбиха се в стърчащите камъни и се изляха в ямите. Още веднъж в небето се издигнаха стрели, които паднаха в изтичащото масло. Целият източен край на долината внезапно бе погълнат от пламъци. Скалните троли в ямите бяха изгорени живи. Остатъкът от Северната войска продължи настъплението си, но сплотеността на тролските редици беше нарушена. Дори по-лошо, нищо неподозиращите северняци започнаха да прегазват тролите, без да знаят какво ги чака напред. Изведнъж цялата армия бе обзета от смут. Огънят ги застигаше, стрелите от дългите лъкове на елфите валяха отгоре им, а защитниците вече напредваха към тях, бутайки пред себе си огромни, осеяни с шипове тарани. Те се врязаха във вече разпокъсаните редици и разпиляха останалите от тролите. Отзад идваха елфите-преследвачи, които поваляха оцелелите с мечовете си. Онези, които бяха попаднали в капан между елфите и огъня, се сражаваха ожесточено, но бяха обречени и загинаха.

В отчаянието си останалите войни от Северната армия се втурнаха към скалите от двете страни на прохода в опит да намерят там сигурни позиции. Но; елфите отново ги очакваха. От височината се затъркаляха каци и събаряха катерещите се войници. Стрели валяха отгоре им. От преимуществото на защитните си позиции, елфите отблъснаха щурма почти без усилие. В кипящия долу ад челната четвъртина на Северната армия сновеше беззащитно напред-назад. Атаката загуби скорост, а после съвсем се разпадна. Давейки се от праха и дима, обгорени от огньовете в тревата и кървящи от раните, причинени от оръжията на елфите, войните на Господаря на Магията започнаха да отстъпват отново към Стрелехайм.

Джърл Шанара импулсивно издърпа от ножницата меча, поверен му от Бремен, меча, чиято магия не умееше да управлява и дори още не вярваше в нея, и го вдигна нагоре. Всички елфи около него също вдигнаха оръжията си в отговор и нададоха радостни викове.

И тогава кралят внезапно осъзна иронията на своя жест. Той бързо свали меча, който в неговите ръце беше не повече от тояга в ръцете на глупак, магия, поверена на невежа. Пак обърна Риск, еуфорията бе изчезнала напълно, заменена от срам.

— Сега това е мечът на Шанара, кралю на елфите — му беше казал Бремен, когато Джърл му разкри как магията на талисмана го е подвела при среднощната атака. — Той не е вече нито друидски, нито пък мой.

Тези думи отново закънтяха в главата му, докато сновеше пред редиците на армията си и я подготвяше за следващата атака, която вероятно щеше да започне точно преди залез. Мечът лежеше отново в ножницата си, закачена на кръста му — несигурно, загадъчно присъствие. Защото въпреки че бе побързал да даде ново име на меча, Бремен не си беше направил труда да окуражи краля, че магията на оръжието може да бъде овладяна. И дори сега, след като знаеше толкова много, Джърл Шанара все още не усещаше меча като свой.

— Ти можеш да заповядваш на магията, кралю на елфите — беше му прошепнал старецът онази нощ. — Но силата, нужна за това, може да се роди само от вярата, а тя трябва да се роди в теб.

Бяха се привели един към друг в мрака преди десет дни. До зазоряване оставаше още около час. Лицата им бяха изцапани със сажди и прах и лъщяха от пот. Джърл Шанара едва не бе умрял тази нощ. Чудовището от отвъдното, което Господаря на Магията беше пратил срещу им, едва не го погуби и макар че Бремен бе дошъл точно навреме, за да го спаси, споменът за близката смърт бе все още жив и тягостен. Прейа беше някъде наблизо, но Джърл бе избрал да говори с друида насаме, да признае на четири очи провала си и да прогони демоните, които го разкъсваха отвътре. Не би могъл да живее с мисълта за това, ако не смяташе, че може да попречи да се случи отново. Толкова много зависеше от употребата на меча. Какво бе сбъркал при призоваването на мощта му в онази нощ? Как можеше да е сигурен, че това няма да стане отново?

Сами в мрака, свити един до друг така, че единственото, което чуваха бяха ударите на сърцата им и учестеното им дишане, те разсъждаваха.

— Този меч е талисман с едно-единствено предназначение, Джърл Шанара! — сопна се почти ядно старецът, тонът му беше груб и укорителен. — Само една-единствена употреба! Ти не можеш да призоваваш магията му да те защитава срещу всички създания, които те заплашват! Острието може да спаси живота ти, но не и магията! Кралят настръхна.

— Но ти каза…

— Не ми обяснявай какво съм казал! — Думите на Бремен бяха резки и язвителни, пресякоха възражението на краля и го накараха да замълчи. — Изобщо не си чул какво ти казах, кралю на елфите! Чул си само онова, което си искал, и нищо повече! Не смей да отричаш! Аз го видях, виждам го и сега! Този път слушай по-внимателно! Ще го сториш ли?

Вбесен, Джърл едва успя да кимне. Беше свил ядно устни, като с мъка сдържаше езика си. Но съзнаваше, че ако не стори това, което се иска от него, ще бъде загубен.

— Магията ще откликне на призива ти, когато се изправиш пред Господаря на Магията! Но само срещу него, и то ако имаш достатъчно силна вяра! — Той поклати укорително посивялата си глава. — Истината идва от вярата — запомни го. Истината идва от осъзнаването, че тя е универсална и всеобхватна, валидна за всички. Трябва първо да приемеш това, преди да можеш да я използваш! Трябва да я направиш своя броня!

— Но тогава тя трябваше да ми послужи и срещу онова чудовище! — настоя кралят, несклонен да признае, че е сгрешил. — Защо не откликна на призива ми?

— Защото в това чудовище няма никаква заблуда! — отвърна друидът през стиснати зъби. — То не води битката си чрез лъжи и полуистини. Не се е бронирало със заблуди. Не се представя за нещо, което не е! Това, кралю на елфите, е запазен периметър за Господаря на Магията! И затова магията на меча може да бъде използвана само срещу него!

И така, те спориха ожесточено чак до изгрев, когато най-после се оттеглиха за почивка. След това кралят бе оставен на спокойствие да обмисли чутото, да се опита да примири наученото с очакванията си. Постепенно той започна да приема, че онова, в което вярваше Бремен, е истина. Магията на меча беше предназначена само за едно и колкото и да му се искаше да си мисли противното, нищо не можеше да се направи. Магията на меча беше насочена само и единствено към Брона. Трябваше да приеме това и някак да открие начин да я направи своя, колкото странна и объркваща да беше тя.

Най-накрая беше отишъл при Прейа, като през цялото време бе наясно, че ще постъпи точно така, както правеше всеки път, когато нещо го притесняваше. Имаше съветници, към които можеше да се обърне по всяко време и повечето от тях — особено Врий Иридън, си струваше да бъдат изслушани. Но никой не го познаваше така, както Прейа, и в интерес на истината никой от тях нямаше да е така откровен като нея. Затова той се насили да й довери истината, макар да му беше трудно да признае, че се е провалил и се страхува това да не се повтори.

Късно същия ден разговорът с Бремен все още витаеше в ума му, а спомените от нощта бяха все така живи. Долината Рен беше притихнала под облачно небе и елфите стояха нащрек за ответен удар на среднощната им атака. Следобедът беше сив и тягостен, лятната жега се беше настанила дълбоко в пресъхналата земя на Стрелехайм, въздухът бе влажен поради настъпващия дъжд.

— Ще откриеш начин да овладееш тази магия — каза Прейа веднага след като той спря да говори. Гласът й беше твърд и настойчив, а погледът — изпълнен с увереност. — Вярвам в това, Джърл. Знам го. Ти никога не си отстъпвал пред предизвикателство, няма да отстъпиш и пред това.

— Понякога — започна той тихо — си мисля, че щеше да е по-добре, ако Тей беше на моето място. От него може би щеше да излезе по-добър крал. Със сигурност щеше да е по-подходящ за меча и неговата магия.

Но тя бързо поклати глава.

— Никога повече не казвай това. Никога. — Ясните й канелени очи го гледаха решително. — На теб е било писано да оживееш и да станеш крал на елфите. Съдбата отдавна го е предначертала. Тей беше добър приятел и значи много и за двама ни, но не беше предопределен за това. Чуй ме, Джърл. Магията на меча ще работи за теб. Истината ни е присъща. Ние започнахме живота си като съпруг и съпруга чрез разбулването на истини, които месец преди това никога не бихме признали. Отворихме се един за друг. Беше трудно и болезнено, но сега знаеш, че трябваше да го сторим. Знаеш го. Наистина.

— Да — призна той тихо. — Но магията все още ми се струва…

— Непозната — довърши Прейа вместо него. — Но тя може да стане твоя. Ти си приел, че магията е част от историята на елфите. Магията на Тей беше нещо реално. Сам си се убедил, че тя може да твори чудеса. Видя с очите си как той даде живота си, докато й служеше. Магията прави всички неща възможни. И истината е едно от тях, Джърл. Тя е оръжие с огромна мощ. Може и да укрепява, и да разрушава. Бремен не е глупак. Щом казва, че истината е оръжието, от което имаш нужда, значи е така.

Но той все още се разкъсваше от колебания и нерешителност. Истината му изглеждаше твърде нищожно оръжие. Що за истина би имала такава мощ, че да унищожи същество, което е способно да призовава чудовища от отвъдното? Що за истина би била достатъчна да се изправи срещу магия, която може да поддържа едно създание живо стотици години? Мисълта, че истината сама по себе си е достатъчна да постигне каквото и да било, му изглеждаше абсурдна. Беше нужен огън. Метално острие с отровен връх. Сила, която да разцепи скалите на две. Нищо по-малко нямаше да е от полза, продължаваше да разсъждава той — дори докато се опитваше да осмисли магията, предложена му от Бремен. Нищо по-малко.

Сега, докато яздеше на бойното поле с меча на Шанара до хълбока си, а неговите елфи се носеха на гребена на еуфорията от победата, той отново се замисли за огромната отговорност, която беше призван да носи. Рано или късно щеше да се изправи пред Господаря на Магията. Но това нямаше да се случи, докато той не предизвикаше сблъсъка, а сблъсъкът нямаше да настъпи, докато самата Северна армия не бъдеше застрашена. Но как би могъл да се надява на подобен обрат? Елфите бяха удържали срещу един щурм, но нищо не гарантираше, че ще устоят и на следващия и на по-следващия — Северната армия прииждаше неумолимо. И ако успееха някак да удържат, как щеше да обърне битката така, че елфите да преминат в нападение? Врагът беше толкова многоброен. Те имаха толкова животи за харчене и никак не се притесняваха да ги загубят. Но с него не беше така — нито за елфите, които се сражаваха под знамената му. Това бе война до изтощение на силите, а точно такава война той не можеше да се надява да спечели.

И все пак някак трябваше да го постигне. Защото друго не му оставаше. Това беше единственият му избор.

Трябваше да го постигне, или елфите щяха да бъдат унищожени.

Северната армия настъпи отново час преди залез, появявайки се от обгарялото, прашно, покрито с дим поле подобно на безплътен призрак. Пешаците крачеха зад огромни щитове, изработени от сурово дърво, за да не могат да се запалят. Напредваха бавно и непоколебимо през мъглата. Огньовете в тревата вече бяха изтлели, но въздухът още бе изпълнен с острата миризма на дим. Те заобикаляха обгорените ями и сгърчените в тях тела и щом стъпиха в долината, започнаха да проверяват за нови капани. Над пет хиляди души, те се бяха скупчили нагъсто, прикрити зад щитовете, а оръжията им стърчаха отвсякъде. Барабаните биеха в непрестанен ритъм и войниците пееха, докато вървяха. Ботушите им кънтяха, метални остриета и дървени дръжки почукваха в ритъм. Издърпаха обсадните си кули и катапултите и ги разположиха по местата им на входа на долината. Задаваха се на фона на настъпващата нощ като огромна черна маса, докато не започнаха да изглеждат толкова многобройни, сякаш можеха да залеят целия свят.

Джърл Шанара бе изтеглил войската си дълбоко навътре в долината и бе я разположил по средата й. Беше избрал място, където долината започваше да се издига към тесния западен проход на Рен, като даде възможност на войниците си да заемат позиции на по-висок терен. Тактиката му неизбежно се беше променила, тъй като сега вятърът бе променил посоката си, духаше срещу защитниците и огънят само щеше да помогне на врага. Не нареди и да се копаят още ями толкова навътре в долината; тук нямаше достатъчно място за маневрите на собствената му армия и освен това, врагът вече щеше да внимава за капани.

Вместо това, той беше заповядал да се изградят няколко десетки барикади с шипове. Нареди да ги заострят от двете страни и да ги завържат на кръст към една централна ос така, че заприличаха на цилиндрични въртележки. Всяка беше дълга по шест метра и достатъчно лека, за да я довлекат напред и да я поставят на място, така че насочените надолу шипове бяха забити в земята.

Когато армията на Господаря на Магията се изля в долината и започна решителния си марш напред, първата съпротива, която срещна, бяха барикадите с шипове. Щом предните редици на врага стигнаха до тях, Джърл Шанара заповяда на лъконосците, строени в редици по трима зад прикритието на хълмовете, да пуснат стрелите си. Северняците бяха забавени от барикадите и като не успяха да ги избутат настрани, нямаше къде да избягат. Хванати под унищожителен кръстосан огън, те падаха с дузини, докато търсеха начин да минат под, над или покрай шиповете. Кавалерията се опита да се добере до елфите, позиционирани на височините, но склоновете бяха толкова стръмни, че конете и ездачите отново се смъкваха надолу.

Разнесоха се виковете на умиращите и атаката загуби скорост. Северняците се криеха зад щитовете си, но не можеха да поддържат прикритието си и по барикадите. Извадиха брадвите си, за да ги насекат, но онези, които се бяха втурнали да разрушат смъртоносните въртележки, не останаха живи задълго. За да преминат дори през една от тях, трябваше да я разсекат на десетки места. Светлината започна да отслабва, здрачът се спускаше и светът потъна в сенки и несигурност. Северняците хвърляха огън към барикадите и успяха да запалят няколко от тях, но елфите предвидливо ги бяха изградили от сурово дърво. Тревите подхванаха пламъците, но защитниците бяха изкопали ровове между себе си и барикадите и огънят затихна, преди да достигне техните редици.

Елфите изчакаха, докато мракът започна да забулва всичко и контраатакуваха от склоновете в серия от пресметнати нападения. Тъй като бяха хванали северняците натясно в долината, те лесно намираха мишените си дори и в спускащия се мрак. От височините слизаха отряд след отряд, като първо принудиха северняците да се обърнат да се защитават в една посока, а после в друга. Заформи се яростен ръкопашен бой и долината заприлича на кланица.

Врагът все още не се предаваше. Северняците измираха със стотици, но на тяхно място прииждаха нови, огромна сила, която напираше неуморно напред. Дори и когато елфите се бореха, за да удържат позициите си срещу онези, които вече бяха тук, подкрепленията не преставаха да идват. Бавно, но неумолимо, врагът настъпваше напред. Барикадите задържаха Северната армия в шах в центъра на долината, но тя започна да залива и хълмовете. Елфите под командването на Корморант Итруриън, които се биеха по височините, вече бяха изтиквани от защитните им позиции и принудени да отстъпят. Метър по метър северняците настъпваха, завземаха височините и се освобождаваха от менгемето, в което ги беше приклещил Джърл Шанара.

Сведения за това, което се случваше, стигнаха до краля. Небето бе покрито с облаци и започна да вали дъжд, който направи терена хлъзгав и несигурен. Звуците от битката отекваха в хълмовете на долината и създаваха пълен хаос. Вече беше толкова тъмно, че не се виждаше и на няколко метра. На Джърл не му трябваше много време да вземе решение. Той изпрати бързоходци с вест за изтегляне при хората на Итруриън на барикадите, издигнати като редут по склоновете, паралелно на неговите защитни линии. Трябваше да се установят там и да удържат щурма. Изпрати хора с такава вест и при Ам Банда и неговите лъконосци. После сформира две групи елфи-преследвачи от хората на Ръстин Апт и ги строи за атака. Когато бойците на Итруриън и лъконосците се изтеглиха на сигурните позиции, той нареди на хората си да насочат напред пиките си и ги поведе направо към ядрото на напредващия враг. Срещна северняците точно когато те вече бяха пробили десния фланг и предните им редици се насочваха към барикадите. Джърл даде команда да се запалят факли, за да станат позициите им видими за скритите стрели, после ги накара да изтласкат врага от склоновете.

Хванати под анфиладен огън, северняците се групираха около огромната група скални троли и контраатакуваха. Те успяха да си проправят път през барикадите и се нахвърлиха върху елфите-преследвачи. Огромни, крилати силуети се появиха от изпълнения с дим здрач, щом няколко черепоносци се спуснаха от небето в подкрепление на врага. Защитните линии започнаха да се огъват. Прошареният Ръстин Апт падна ранен и беше изнесен от полето. Триуитън и Дворцовата стража се спуснаха напред в помощ на разкъсващата се защита, но врагът беше твърде многоброен и целият фронт на елфите започна да рухва.

Отчаян, Джърл Шанара заби шпори в хълбоците на Риск и препусна сам в битката. Обграден от дворцови стражи, той яздеше устремено към врага, като увличаше и своите елфи-преследвачи със себе си. От всички страни към него заприиждаха северняци. Опитваха се да го смъкнат от коня, да го съборят от седлото и въобще всичко възможно да го забавят. Зад него елфическата армия, полу съсипана и изтощена, се устреми напред като един. Бойните викове се извисиха над писъците и стоновете на ранени и умиращи, и елфите се нахвърлиха още веднъж срещу северняците. Джърл се биеше, сякаш можеше да изтика Северната армия обратно по пътя й сам-самичък. Просветващият му меч отразяваше светлината от факлите и иззвънтяваше, щом се стовареше върху някое вражеско оръжие или броня.

На пътя му се появиха и огромни троли, страховити безлики чудовища с бойни брадви. Но кралят си проби път през тях, като че бяха от хартия. Нищо не можеше да го спре, изглеждаше непобедим. Той се откъсна дори от собствената си охрана и неговите войни се хвърлиха срещу врага в усилието си да го достигнат.

Мълния удари по една издатина на склона, който беше най-близо до мястото на битката. Пламтящи парчета земя и отломки разтрошена скала полетяха към небето и обсипаха долината. Мъжете прикриха главите си, сведоха се под яростта на експлозията и поне за миг времето спря. Докато северняците стояха вкаменени като статуи, Джърл Шанара се изправи на стремената и вдигна нагоре меча на Шанара напук на всичко. От гърлата на хората му се надигнаха бойни викове и елфите се хвърлиха срещу враговете си с такава свирепост, че ги заляха изцяло. Онези, които бяха най-далече и можеха да избягат, отстъпиха зад разрушените барикади, изгубили желание да се бият. За момент се задържаха в гората от натрошени дървени отломки и обгорена земя. После навъсено и изтощено се оттеглиха зад източния подстъп на Рен.

Скупчени срещу барикадите, шибани от дъжда, прашни, потни и окървавени, Джърл Шанара и елфите му гледаха как врагът се изтегля.

Победата този ден най-после бе тяхна.