Майкъл Крайтън, Ричард Престън
Микро (53)

49.

„Индустриален парк «Каликимаки»“

1 ноември, 03:40 ч.

Дрейк беше седял на стол в тъмното зад редицата компютри. В ухото му беше втъкната слушалка и държеше пистолет в дясната си ръка — белгийски РИ с лазерен мерник, закрепен при предпазителя на спусъка. Лъчът подскачаше неравномерно. В лявата си ръка Дрейк държеше контролер като този на Ерик. Беше облечен с черна риза, черни джинси, а обувките му бяха изкаляни. Отиде в центъра на помещението и насочи оръжието към очите на Ерик; после лъчът се премести върху ръката му и освети двата самолета.

— Едно, две, три, виждам ви — каза Дрейк.

Миниатюрните специализанти го чуха идеално в слушалките. Дрейк също използваше радиостанция.

— Излитай — каза Рик на Керън.

Двамата запалиха двигателите и пикираха от ръката на Ерик.

На Дрейк като че ли не му пукаше за тях. Насочи пистолета и лазера към очите на Ерик; беше застанал странично и с изпъната ръка. В другата си ръка държеше контролера, от чийто екран дланта му сякаш светеше. Докосна един бутон с палец.

— Контролерът ти всъщност не действа, Ерик — рече той. — Само моят работи.

Рик зави и започна да кръжи над главата на Ерик. Не виждаше Керън.

— Не се отдалечавай — каза й той по радиото.

— Рик, Дрейк дали ни чува?

— Разбира се, че ви чувам — разнесе се гласът на Дрейк в слушалките им. Той внезапно завъртя пистолета, лазерният лъч заигра около самолетите и те видяха огромната му насмешлива физиономия. За момент Рик си помисли, че Дрейк ще стреля по тях, но си даде сметка, че куршумът едва ли би могъл да улучи самолетите им. Бяха прекалено малки и маневрираха много бързо.

Дрейк отново насочи оръжието към главата на Ерик. Вдигна контролера и натисна едно копче.

— Ето — каза той.

— Какво направи? — попита Ерик и погледна нагоре.

Дрейк се огледа и се усмихна.

— Активирах ботовете. — Отстъпи назад и зачака.

— Ти също ще бъдеш нападнат от тях… — рече Ерик.

— Не мисля. — Дрейк се хвърли напред и го цапардоса в лицето с дръжката на пистолета. Ерик изстена и рухна на колене.

— Какво ви има на братята Янсен? Май ви е нужен редовен бой — каза Дрейк и го изрита в ребрата. Ерик изпъшка, падна на четири крака и запълзя.

— Къде си тръгнал, Ерик? Търсиш ли нещо?

— Майната ти.

Дрейк го изрита свирепо отстрани в главата. Ерик се просна и се сви. Като че ли изгуби съзнание. Лазерният лъч танцуваше върху него.

Ерик се опита да се надигне, но не успя.

— Е, Ерик, има едно нещо, което не разбираш. Ботовете игнорират миризмата на тялото ми. Ще се нахвърлят върху всеки друг, но не и върху мен. — Дрейк се изкиска. — Уважават ме.

Ерик докосна лицето си и дръпна ръка. Дланта му беше окървавена, на челото му имаше малък разрез.

— Лоша работа, Ерик. Май един е успял да те открие.

Ерик запълзя към Дрейк, който отскочи назад и се усмихна.

Ерик започна да размахва ръце около косата и ушите си, да тръска глава.

— Опитваш се да ги разкараш ли, Ерик? Усещаш ли ги как пълзят по лицето ти? В косата? Скоро ще бъдат във вените ти. Не се безпокой, не боли. Просто ще гледаш как ти изтича кръвта.

Докато Дрейк се занимаваше с Ерик, Рик полетя към вратата на генератора. Точно там трябваше да отидат с Керън. Закръжи и мина бавно покрай нея. Видя малък отдушник в горната част. Вероятно беше достатъчно голям, за да мине с микросамолета. Отдръпна се и доближи Керън, докато крилете им почти се докоснаха. Изключи радиото и извика:

— Не може да ни чуе, докато говорим така. Насочи се към вратата на генератора. Май има начин да минем през нея.

Набра височина над отдушника, превключи на максимална мощност и се насочи напред. Крилете закачиха стените на отвора и Рик се озова в помещението на генератора, изгубил контрол и падащ по спирала надолу. Керън го последва секунда по-късно. Рик овладя самолета си и полетя към центъра на стаята, където бяха шестоъгълниците. Избра централния и зави, като гледаше надолу. Видя малкия бял кръг — той маркираше мястото на панела за управление. Керън Кинг летеше от дясната му страна.

— Ще кацна при кръга — извика й той, надяваше се, че тя ще го чуе въпреки свистенето на въздуха.

— Зная какво се опитвате да направите — разнесе се в слушалките им гласът на Дрейк. — Видях ви да влизате при генератора. Няма да е зле да научите, че ботовете там могат да ви видят. И да ви надушат.

Видяха, че Дрейк се взира през прозореца, очите му ги следяха. Той вдигна контролера така, че да го виждат, и натисна няколко копчета.

— Промених чувствителността им. Сега могат да ви намерят — каза той и погледна към тавана на генераторното помещение.

Керън проследи погледа му. Видя ги — проблясващи искри, пръснати по тавана. Искрите се движеха. Падаха като мънички дъждовни капки. И докато падаха, се разтваряха и политаха със собствена мощност. Тя видя как един бот се насочи към Рик и започна да го преследва. Рик се устреми към пода и ботът копира маневрата му. Задвижваше се от перка в предпазен кожух и имаше гъвкава шия с ножове в края й. Докато профучаваше покрай нея, преследвайки Рик, Керън видя, че ботът има чифт съставни очи като насекомо, но това бе механична система. Чифт очи означаваше, че има бинокулярно зрение и вижда в перспектива.

— Рик! — извика тя. — Зад теб!

Той не я чу. Летеше към пода и белия кръг. Ботът го настигаше. Керън трябваше да го премахне по някакъв начин. Без да е сигурна как да постъпи, тя пикира след самолета на Рик. С периферното си зрение забеляза още летящи искри и когато погледна през рамо, видя десетки ботове, които летяха зад нея. Като че ли се скупчваха около тях двамата. Миниатюрните апарати потръпваха, някои висяха във въздуха, други се стрелкаха в различни посоки, издирваха.

— Рик, зад теб! — отново извика тя.

Той се обърна и видя преследвача. Незабавно вдигна носа на самолета и рязко зави в опит да се откъсне от бота, но той го настигаше.

Керън ускори и полетя зад преследвача. Може би щеше да успее да го свали с удар на носа. Перката се намираше на опашката на самолета, така че носът можеше да се използва като тъпо оръжие. Прицели се в бота и превключи на максимална мощност. Миг преди сблъсъка се сви в кабината и скри глава, готова за удара. Самолетът й се блъсна в бота.

Чу се трясък, самолетът отлетя в една посока, а ботът — в друга, като се премятаха във въздуха. Сблъсъкът не им причини никакви поражения — апаратите просто отскочиха един от друг. Ботът рязко спря и увисна, ориентира се и полетя след нейния самолет. Керън овладя управлението и се отдалечи, като държеше под око преследвача. Ботът рязко ускори към нея и после, за голяма изненада на Керън, разгъна две съставни ръце.

Преследвачът хвана крилото на самолета със залепващи възглавнички в края на ръцете и се вкопчи в него. Керън се опита да се освободи с резки маневри наляво и надясно, но ботът се държеше здраво и не пускаше. Започна да реже крилото с остриетата си.

Разрушаваше самолета й.

Рик се обърна и видя как ботът се закрепва за самолета на Керън. Тя беше в беда. Полетя към нея, като се питаше какво може да направи, за я да освободи. Самолетът му не беше въоръжен. Нямаше картечници, нямаше копчета за стрелба, нищо. Момент — Рурк беше сложил мачете във всяка кабина. Трябваше да е някъде тук. Затърси слепешком, напипа дръжката и се насочи към самолета на Керън, размахвайки мачете като кавалерист.

— Айя! — извика той и посече шията на бота, докато прелиташе покрай него. Остриетата и шията се загърчиха, обезглавеният бот пусна крилото и полетя на зигзаг, изгубил ориентация. Керън овладя самолета.

Ботовете висяха във въздуха. Бяха десетки.

Рик се насочи към тях. Един бот се стрелна към него, вкопчи се в самолета му и задърпа. Започна да реже крилото с подобните на мечове ножици, а Рик замахваше с мачете към него, но не можеше да го достигне. Самолетът полетя по спирала надолу. Друг бот също се вкопчи в него и спря падането му. Двете машини държаха самолета на Рик насред въздуха, сякаш се караха за плячката, като продължаваха да го режат.

Рик скочи, грабнал мачетето. Докато падаше, се обърна по гръб и видя самолета на Керън над себе си. Ботовете се бяха вкопчили и в него и машината се въртеше неуправляемо. Един бот направи на трески перката, а друг разкъсваше фюзелажа отстрани. Точно тогава Рик се озова по гръб на пода, напълно невредим, с мачете в ръка.

Изправи се. Помещението изглеждаше безкрайно. Нямаше представа къде се намира миниатюрният панел за управление. Осветеният отдолу пластмасов под беше осеян с прашинки с размерите на топка за голф. Погледна нагоре, търсеше самолета на Керън, но не го откри. Наоколо бе пълна каша.

Чу нещо като „Уф!“ и Керън Кинг се приземи на крака като котка, на стотина метра от него. Тя също държеше мачете и се взираше нагоре към ботовете. Дузина от тях се рееха високо над главите им, хванали самолетите и парчета от тях, като разкъсваха всичко. Валяха отломки. Самолетите като че ли бяха отвлекли вниманието на ботовете.

— Натам! — извика Керън, сочейки с мачетето.

Сега и той видя белия кръг. Остана изненадан колко далеч се намира. Втурнаха се отчаяно към него, прескачайки отломките, сякаш участваха в бягане с препятствия. Рик се препъна в един човешки косъм и се просна на земята.

Надигна се. Керън не се виждаше никаква.

— Керън? — извика той.

Междувременно ботовете бяха приключили с нарязването на самолетите и сега летяха насам-натам, спускаха се и се издигаха, сякаш търсеха нова плячка. Питър се запита дали могат да ги видят на пода. Десетки други ботове се спускаха от стените и тавана, докато не станаха най-малко стотина. Всички се стрелкаха в различни посоки и търсеха натрапниците. Дали общуваха по някакъв начин помежду си? Беше само въпрос на време да ги открият.