Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Hidden Oasis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
sabisabina (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Пол Зюсман. Скритият оазис

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2010

ISBN: 978-954-655-106-1

История

  1. — Добавяне

68.

Върнън Медоус — доктор Върнън Медоус, бакалавър, магистър и доктор по физика, член на Асоциацията по физика и на Физическия институт, водещ инженер по електроника — работеше в областта на изследвания на американската отбрана, често наричана „езотерична предна линия“, вече почти четиридесет години и бе минал през всичко, от квантовата телепортация до програмите за атмосферни смущения, от невидимите щитове до бойните глави с изомери от антиматерия. И през цялото време, независимо в какви проекти бе участвал, независимо в коя част на света беше работил — а не бяха много кътчетата на света, които не беше посетил в работата по мисията да разшири външните граници на оръжейната технология, — две основни правила винаги го държаха в добра кондиция: остани спокоен и контролирай ситуацията, колкото и необичайна да е, а когато не можеш да си спокоен и да я контролираш, бързо изчезвай.

Второто правило влизаше в сила сега, когато Бенбенът започна да тътне отново — този път без светлинни експлозии, което беше интересно, — а отвън долетя силен тътен, за който един от колегите му, след като изтича да погледне, съобщи, че е причинен от сближаване на стените на долината. Медоус беше наблюдавал много странни гадости, но не беше виждал нещо, което дори малко да прилича на това. Излезе да оцени ситуацията, после се върна в помещението и заповяда на всички да оставят това, с което се занимават, да се откажат от проекта и да спасяват живота си.

Никой не се възпротиви, дори Гиргис, макар че докато го изтикваха през вратата, се развика истерично:

— А парите? Искам си парите! Спазих своята част от сделката и си искам парите! Веднага, чуваш ли? Веднага!

Само Моли Кирнан отказа да напусне. Остана, където беше, пред изолирания със стъкло куб, безразлична към паническата евакуация зад себе си, взираше се в бумтящата и тътнеща скала, обхваната отново от въртящите се в спирала цветове. Оттенъците им бяха по-богати и по-дълбоки отпреди — най-ярките, екзотични и хипнотизиращи цветове, които бе виждала, като че ли скалата беше прозорец към по-възвишени и по-добри светове.

— Госпожо Кирнан, трябва да вървим! — извика Медоус, махаше й яростно от входа на помещението, краката му го водеха през вратата, сякаш се движеха независимо от останалата част на тялото му. — Моля ви! Трябва да вървим. Това нещо е неуправляемо!

Тя презрително махна с ръка, дори не се обърна.

— Хайде, махайте се! Бягайте вкъщи при мама! Мишки! Всички сте такива! Мишки и червеи! Тук няма място за вас!

— Гопожо Кирнан…

— Това е времето на силните. На вярващите. На истински вярващите! Нашето време! Божието време! Хайде, махай се! Ние ще го вземем от тук! Ние ще вземем света от тук!

Очите й пламтяха. Тя още веднъж махна с презрение, сякаш отхвърляше уличен търговец, който се опитва да й продаде глупава дреболийка. Медоус безпомощно поклати глава, обърна се и побягна. Гласът на Кирнан ехтеше зад него, чуваше се дори през тътена на Бенбена и трошенето на стените на долината — писклив, еуфоричен, тържествуващ:

— Виж го, Чарли! О, само го погледни, скъпи! Виж силата му! Ние ще ги смажем! Злодеите, нечестивците! Ще смажем тези мръсни животни, ще ги стрием на прах! О, просто го погледни!