Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Hidden Oasis, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Боян Николаев, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 24 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sabisabina (2014)
- Разпознаване и корекция
- egesihora (2014)
Издание:
Пол Зюсман. Скритият оазис
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 2010
ISBN: 978-954-655-106-1
История
- — Добавяне
62.
Военното летище в Масауи, оазисът Карга
Романи Гиргис седеше и наблюдаваше как потокът алуминиеви сандъци се извозва от хангара и се насочва към тежкотоварните вертолети „Чинук“. Човек с бял работен гащеризон отбелязваше всяко постъпление в списъка си, след това показваше за кой от хеликоптерите е предназначено. Всичко се осветяваше в студена светлина от десетината дъгови лампи, разположени по пистата. Както всъщност можеше да се очаква, всичко приличаше на военна операция — работници пренасяха сандъците от хангара до вертолетите, други стояха наведени над тезгяхите и проверяваха по списък внушителното въоръжение: пистолети „Браунинг“ М1911, автомати ХМ8 и „Хеклер & Кох“ МР5, полуавтоматични карабини М249, дори няколко минохвъргачки М224. Пък и това бяха само оръжията, които Гиргис познаваше. Неведнъж беше питал дали всичко това е необходимо, дали не прекаляват — толкова голяма огнева мощ, толкова технически нововъведения. След толкова години чакане и при такъв голям залог обаче той приемаше, че е по-добре да прекали, отколкото да не бъде предпазлив. Пък и така или иначе, вече не можеше да се намеси. Не го интересуваше дори да доведат и цяла армия, стига да му платят. Което скоро щеше да стане. Петдесет милиона долара, директно в швейцарската му банкова сметка. Крайно време беше.
Извади влажна кърпичка от джоба си и се огледа да види къде са най-близките му хора. Ахмед Осман беше в хангара и разговаряше с хората в бели гащеризони; Мохамед Касри крачеше покрай чинуците и говореше по мобилния си телефон — явно обясняваше летателния им план на генерал Зауи, за да не им се пречкат военните. А близнаците бяха заедно в тоалетната — удивително, но те дори и пикаеха заедно.
— Колко време ще е полетът? — попита той, като смачка кърпичката и я метна встрани.
До него Бутрос Салах допушваше поредната си цигара до филтъра.
— Четиридесет минути — изхриптя той. — Максимум един час. Вече сме изпратили хора на мястото, така че няма да го пропуснем. Кайро?
— Уредено е — отвърна Гиргис, докато вдигаше мобилния си телефон. — Лиърджетът излетя преди петнайсет минути.
— Тогава изглежда всичко е наред.
— Така изглежда.
Салах хвърли цигарата и запали нова.
— Наистина ли мислиш, че всичко ще е както ни го описват? Всичко ли е истина?
Гиргис сви рамене и приглади косата си с ръка.
— Осман положително мисли така. А по всичко личи, че и Броуди. Ще трябва да се уверим с очите си.
— Невероятно. Абсолютно невероятно.
— Петдесет милиона долара, Бутрос, това е невероятното. Останалото е само…
Гиргис отново сви рамене и махна пренебрежително с ръка. Продължиха да наблюдават как качват на вертолетите алуминиевите сандъци.