Пол Зюсман
Скритият оазис (47)

46.

Кайро

Новината за Ангълтън — че след двайсет и три години в бента, ограждащ Пясъчния огън, се е появил пробив — дойде като гръм от ясно небе за Моли Кирнан, не на последно място защото тя и колегите й винаги бяха действали извънредно предпазливо, бяха взели всички мерки операцията да остане абсолютно недостъпна за външни хора.

След като първоначалният стрес отмина обаче, а той отмина доста бързо, тя просто се захвана за работа, упорито, съсредоточено и уравновесено — като Моли Мрамора, както на шега я наричаше Чарли. „Твърда като този изискан камък и също толкова красива!“

Беше се обадила на когото трябва в Щатите — мобилният телефон беше само едно от множеството средства за контакт, с които разполагаше — и предупреди всички, които трябваше да бъдат предупредени за събитията, като добави и името на Ангълтън за по-задълбочена проверка. И ако чувствата, надеждите и молитвите й бяха с Флин и Фрея, в момента, докато пътуваше с такси към къщата си в кайроския район Маади, умът й беше зает единствено с Ангълтън. Какъв беше той? Защо се намесваше? Какво искаше? Бръкна в чантата си и извади визитката, която й беше дал Флин, прочете я механично няколко пъти, после извади джобната библия, подарък от любимия й Чарли за трийсет и първия й рожден ден, и я отвори на Псалм 64:

— „Запази живота ми от врага, който ме застрашава — прочете на глас, — укрий ме от заговора на коварните, от бунта на злодейците, които изостриха езика си като меч.“

Затвори очи, промърмори нещо, отвори ги отново, прелисти още страници, до началото на книгата на пророк Наум:

— „Господ е Бог ревнив и отмъстител; отмъстител е Господ и е страшен с гняв: отмъщава Господ на враговете Си.“

Кимна, затвори библията, притисна я до гърдите си, усмихна се и прошепна:

— И е съвсем прав.