Пол Зюсман
Скритият оазис (34)

32.

Дакла

В началото на оазиса Дакла, от двете страни на главния път през пустинята, се издигаха две високи, доста нескопосно направени метални скулптури на палми. Ако се изключеше редицата телеграфни стълбове и няколкото пътни знака, това бяха единствените направени от човешка ръка неща в иначе пустия пейзаж.

Тъкмо тук Захир очакваше брат си Саид. Беше паркирал ланд крузъра в скромната сянка на едната скулптура и от хълмистите дюни го разделяше само ивица проскубана трева.

В далечината, разкривен от горещината, се появи мотоциклет. Пътното платно беше превърнато от миража в стъкло и изглеждаше като че ли мотоциклетът се движи по вода. С приближаването си обаче дойде на фокус, измина последните няколкостотин метра и спря до ланд крузъра.

— Има ли нещо? — провикна се Захир от прозореца.

— Мафиш хага^[1] — отвърна Саид, докато гасеше двигателя и отупваше праха от косата си. — Нищо. Цял ден разпитвах в Карга, но никой не знае нищо. Ти говори ли с полицаите?

Захир изсумтя пренебрежително:

— Те са идиоти. Казват, че сигурно е избягала с Махмуд Гаруб. Изсмяха се на страховете ми. Мислят си, че щом сме бедуини, трябва да сме идиоти.

Брат му се намръщи.

— Искаш ли да продължа да я търся? Мога да отида до Ал-Фарафра, да поговоря с хората там.

Захир се замисли за миг, после кимна.

— Ще продължа да разпитвам из Дакла. Все някой трябва да е чул нещо.

Брат му ритна стартера на мотоциклета, очукана стара „Ява“ 350, кимна и забръмча в северна посока.

Захир го погледа как се отдалечава, после запали ланд крузъра. Не включи веднага на скорост, просто остана с натиснат съединител; погледът му се рееше над пустинята. Бръкна в джоба на наметалото си и извади зелен метален компас. Опря китки на кормилото, отвори го и погледна инициалите на долната страна на капачката — А.Х. Поигра си с лупата и подвижното стъкло, прокара пръст по опънатата медна жичка и през цялото време си мърмореше нещо. Накрая тръсна глава, прибра компаса, включи на първа скорост и потегли. Колелата на ланд крузъра изстъргаха в едрия чакъл и колата се отдалечи, обгърната в облак прах.