Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Hidden Oasis, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Боян Николаев, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 24 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sabisabina (2014)
- Разпознаване и корекция
- egesihora (2014)
Издание:
Пол Зюсман. Скритият оазис
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 2010
ISBN: 978-954-655-106-1
История
- — Добавяне
50.
Моли Кирнан седеше на люлеещия се стол в градината с чаша кафе в ръце. Бе загърнала раменете си с одеяло, защото беше късно и нощният въздух беше станал студен. Току-що беше приела съобщението на Флин. Очертаваше се като добра възможност, макар че това щеше да стане ясно чак след няколко часа. Поне обаче имаха някаква насока, а това беше повече от всичко, на което бяха попадали през последните две десетилетия.
Знаеше си, че би трябвало да е с по-приповдигнат дух. А и би гледала по-оптимистично на нещата, ако го нямаше случая Ангълтън, който се оказа по-сериозен, отколкото се опасяваше, много по-сериозен, уви. Хората й бяха проверили името му в архивите на системата, бяха направили и допълнителни проучвания. Оказа се, че той има досие и известна репутация. „Кошмар — така го беше описал Бил Шулц. — Отвратителен кошмар за нас. От този тип просто не можеш да се отървеш.“
Тя отпи от кафето, залюля стола и продължи да се взира в монитора на лаптопа в скута си — екранът беше зает от снимка на Ангълтън, която й бяха изпратили от Щатите. Тлъст, оплешивяващ, с потни бузи. Трябваше да бъде неутрализиран, разбира се, не биваше да му се позволява да си разиграва коня безкрайно. Въпросът беше кога. И как. Тя от двайсет и три години се занимаваше с това, но тази вечер, за първи път, потрепери от истински страх. За Пясъчния огън, но и за себе си. Ангълтън, откъдето и да го погледнеш, не беше човек, с когото да се забъркваш.
Вдигна глава и се взря в звездите. Вдиша уханието на жасмина и тропическите храсти, вслуша се в лекото шумолене на листата на дърветата. Повече от всякога й се искаше Чарли да е с нея, да може да се сгуши в свивката на ръката му, както правеше на верандата на дома им в Щатите, да отпъди всичките си тревоги, да вземе от неговата топлина и от силата на вярата му.
Но Чарли го нямаше и беше безсмислено да мечтае да е тук. Беше стигнала до тук и без него и определено нямаше никакво намерение да пада духом сега. Остана още малко с вдигната глава, остави люлеенето на стола да спре само, после допи кафето, затвори лаптопа, вдигна пистолета „Берета“ от стола до себе си, влезе в къщата, заключи вратата и спусна резето.
— Хайде, Флин — промърмори. — Кажи ми някоя хубава новина. Моля те, кажи ми нещо обнадеждаващо.