Пол Зюсман
Скритият оазис (55)

54.

Кайро

Мохамед Шубра работеше като охранител в сградата на Агенцията на САЩ за международно развитие вече почти двайсет години, но не си спомняше някога да е виждал г-жа Кирнан в по-добро настроение. Разбира се, тя винаги му се бе усмихвала, винаги беше любезна, но тази сутрин, като прекрачи прага на сградата, определено изглеждаше във възторг.

— Нещо хубаво ли се е случило? — попита я той, когато тя се приближи да му покаже пропуска си. — Цялата сияете.

Тя се усмихна и го заплаши на шега с пръст.

— От тебе човек нищо не може да скрие, Мохамед, нали?

— Госпожо Кирнан, трябва да съм сляп, за да не го видя! Сигурно имате новини от семейството.

Тя поклати глава.

— Не, от работата. Винаги е работата, Мохамед.

Той би оставил разговора на това — не му беше работа да я разпитва за делата й, — но за негово учудване и радост тя се огледа и се приведе над гишето.

— Получих новини за един от проектите си — започна тя. — Не очаквах да излезе нещо, но сега изглежда, че е възможно.

Никога не му бе говорила по този начин, не му се бе доверявала и той се развълнува, като че ли го допускат до голяма тайна.

— Отдавна ли работите по този проект?

— О, да — сияещо отвърна тя и докосна кръстчето около шията си. — Много отдавна. Отпреди ти да си на работа тук. Много отдавна.

— Голям ли е проектът? Важен?

Макар тя да продължаваше да се усмихва, погледът й изведнъж стана по-твърд, като че ли бе казала повече, отколкото е нужно, и сега иска да смени темата.

— Всичките ни проекти са важни, Мохамед. И помагат този свят да стане по-добро място за хората. Денят ми обаче е доста натоварен, така че ако нямаш нищо против…

Махна му за довиждане, тръгна към асансьорите, но се върна, като ровеше в чантата си.

— А, още нещо. Виждал ли си някога този човек?

И сложи една снимка на гишето пред него — дебел оплешивяващ мъж с бледа кожа и сочни устни.

— Беше тук вчера — отвърна египтянинът и си помисли дали не е преминал границата с въпросите си преди малко; беше доволен, че може да изкупи вината си. — Директорът го разведе из сградата.

Кирнан кимна и прибра снимката в чантата си.

— Направи ми една услуга, Мохамед. Ако го видиш пак, звънни ми да ми кажеш, че е в сградата, нали?

— Разбира се, госпожо Кирнан. Веднага щом го видя. Вие ще сте първата, която ще научи.

Тя му благодари, пресече фоайето и се качи в асансьора.

— Много мила дама — сподели с жена си Мохамед, когато се прибра вкъщи вечерта. — Но с изключително твърд характер. Никога не бих искал да се наредя сред противниците й.