Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cloud Atlas, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Магдалена Куцарова, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Антиутопия
- Интелектуален (експериментален) роман
- Исторически роман
- Научна фантастика
- Постапокалипсис
- Постмодерен роман
- Социална фантастика
- Съвременен роман (XXI век)
- Философска фантастика
- Характеристика
-
- XX век
- XXI век
- Близко бъдеще
- Далечно бъдеще
- Екранизирано
- Ново време (XVII-XIX в.)
- Паралелен сюжет
- Студената война
- Човек и бунт
- Оценка
- 5,2 (× 20 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2012 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2012 г.)
Издание:
Дейвид Мичъл. Облакът атлас
ИК „Прозорец“, София, 2012
Редактор: Калоян Игнатовски
Коректор: Станка Митрополитска
ISBN: 978-954-733-757-2
История
- — Добавяне
49
Прислужниците са отсервирали след десерта, във въздуха се носи силна миризма на горещо кафе и в трапезарията се възцарява духът на неделната следобедна дрямка. По-възрастните гости са си намерили кътчета, в които да подремнат. Вторият баща на Луиса повежда група свои връстници да видят колекцията му от коли от 50-те, съпругите и майките предприемат ловки маневри за измъкване, децата излизат да се боричкат под окъпаните от слънцето дървета и около плувния басейн. Тризнаците Хендерсън са най-активните на масата, където се води разговор с цел сватосване. Всеки от тях е синеок и със златисти коси и Луиса не ги различава.
— Какво щях да направя аз — казва единият, — ако бях президент? Първо, щях да си поставя за цел да спечеля студената война, а не просто да не я загубя.
Друг продължава:
— Аз нямаше да се кланям на арабите, чиито прадеди са паркирали камилите си на късметлийска педя пясък…
— Нито на червените гадове. Аз щях да провъзглася — не ме е страх да го кажа — справедливата корпоративна империя на нашата държава. Защото ако не го направим…
— Японците ще ни изпреварят. Корпорацията е бъдещето. Трябва да оставим бизнеса да управлява страната и да учредим истинска меритокрация.
— Не задавена от социални помощи, от профсъюзи, от „положителна дискриминация“ за инвалиди, травестити, цветнокожи, бездомни, арахнофоби…
— Меритокрация на ума. Култура, която не се срамува да признае, че богатството привлича властта…
— И че трупащите богатства — ние — биваме възнаградени. Когато даден човек се стреми към власт, аз задавам прост въпрос: дали той разсъждава като бизнесмен?
Луиса свива салфетката си на стегната топка.
— Аз задавам три прости въпроса. Откъде се сдобива с тази власт? Как я използва? И как тя може да се отнеме от кучия син?