Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cloud Atlas, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Магдалена Куцарова, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Антиутопия
- Интелектуален (експериментален) роман
- Исторически роман
- Научна фантастика
- Постапокалипсис
- Постмодерен роман
- Социална фантастика
- Съвременен роман (XXI век)
- Философска фантастика
- Характеристика
-
- XX век
- XXI век
- Близко бъдеще
- Далечно бъдеще
- Екранизирано
- Ново време (XVII-XIX в.)
- Паралелен сюжет
- Студената война
- Човек и бунт
- Оценка
- 5,2 (× 20 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2012 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2012 г.)
Издание:
Дейвид Мичъл. Облакът атлас
ИК „Прозорец“, София, 2012
Редактор: Калоян Игнатовски
Коректор: Станка Митрополитска
ISBN: 978-954-733-757-2
История
- — Добавяне
3
Вратите на асансьора се затварят точно когато Луиса Рей стига до тях, но невидим човек в асансьора ги спира с бастуна си.
— Благодаря ви — казва Луиса на стареца. — Радвам се, че векът на рицарите не е безвъзвратно отминал.
Той кима сериозно и признателно.
„Боже — мисли си тя — изглежда така, сякаш му остава седмица живот.“
Натиска „П“ за партера. Старият асансьор започва да се спуска. Ленива стрелка отброява етажите. Моторът му бучи, кабелите му стържат, но между десетия и деветия етаж се чува „трака-трака-трака“, което заглъхва с „псссс“. Луиса и Сиксмит падат на пода. Светлината ту угасва, ту светва, докато накрая застива жужащо мъждива.
— Добре ли сте? Можете ли да станете?
Проснатият на пода старец полека се опомня.
— Мисля, че нямам счупени кости, но ще остана седнал, благодаря — старомодният му английски акцент напомня на Луиса за тигъра от „Книга за джунглата“. — Може да тръгне рязко, когато дойде токът.
— Господи — измърморва тя. — Токът е спрял. Идеален завършек на идеален ден.
Луиса натиска аварийния бутон. Нищо. Натиска бутона на домофона и започва да крещи:
— Хей! Има ли някой там? — припукване на статично електричество. — Тук имаме спешен случай! Някой чува ли ни?
Заслушани, Луиса и старецът се споглеждат крадешком.
Отговор няма. Само далечно бълбукане като от подводница.
Луиса оглежда тавана.
— Трябва да има авариен люк…
Няма. Тя повдига мокета — стоманен под.
— Сигурно само във филмите.
— Още ли се радвате — пита старецът, — че векът на рицарите не е отминал?
Луиса успява да докара усмивка — едва доловима.
— Може да се заседим тук. Миналия месец нямаше ток седем часа.
„Е, поне не съм затворена с психопат, клаустрофоб или Ричард Ганга.“