Дейвид Мичъл
Облакът атлас (32)

30

Луиса Рей играе ролята на кротка лекомислена репортерка, за да убеди Фей Ли, че не представлява заплаха. Само тогава има вероятност да получи достатъчно свобода и да открие съмишлениците на Сиксмит. Джо Нейпиър, шеф на сигурността, напомня на Луиса за баща й — тих, трезвомислещ, на същата възраст и със същата плешивина. Един-два пъти по време на тържествената вечеря от десет блюда тя забелязва, че той я гледа: не похотливо, а замислено.

— Фей, никога ли не ти случва да се чувстваш като пленница на остров Суонеке?

— На Суонеке? Тук е рай! — въодушевено възкликва служителката. — Буенас Йербас е само на час път, Ел Ей е надолу по брега, семейството ми е в Сан Франциско, идеално. Дотирани магазини и комунални услуги, безплатна поликлиника, чист въздух, нулева престъпност, изгледи към океана. Даже мъжете — тя поверително понижава тон — са минали предварителен медицински преглед, всъщност аз имам достъп до личните им досиета, така мога да се уверя, че не излизам с някоя пълна откачалка. Като стана дума за това — Айзък, Айзък! Мобилизиран си — Фей Ли дръпва за лакътя Айзък Сакс. — Сигурно си спомняш, че онзи ден се сблъска с Луиса Рей?

— Аз съм щастливо мобилизиран. Здравей отново, Луиса.

Луиса долавя тревожност в ръкостискането му.

— Госпожица Рей е дошла — казва Фей Ли — да пише статия по антропология на жителите на Суонеке.

— Така ли? Ние сме скучно племе. Надявам се да успееш да запълниш нужния обем от думи.

Фей Ли пуска в ход сияйната си усмивка.

— Убедена съм, че Айзък ще намери малко време да отговори на всичките ти въпроси, Луиса, нали, Айзък?

— Аз съм най-скучният измежду скучните.

— Не му вярвай, Луиса — предупреждава я Фей Ли. — Това е само част от стратегията му. След като свалиш гарда, той атакува.

Набеденият за донжуан Айзък се поклаща на пети и с неловка усмивка гледа в краката си.