Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cloud Atlas, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Магдалена Куцарова, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Антиутопия
- Интелектуален (експериментален) роман
- Исторически роман
- Научна фантастика
- Постапокалипсис
- Постмодерен роман
- Социална фантастика
- Съвременен роман (XXI век)
- Философска фантастика
- Характеристика
-
- XX век
- XXI век
- Близко бъдеще
- Далечно бъдеще
- Екранизирано
- Ново време (XVII-XIX в.)
- Паралелен сюжет
- Студената война
- Човек и бунт
- Оценка
- 5,2 (× 20 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2012 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2012 г.)
Издание:
Дейвид Мичъл. Облакът атлас
ИК „Прозорец“, София, 2012
Редактор: Калоян Игнатовски
Коректор: Станка Митрополитска
ISBN: 978-954-733-757-2
История
- — Добавяне
27
Алберто Грималди харесва извънредните съвещания по сигурността с Бил Смоук и Джо Нейпиър в кабинета си на Суонеке. Допада му деловият вид на двамата — пълна противоположност на обкръжението му от ласкатели и молители. Той обича да изпраща секретарката си във фоайето за гости, където директори на компании, профсъюзни лидери и правителствени чиновници са принудени да чакат, в идеалния случай часове, за да я чуят да казва: „Франк, Джо, г-н Грималди вече може да ви приеме“. Смоук и Нейпиър дават възможност на Грималди да прояви онези черти от характера си, присъщи на Джей Едгар Хувър. Той вижда Нейпиър като предан булдог, белязан от детските си години в Ню Джърси, които не е забравил и след трийсет и петте си години в Калифорния; Бил Смоук е дългогодишен познайник, който не се спира пред никакви прегради, етика и закони, за да изпълни волята на господаря си.
На днешната среща присъства и Фей Ли, повикана от Нейпиър във връзка с последната точка от неписания им дневен ред: този уикенд на Суонеке ще дойде журналистка, Луиса Рей, която може да представлява, а може и да не представлява заплаха за сигурността.
— Е, Фей — казва Грималди, седнал на ръба на бюрото си, — какво знаем за нея?
Фей Ли започва да говори, сякаш чете от списък:
— Репортер в „Далекоглед“ — мисля, че всички знаем това. На двайсет и шест, амбициозна, повече либерална, отколкото радикална. Дъщеря на онзи Лестър Рей, международния кореспондент, наскоро е починал. Преди седем години майка й след безпроблемен развод се е омъжила повторно за архитект, живее в предградието Юингсвил, Буенас Йербас. Няма братя и сестри. Завършила с отличие история и икономика в Бъркли. Първа работа — „Ел Ей Рикордър“, политически статии в „Трибюн“ и „Хералд“. Неомъжена, живее сама, плаща сметките си навреме.
— Скучна като риба в аквариум — отбелязва Нейпиър.
— Ще ми напомниш ли защо говорим за нея? — обажда се Смоук.
Фей Ли се обръща към Грималди:
— Във вторник по време на тържествената церемония я хванахме да обикаля из сградата на отдел „Изследвания“. Каза, че имала среща с д-р Сиксмит.
— По какъв повод?
— Някаква статия за „Далекоглед“, но ми се стори, че лови риба в мътна вода.
Президентът поглежда Нейпиър, който свива рамене.
— Трудно е да се каже, г-н Грималди. Ако е дошла да лови риба в мътна вода, трябва да приемем, че знае каква риба търси.
Грималди има слабостта да изрича очевидното:
— Доклада.
— Журналистите имат развинтено въображение — казва Ли, — особено младите и гладните, които търсят материал за първата си голяма сензация. Според мен е възможно тя да си мисли, че смъртта на д-р Сиксмит е… Как да се изразя…
Алберто Грималди прави озадачена физиономия.
— Г-н Грималди — намесва се Смоук, — струва ми се, че Фей е прекалено тактична, за да изплюе камъчето: онази Рей може би си въобразява, че ние сме очистили д-р Сиксмит.
— „Очистили“? Мили Боже. Наистина? Джо? Какво мислиш?
Нейпиър разперва ръце.
— Фей може и да е права, г-н Грималди. Знае се, че „Далекоглед“ не боравят само с доказани факти.
— Имаме ли инструменти за въздействие върху списанието? — пита Грималди.
Нейпиър клати глава.
— Аз ще се заема с това.
— Тя се обади — продължава Ли — да пита дали може да интервюира някои от нашите хора за статия, отразяваща всекидневието на един учен. Поканих я да отседне в хотела за банкета довечера и й обещах да я запозная с няколко души този уикенд. Всъщност — тя поглежда часовника си — трябва да я посрещна там след един час.
— Аз й разреших, г-н Грималди — казва Нейпиър. — По-добре да души под носа ни, така можем да я наблюдаваме.
— Прав си, Джо. Напълно си прав. Разбери доколко представлява заплаха за нас. И същевременно опровергай всички нездрави подозрения относно горкия Руфъс — присъстващите се усмихват сдържано. — Е, Фей, Джо, приключихме за днес, благодаря ви за отделеното време. Бил, две думи за работите ни в Торонто.
Президентът и неговото момче за всичко остават сами.
— Нашият приятел — започва Грималди — Лойд Хукс ме притеснява.
Бил Смоук обмисля думите му.
— Нещо по-конкретно?
— Толкова е доволен, сякаш държи четири аса. Не ми харесва тази работа. Дръж го под око.
Бил Смоук килва глава на една страна.
— И е добре да подготвиш някой нещастен случай за Луиса Рей. Ти свърши отлична работа на летището, но Сиксмит беше известен чужд гражданин и не бива да допускаме тази жена да разпространява слухове, че е бил убит — Грималди кимва след Нейпиър и Ли. — Тези двамата подозират ли нещо за Сиксмит?
— Ли изобщо не се замисля. Тя е пиар и толкова. Нейпиър не гледа. Има слепи хора, г-н Грималди, има нарочно ослепели, а има и такива, които скоро ще се пенсионират.