Сандра Браун
Смъртоносно (31)

Тридесета глава

Клинт Хамилтън говореше по телефона с Том ван Алън, който му предаваше събитията от сутринта. Говореше колебливо и притеснено, с извинителен тон, което не изненада Хамилтън, понеже от разказа стана ясно, че Кобърн отново е успял да надхитри властите и да изчезне.

Когато Ван Алън приключи, Хамилтън разсеяно му благодари, след което почти цяла минута не каза и дума, докато анализира новата информация. Накрая попита:

— Имаше ли следи от борба на корабчето?

— Изпращам снимки по електронната поща. Агентът е снимал отвън и отвътре. Както ще видиш, всичко е направено на пух и прах, но ако питаш дали сме открили пресни следи от кръв или нещо такова, отговорът е не.

— Кобърн беше оставил телефона там включен?

— Със заместник-шериф Крофърд сме на мнение, че го е оставил нарочно.

— За да накара всички да търсят корабчето, докато той е потеглил в неизвестна посока.

— Да, сър.

Хамилтън не се съмняваше, че намерението на Кобърн е било именно такова.

— Отпечатъците от обувки — показваха ли, че госпожа Жилет е била извлечена насила от лодката? Следи от подметки при влаченето или нещо такова?

— Не, сър. Всъщност Крофърд дори изказа мнение, че тя изобщо не е държана за заложница, както си мислехме отначало.

— И това май не е всичко?

— До този момент на практика нищо не сочи, че тя се е опитала да избяга от Кобърн.

— Как би могла, без да изложи детето си на риск?

— Да, разбирам, но както посочи Крофърд, тя очевидно е имала достъп до телефона си и въпреки това не го е използвала, за да съобщи, че е в опасност.

Всичко, казано от Том, само го увери в достоверността на онова, което Хамилтън беше чул от самата вдовица по време на вчерашния им разговор. Обръщайки гръб на закона, на най-близките си приятели и даже на свекър си — който очевидно я държеше под око като истински Цербер — Онър Жилет се беше съюзила с Лий Кобърн.

— А какво става със следите от гуми?

— Отпечатъците ни заведоха право при тях, на около двеста метра от корабчето. Грайферът се вижда много ясно и анализът е готов. Гумите са от няколко серии пикап „Форд“, модел 2006 и 2007 година.

— Господи. Това означава няколко хиляди пикапа само в Луизиана.

— Доста сериозна цифра, сър.

— И местната полиция проверява за откраднати пикапи „Форд“?

— До този момент няма подадена жалба.

Никак не беше изненадващо. Кобърн доста е мислил, преди да избере колата.

— По нареждане на щатските служби проверяват всички пикапи от тази марка и модел — каза Ван Алън. — Междувременно г-н Жилет много се притеснява за снаха си и внучката си. Дойде направо тук от риболовното корабче и беше…

— Обясни ми какво е правил той, когато пристигнаха полицаите.

Ван Алън сподели подозрението на заместник-шериф Крофърд, че Доръл Хокинс и Стан Жилет имат вътрешен човек в полицейското управление на Тамбур.

— Крофърд мисли, че имат уши и в службата на шерифа. В съда. Навсякъде.

— Значи връзки като корабни въжета — отбеляза Хамилтън.

— Да, сър.

След това Ван Алън описа поведението на Стан Жилет.

— Направо побесня заради предположението на Крофърд, че снаха му е „в комбина“ — точно тези думи използва — с Кобърн. Направи страхотна сцена във фоайето, настояваше лично да се срещне с мен и ме засипа с огън и жупел, задето не съм поставил „този млад и нахакан заместник-шериф“ на мястото му. Каза, че не изпълнявам задълженията си и че ако някой от роднините му загине, това ще тежи на моята съвест. Макар че това — добави той с въздишка — ми е ясно и без да ми го казва.

Хамилтън обмисля решението си в продължение на няколко секунди, след това каза:

— Том, г-жа Жилет и дъщеричката й наистина са в опасност, но опасният не е Кобърн. Той е от нашите. Агент е.

Последва кратка пауза, после Ван Алън каза:

— Крофърд ме попита директно дали е агент, а аз отговорих, че не е.

— Откъде се е сдобил с тази информация?

— Вътрешни слухове, така каза.

Това беше притеснително. Слуховете трябва да са тръгнали от службата на Том ван Алън заради дискретните проучвания на Хамилтън от вчера. Явно не са били толкова дискретни, колкото си е мислел. Засега реши да остави въпроса настрани и даде на Том основните данни за Кобърн.

— Взех го направо от морската пехота и съм го обучавал лично. Той е един от най-добрите агенти под прикритие в Бюрото. Винаги се е внедрявал дълбоко в разследваните организации, но никога толкова дълбоко, колкото във фирмата на Марсет. Изведе г-жа Жилет и момиченцето от дома им, за да гарантира тяхната сигурност. Вчера говорих с жената по телефона. Нито тя, нито детето са пострадали от Кобърн. Нито ще пострадат. Така че не се притеснявай за това. — Той направи пауза, а после каза: — Редно е обаче да се притесняваш заради изтичането на информация от собствения ти офис.

Ван Алън мълча сякаш цяла вечност, но Хамилтън усещаше надигащия се гняв дори по телефона. Когато проговори, гласът му трепереше от ярост.

— Защо ме подведе за Кобърн?

— Защото мисията му е много деликатна. Преди да разкрия кой е той, трябваше да знам по какъв начин го възприемат.

— Направи ме на глупак.

— Не, аз…

— А как би нарекъл такава груба манипулация?

— Тактика, Том. — Хамилтън повиши глас, отвръщайки на гневния тон на Ван Алън. — При вас явно се мъти нещо много сериозно, а всеки може да бъде подкупен.

— Това не е отговор.

— Такава ни е работата. На никого не можеш да имаш доверие.

— Ако ми нямаш доверие, защо ме назначи на този пост? Или може би точно заради това? Защото ми нямаш доверие?

— Назначих те, защото беше — и си — най-подходящият човек за него.

Ван Алън се изсмя горчиво.

— Е, заради високия ми пост можеш ли поне да ми кажеш защо Кобърн е бил внедрен в транспортната фирма на Сам Марсет?

— Телефонната линия сигурна ли е?

— Че коя е сигурна?

— Добър отговор — сухо отвърна Хамилтън.

— Сградата беше проверена за подслушвателни устройства тази сутрин. По-сигурни от това не можем да бъдем. Та каква е била мисията на Кобърн?

Хамилтън му обясни в подробности тайната операция на Кобърн.

— Може да се каже, че се заехме да разкрием всички играчи. Открихме повече, отколкото се бяхме надявали.

— Счетоводителя?

— Кобърн казва, че е на път да узнае самоличността му.

— Защо тогава не сте взели мерки да се свърже с нас, да сподели какво е научил?

— Опитах се — каза Хамилтън. — Той не желае.

— Защо?

— Иска да довърши започнатото.

— Ах, че благородно — саркастично каза Ван Алън. — Истината е, че няма доверие в институцията и другите агенти на ФБР.

Хамилтън не каза нищо. Към някои истини човек просто няма какво да добави.

— А как г-жа Жилет се вписва във всичко това? — попита Ван Алън.

— Вписва се не точно тя, а вероятно покойният й съпруг. Кобърн смята, че Жилет е отнесъл в гроба тайни за Счетоводителя.

— Това обяснява защо старият Жилет вдига врява за несправедливите обвинения срещу сина му.

— Ето ти още една причина, поради която Стан Жилет таи омраза към Кобърн. Да не забравяме и Доръл Хокинс, който е тръгнал да отмъщава за брат си. Мишената на гърба на Кобърн става все по-голяма с всеки миг.

— Което напълно обяснява защо той не иска да излезе на светло.

— Ситуацията е много деликатна и може да ни навреди много сериозно. — Тъй като беше стигнал до същността на въпроса, Хамилтън изчака няколко секунди и добави: — Затова искам да се представиш добре, Том.

— Искаш да ги прибера.

— Точно така. Да ги прибереш и да извадиш на бял свят всичко, което двамата знаят за Счетоводителя. Трябва да довършим тази история.

— Разбирам, сър.

— Само да ме разбираш, не е достатъчно, Том. Трябва да съм сигурен, че мога да разчитам на теб.