Сандра Браун
Смъртоносно (19)

Осемнадесета глава

— Тори, сигурно ще искаш да видиш това.

Рецепционистката знаеше много добре, че не бива да я прекъсва, докато е с клиент, особено ако е с наднормено тегло и мускулен тонус като на госпожа Пъркинс. Тя изгледа изпепеляващо Амбър и се обърна към клиентката:

— Още шест пъти, моля.

Жената изпъшка и приклекна ниско.

Тори се обърна към служителката си и строго попита:

— Е, какво?

Момичето посочи към редицата плоски екрани, монтирани на стената срещу тренажорите. На единия вървеше някакво токшоу, на другия — рекламен блок, в който звезда от сапунен сериал хвалеше някакъв чудодеен крем за лице. Третият бе включен на местен новинарски канал, по който показваха последните новини от Ню Орлиънс.

Тори гледа няколко минути.

— Прекъсна ме, за да гледам новините за стрелбата в „Роял тръкинг къмпани“ ли? Като изключим възможността беглецът да се намира в дамската сауна без кърпа около кръста, какво ме засяга това?

Тя се обърна отново към госпожа Пъркинс, чието лице бе почервеняло като домат. Тори си каза, че навярно е трябвало да я накара да направи само пет прикляквания.

— Говорят за твоята приятелка — обади се Амбър. — Онър ли се казваше? Мислят, че е била отвлечена.

Тори се извърна рязко към рецепционистката, после отново към телевизора. И тогава разпозна къщата на Онър, на чийто фон репортерът предаваше „пряко от местопрестъплението“, както осведомяваше зрителите надписът в долния край на екрана.

Слисана, тя продължи да зяпа още няколко секунди, преди да осъзнае, че звукът е изключен.

— О, господи, какво казва?

— Какво става? — изпухтя госпожа Пъркинс.

Тори не й обърна внимание и си проправи път през тренажорите към стената с телевизионните екрани. Грабна някакво дистанционно и го насочи към един от екраните. След няколко опита успя да включи звука и го пусна възможно най-силно.

— … опасяват се, че е била отвлечена от Лий Кобърн, мъжа, издирван във връзка с масовото убийство в „Роял тръкинг къмпани“ в неделя вечерта, където наред с шест други жертви бе застрелян и видният общественик Сам Марсет.

— Хайде, хайде — нетърпеливо измърмори Тори. Тя все още не бе убедена, че рецепционистката в нейния фитнес център не е сбъркала. Бе наела Амбър само заради начина, по който изглеждаше в спортен екип. Момичето имаше хубава коса, зъби и гърди, но бе ощетено откъм сиво вещество.

Но този път бе разбрала правилно. Когато репортерът започна отново да обяснява защо се намира пред дома на Онър, Тори се заслуша с нарастващо недоумение и тревога.

— Видя ли? — прошепна Амбър до ухото й. — Казах ти.

— Тихо — сопна й се Тори.

— Полицията и ФБР са на мястото и провеждат обстойно разследване, но по всичко изглежда, че госпожа Жилет и четиригодишната й дъщеря са били отвлечени от дома им. Разговарях за кратко със Стан Жилет, свекър на предполагаемата жертва на отвличане, който отказа да даде интервю за това предаване. Успях да установя само факта, че досега не е получил искане за откуп.

Репортерът погледна надолу и провери нещо в записките си.

— Изглежда, е имало борба в къщата, която е претърсена основно. Господин Жилет казва, че е невъзможно да се определи дали липсва нещо. Колкото до тялото на полицай Фред Хокинс, което е било намерено вътре…

— Исусе — възкликна Тори и притисна длан до гърдите си.

— … нямаме нова информация, освен че наподобява екзекуция. — Репортерът вдигна очи и ги впери право в камерата. — Полицията и други местни и щатски власти предупреждават гражданите да бъдат нащрек за заподозрения и предполагаемите му заложници. Ето актуална снимка на Онър Жилет и дъщеря й.

Снимката, която Онър бе използвала за миналогодишните си коледни картички, изпълни екрана.

— Всеки, който ги забележи, трябва незабавно да уведоми властите. Това е цялата информация, с която разполагаме до момента, но ще продължим да следим събитията. Останете с нас.

Телевизионната програма продължи с излъчването на игра, в която някакви идиоти подскачаха от радост и пищяха развълнувано при вида на нова лъскава прахосмукачка. Тори изключи звука и метна дистанционното в ръцете на изненаданата Амбър.

— Погрижи се вместо мен за госпожа Пъркинс. Остават й още петнайсет минути кардиотренировка. Обади се на Пам и й кажи да поеме ангажимента ми с Клайв Донован в един часа и да покрие тренировката в три. Не ми се обаждай, ако няма спешен случай. И не забравяй да включиш алармената система и да залостиш вратата, когато затваряш довечера.

— Къде отиваш?

Тори не си направи труда да й отговори. Не дължеше обяснение на служителката си, нито на клиентите си. Най-добрата й приятелка бе отвлечена. Отвлечена, за бога. Както и Емили.

Трябваше да направи нещо. За начало щеше да се прибере у дома и да се подготви за онова, което можеше да й донесе днешният ден, макар да се страхуваше да мисли какво би могло да е то.

Мина през офиса, колкото да грабне телефона и чантата си, после излезе от задния вход, който беше само за служителите във фитнес центъра, и се качи в своя „Корвет“. Запали колата и профуча през паркинга.

Колата бе почти толкова отзивчива към буйното шофиране на Тори, колкото тя самата към непохватните ласки на съпруга, който й бе купил въпросната кола. Мъжът й бе истински лидер в заседателната зала и пред борда на директорите на различните компании, но увереността го напускаше в спалнята. Тори се бе заела да накара милия и свенлив човек да се почувства като Кинг Конг в леглото. И бе постигнала успех. Толкова голям, че той бе получил удар и бе починал преди първата годишнина от сватбата им.

Това бе единственият от трите й брака, който не бе приключил по нейна воля. Тя тъгува седмици наред след смъртта му, защото наистина бе харесвала господин Шира. Затова и бе запазила името му, макар че можеше да избира между две други, освен моминското си име. Освен това й харесваше как звучи. Тори Шира. Имаше екзотичен привкус, който подхождаше на стила и ексцентричната й личност.

Другата причина, поради която си спомняше с топли чувства за него, бе, че с неговото наследство бе финансирала строителството на своя елегантен и секси фитнес център — първият и единствен по рода си в Тамбур и околността.

Докато шофираше, тя набра мобилния номер на Онър. Веднага се включи гласова поща. Изруга, докато преминаваше на червен светофар, и прегледа списъка с контактите си, за да види дали има номера на Стан Жилет. Имаше го. Обади се. Резултатът бе същият. Направо се включи гласова поща.

Задмина училищен автобус, който возеше децата на екскурзия, и след още една пресечка стигна до алеята пред дома си. Спря колата със свистене на гуми и след секунди беше вътре. Пусна чантата на пода във входа, прекрачи я и тръгна по коридора, като пътьом сваляше през глава спортната си тениска.

Захвърли я на леглото и чу зад себе си глас:

— Толкова твърди ли са, колкото бяха?

— Какво, по… — Извърна се рязко. Доръл Хокинс я зяпаше похотливо откъм вратата на спалнята й. — Какво, по дяволите, става? Изкара ми ангелите, Доръл!

— Такъв беше планът ми.

— Винаги си бил задник. — Без да се свени от голите си гърди, тя сложи ръце на хълбоците. — Какво правиш тук?

— Обадих се в клуба ти. Кукличката, която дежури на телефона, ми каза, че току-що си тръгнала. Бях само на няколко пресечки оттук.

— Не можа ли да ме изчакаш отвън, както постъпват нормалните хора?

— Бих могъл, но гледката оттук е по-хубава.

Тя вдигна очи към тавана.

— Пак питам… какво правиш тук? Знаеш за Фред, нали?

— Аз намерих тялото му.

— О. Това е ужасно.

— На мен ли го казваш?

— Съжалявам.

— Благодаря.

Почувства такъв гняв, че й идваше да го разтърси за раменете.

— Може и да съм глупава, Доръл, но не разбирам защо си тук, след като брат ти току-що е бил убит. Струва ми се, че имаш какво да правиш, вместо да ми зяпаш циците.

— Имам няколко въпроса към Онър.

— Онър ли?

— Онър? — имитира я той. Заряза дружелюбната поза и се приближи до нея, след което хвана лицето й между ръцете си и го притисна, докато чертите й се разкривиха. — Ако не искаш да смачкам разкрасеното ти с ботокс лице като зряла слива, най-добре ми кажи къде е Онър.

Тори не се плашеше лесно, но не беше и глупачка.

Много добре познаваше репутацията на Доръл Хокинс. След като бе изгубил моторната си рибарска лодка в урагана Катрина, той нямаше други средства за прехрана, освен малката сума, която градската управа му отпускаше. Въпреки това живееше нашироко. Тя не би могла да докаже подозренията си, че Доръл се занимава с нещо незаконно, но и не би се изненадала, ако се окажеше точно така.

Двамата с Фред постоянно създаваха проблеми в началното и основното училище, като тормозеха както съучениците си, така и учителите. В гимназията вече извършваха дребни провинения: крадяха части от колите, стреляха с новите си пушки по прожекторите на стадиона, тероризираха хлапетата, които не им се прекланяха. Ако Стан Жилет не им беше стегнал юздите, вероятно щяха да нагазят в дълбокото. Говореше се, че неговото влияние ги е спасило от сигурен престой в затвора.

За тяхна чест трябваше да отбележи, че се бяха държали много добре с Онър, след като Еди бе загинал. Но слуховете твърдяха, че въпреки намесата и влиянието на Стан двамата не вървят само в правия път и че службата на Фред в полицията само е узаконила терора.

Тори не бе имала случай да провери доколко са верни клюките относно склонността им към насилие, защото пътищата им рядко се пресичаха. Когато бяха в гимназията, няколко пъти бе излизала с Доръл Хокинс. Той се бе държал грубо и гадно, когато го бе спряла до „втора база“ и не му бе позволила да стигне по-далеч. Беше я нарекъл „пачавра“, а тя му бе отвърнала, че дори и те си имат някакъв стандарт. Оттогава Доръл я мразеше.

Сега изглеждаше злобен и опасен и й причиняваше болка. Имаше достатъчно опит с мъжете, за да знае, че проявата на страх подканва към още по-голямо насилие. Бе минала по този трънлив път с първия си съпруг. Проклета да е, ако остави нещата така. Дори и с кретен като Доръл най-добрата защита си оставаше нападението.

Тя рязко заби коляно в слабините му.

Той извика, покри с две ръце гениталиите си и заподскача назад.

— Не ме докосвай отново, Доръл. — Тя грабна тениската, която бе захвърлила преди малко, и отново я навлече през главата си. — Ти си противен глупак. И какво те кара да мислиш, че знам къде е Онър?

— Не се шегувам, Тори. — Той извади пистолет от кобура на кръста си.

— О, не, пистолет! — с престорен фалцет извика тя. — Това ли е моментът, в който се очаква да припадна? Или да моля за милост? Прибери това нещо, преди да си наранил някого, най-вече мен.

— Искам да знам къде е Онър!

— Ами добре дошъл в клуба! — извика тя. — Всички искат да знаят къде е. Явно е била взета за заложник от един убиец. — Тори можеше да извика сълзи в очите си винаги когато поиска, но сълзите, които бликнаха сега, бяха истински. — Чух за това по телевизията и идвам тук направо от клуба.

— Защо?

— За да се приготвя, в случай…

— В случай на какво?

— На всичко.

— Очакваш да ти се обади. — В устата му това прозвуча като обвинение.

— Не. Надявам се, но от това, което чух за този Кобърн, се опасявам от най-лошото.

— Смяташ, че ще убие нея и Емили.

— Господи, какъв гений си само.

Той не обърна внимание на обидата.

— Говорила ли е с теб напоследък за Еди?

— Естествено. Тя говори за него непрекъснато.

— Да, но имам предвид, казала ли ти е нещо за Еди? Нещо важно. Споделила ли е някаква тайна, свързана с него?

Тя наведе глава настрани и го изгледа втренчено.

— Да не би още да пушиш марихуана?

Той заплашително пристъпи към нея.

— Престани с глупостите, Тори. Казвала ли ти е?

— Не! — възкликна тя и го бутна силно по гърдите. — За какво говориш? Не знам нищо за никаква тайна. Каква тайна?

Доръл продължи да я изучава с поглед, сякаш се опитваше да долови признаци на измама, после измърмори:

— Няма значение.

— Не, има значение. Защо си дошъл тук? Какво търсиш? Същият тип, който е застрелял брат ти, е отвлякъл Онър и Емили. Защо не ги търсиш?

— Не съм сигурен, че ги е отвлякъл.

Това я слиса.

— Какво искаш да кажеш?

Той се наведе още по-близо.

— Двете с Онър сте така. — Вдигна ръка на сантиметър от носа й и постави средния пръст върху показалеца. — Ако тя е познавала този тип…

— Имаш предвид Кобърн ли?

— Да, Кобърн. Лий Кобърн. Познава ли го?

— Откъде Онър ще познава някакъв докер, който изведнъж се превръща в масов убиец?

Продължи да се взира в нея един дълъг миг, после се обърна и тръгна навън, като прибираше пистолета в кобура на кръста си.

— Чакай. — Тори го сграбчи за лакътя и го завъртя с лице към себе си. — Какво намекваш? Че отвличането е някаква измама ли?

— Нищо не намеквам. — Той освободи ръката си от хватката й и вместо това сключи пръсти около китката й. — Но няма лесно да се отървеш от мен. Ако чуеш нещо от приятелката си Онър, най-добре да ми се обадиш.

Тя вирна брадичка в отговор на неизречената заплаха.

— Или какво?

— Или ще ти причиня болка, Тори, и не се шегувам. Сега може и да си богата, но си забогатяла, като си продавала тялото си на оня, който предлага най-добрата цена. Една мъртва развратница няма да е голяма загуба за света.