Сандра Браун
Смъртоносно (40)

Тридесет и девета глава

— На теб дали…

— Дали какво?

— Дали ти хареса как… — Онър остави въпроса недовършен.

Кобърн извърна глава и я погледна.

— Ами, никак! Преструвах се през цялото време. Не ми ли пролича? — Тя се усмихна срамежливо и зарови лице в гърдите му. Той я привлече към себе си. — Хареса ми.

— Повече от кихане?

— Може ли да помисля по този въпрос и после да ти кажа?

Тя тихо се засмя.

Бяха се преместили от пода на леглото и лежаха, преплели крака. Тя леко духна косъмчето от гърдите му, което я гъделичкаше по носа.

— Та какво му беше името?

— На кого?

— На коня, който е трябвало да застреляш. Дал си му име. Как се казваше?

Той погледна надолу към нея, а после настрани.

— Забравих.

— Лъжеш — тихо каза тя.

Кобърн остана неподвижен и мълча цяла вечност, а после изрече:

— Дъсти.

Тя подпря юмрук върху гърдите му, облегна брадичка на юмрука и го погледна в лицето. Кобърн упорства няколко секунди, после също я погледна.

— Всеки ден, когато се прибирах от училище, той идваше до оградата, сякаш искаше да ми покаже, че се радва да ме види. Май ме харесваше. Но само защото го хранех.

Онър се протегна и прокара палец по линията на брадичката му.

— Съмнявам се, че е само заради това.

Той помръдна рамо равнодушно.

— Беше просто кон. Какво ли разбира. — После се обърна с лице към нея: — Стига сме говорили за това. — Подръпна кичур от косата й и се вгледа внимателно в него, разтривайки го между пръстите си. — Хубава е.

— Благодаря. Била е и по-хубава.

— И ти си хубава.

— Отново благодаря.

Той огледа внимателно лицето й, но накрая очите му се спряха върху нейните.

— Не си била с друг след Еди.

— Не.

— За мен беше адски приятно. Но си мисля, че може да ти е причинило болка.

— Мъничко, отначало. После не.

— Извинявай. Не помислих за това.

С дрезгав шепот тя каза:

— Нито пък аз.

Беше й трудно да го признае, но беше самата истина. Радваше се, че мислите за Еди не я връхлетяха точно в този момент, макар че дори и да бе станало, тя пак щеше да се люби с Кобърн.

Двама мъже — две напълно различни преживявания. Еди беше прекрасен и пламенен любовник и тя щеше завинаги да пази в сърцето си чудесни спомени за него. Но Кобърн имаше предимство. Той беше жив, топъл, мъжествен — и тъкмо в този момент се привеждаше към нея.

Целувката беше ленива и възбуждаща. Ръцете й обхождаха цялото му тяло, както неговите изследваха нейното. Тя откри стари белези и ги целуна въпреки протестите му. Той я нарече перверзна, когато тя погали с език зърното на гърдите му, но след това обяви, че е голям почитател на перверзиите. Ръката й се плъзна по твърдите мускули на корема му и проследи формата на тялото му надолу до члена.

— Направи онова с палеца — прошепна той.

Тя го направи и когато усети капчица влага на пръста си, той простена, изричайки няколко проклятия.

Пръстите му безпогрешно се насочиха към най-чувствителните места по тялото й и когато я погали, тя остана почти без дъх. Отново усети горещина и болезнено свиване в утробата си и се притисна в него, умолявайки го, без никакъв срам. Той сведе глава към гърдите й и ги зацелува бавно и страстно.

Вдигна ръката й над главата и целуна нежната вдлъбнатина под мишницата, после спусна устни надолу към гръдния кош, като постепенно я обръщаше, докато тя се озова по корем. Отмести косата й настрани и нежно захапа тила й, а след това започна да си проправя път с целувки надолу по гръбнака й.

Усети топлия му дъх по кожата си, когато той се засмя.

— Виж ти, кой би се сетил?

Тъй като знаеше какво е открил, Онър каза с привидно смирение:

— Не си единственият с татуировка. — Самата тя няколко минути се беше възхищавала на бодливата тел, обхождаща целия му бицепс.

— Знам, обаче точно тук, над дупето? При това начална учителка? Не ми се вярва, че моята учителка от началното училище е имала татуировка. — Той се наведе и лекичко захапа меката част на ухото й. — Обаче се възбуждам страхотно, като си помисля за татуировката. Какво те накара да си я сложиш?

— Два яки коктейла „Ураган“ в бара „Пат О’Брайън“. Двамата с Еди прекарахме три дни в Ню Орлиънс, докато Стан гледаше Емили.

— И ти се напи?

— Бях само пийнала. Не беше трудно да ме убедят.

Кобърн беше стигнал с целувки чак до татуировката и сега чертаеше невероятно възбуждащи кръгове с език около нея.

— Какво изобразява?

— Китайски символ. Може би японски. Не си спомням. — Тя изстена от удоволствие. — Всъщност, докато правиш така, не мога изобщо да мисля.

— Вярно? Ами какво става, когато правя ей така? — Той провря ръка между нея и матрака и започна да я гали отдолу, като същевременно се отпусна върху гърба й. — Онзи ден в твоята баня… — промърмори той, като устните му докосваха ухото й, — когато те бях изправил облегната на вратата.

— Аха…

— Ето това исках да направя… Да те докосна… ето тук.

Онова, което правеше той, я накара да диша учестено, но тя успя да каже:

— Бях много уплашена.

— От мен?

— От това, което щеше да направиш.

— Да те нараня?

— Не, да ме накараш да се чувствам така, както сега.

Кобърн застина.

— Наистина ли?

— За мой срам — да.

— Обърни се — изръмжа той.

Помогна й да се обърне по гръб, после коленичи между краката й и погали с устни корема й. Покри с леки целувки ханша й, а после мястото точно над венериния хълм. След това се премести по-надолу.

— Кобърн?

— Шшшт.

Сложи ръка така, че пръстите му галеха корема й, докато палецът мина по-надолу и нежно докосна клитора. После устата му се впи в нейната. Двойната милувка с устните и палеца скоро я накара задъхано да вика името му и с тяло да го моли да не спира.

И той не спря. Но когато тя стигна до върха, той беше вече вътре в нея, беше в нея, когато самият той свърши, и когато Онър най-сетне се почувства достатъчно силна, за да отвори очи, той още беше там, обхванал лицето й в длани, и галеше скулите й с палци.

Изразът на лицето му беше толкова странен, че тя колебливо попита:

— Какво има?

— Никога не съм бил голям фен на мисионерската поза.

Тъй като не беше съвсем сигурна как да реагира на това, тя каза простичко:

— Така ли?

— Предпочитах да го правя по който и да е друг начин.

— Защо?

— Защото с нищо не допринасяше за възбудата ми.

— Кое?

— Да гледам лицето на жената. — Той промърмори тези думи, сякаш сам беше озадачен от тях.

Гърлото й се сви. Посегна и го погали по бузата.

— А искаше ли да гледаш моето лице?

Той продължи да се взира в очите й още няколко секунди, след което се отдръпна от нея толкова рязко, че емоционалното оттегляне се усети по-осезателно от физическото.

Онър не искаше това и го последва, обръщайки се настрани, за да е лице в лице с него. Той лежеше по гръб, загледан в тавана, внезапно отчужден от нея.

Тя произнесе името му.

Кобърн обърна леко глава.

Тя каза тихо:

— Когато всичко това свърши, никога няма да те видя отново, нали?

Кобърн изчака секунда, а след това рязко поклати глава — да, точно така.

— Така… — прошепна тя с печална усмивка. — Така и мислех.

Той се върна към изследването на тавана и Онър реши, че това е краят на разговора. Но той каза:

— Предполагам, че сега си промени мнението за това.

— За кое?

— Дето спа с мен. Но ти знаеше как стоят нещата — оправда се той, сякаш Онър спореше с него. — Или поне би трябвало да знаеш. Не съм крил кой съм, нито какво съм. И, да, наистина исках да те съблека още в първата минута, когато те видях, но и това не съм крил. Само че не съм от мъжете, които рисуват сърчица и подаряват цветя. Даже не съм от онези, които остават цяла нощ. Не държа жената за ръка. Не се гушкам… — Той замълча, после изпсува. — Не правя такива неща, и толкоз.

— Не, ти само рискува живота си, за да спасиш моя. И то неведнъж.

Кобърн обърна глава и я погледна.

— Няколко пъти ме попита защо съм излязла от автосервиза — каза тя. — Сега аз искам да те попитам нещо. А ти защо се връщаше към него?

— Какво?

— Ти ми беше казал, че ако не се върнеш до няколко минути след десет часа, трябва да тръгна с колата и да се отдалеча колкото е възможно повече от Тамбур. Следователно именно това е трябвало да съм направила. След като едва не загина при експлозията, с изгорено рамо и опърлена коса, ти можеше да побегнеш в коя да е посока, за да се измъкнеш, но не го направи. Когато ме намери на железопътната линия, ти бягаше точно към автосервиза. Към мен.

Той не каза нищо, но мускулите на челюстта му се стегнаха.

Онър се усмихна и се премести по-близо до него, притискайки тялото си до неговото.

— Не е нужно да ми даваш цветя, Кобърн. Даже не е нужно да ме прегръщаш. — Тя сложи глава върху гърдите му, точно под брадичката. Ръката й се обви около врата му. — Позволи ми аз да те прегърна.