Сандра Браун
Смъртоносно (16)

Петнадесета глава

Домът на Онър бе извън границите на града и попадаше в юрисдикцията на шерифа. Заместник-шерифът, който бе единственият следовател в отдел „Убийства“, се казваше Крофърд. Доръл не можа да чуе малкото му име.

Тъкмо разказваше отново как е намерил тялото на брат си, когато Крофърд погледна над рамото му и измърмори:

— Кой, по дяволите, е този? И кой го пусна тук?

Доръл се обърна. Стан Жилет явно бе успял да склони униформените полицаи, които обграждаха с лента периметъра на имота, да го пуснат. Той спря за миг на прага, после забеляза Доръл и се запъти право към него.

— Това е Стан Жилет, свекър на Онър.

— Чудесно — възкликна следователят. — Последното, от което се нуждаем.

Доръл споделяше чувствата му, но не им даде израз, а запази почтително изражение на лицето, когато възрастният мъж се приближи.

Бившият пехотинец дори не погледна към тялото на Фред, което бе прибрано в черен чувал и привързано към носилката, за да бъде транспортирано с линейка до моргата. Вместо това рязко викна, сякаш раздаваше заповед на свой подчинен:

— Вярно ли е? Онър и Емили са били отвлечени?

— Не ги открихме. А Кобърн явно е бил тук.

— Господи. — Стан прокара длан по къдравата си коса чак до тила и изсипа куп ругатни. После се вторачи гневно в Доръл. — Какво правиш тук? Защо не си навън да ги търсиш?

— Ще тръгна веднага щом детектив Крофърд ме освободи. — Махна с ръка към заместник-шерифа и ги представи официално един на друг. — Той разследва…

— С цялото ми уважение към вашето разследване — каза Стан, като прекъсна Доръл и се обърна към детектива без капчица от уважението, за което бе споменал, — смятам, че то може да почака. Фред е загинал при изпълнение на своя дълг, а това е риск, който всеки полицай приема. Мъртъв е и нищо не може да го върне обратно. В същото време двама невинни са изчезнали и най-вероятно са били отвлечени от човек, за когото се смята, че е безскрупулен убиец.

Той кимна към Доръл.

— Това е най-добрият ловец в областта. Той трябва да търси Онър и Емили, а не да стои тук и да говори с вас за някого, който вече е мъртъв. И ако и вие имахте капка съобразителност, също щяхте да издирвате беглеца и заложниците му, вместо да се мотаете в единственото място, на което те очевидно не са.

Гласът му се бе извисявал постепенно с всяка следваща дума, така че речта му завърши с гръмогласен рев, който накара всички наоколо да прекратят заниманията си и да го зяпнат. Стан, силно зачервен, скован от крайното си възмущение, явно не забелязваше.

За негова чест помощник-шерифът дори не трепна под яростните критики на Стан. Той бе десетина сантиметра по-нисък и от Стан, и от Доръл, и физически изобщо не вдъхваше страх или респект. Но запази самообладание.

— Тук съм с официална задача, господин Жилет. Което не би могло да се каже за вас.

Доръл забеляза, че Стан е готов да му откъсне главата, но Крофърд изобщо не се стресна.

— Ще накажа най-строго онзи, който ви е пуснал през огражденията, но след като вече сте тук, опитайте се да бъдете полезен. Като крещите и раздавате заповеди наляво-надясно няма да постигнете нищо, освен да бъдете ескортиран далеч от района, а ако окажете съпротива, ще бъдете арестуван и тикнат в затвора.

Доръл за миг си помисли, че Стан се кани да измъкне знаменития си нож и да го опре в гърлото на детектива, затова побърза да се намеси:

— Остави го на мира, Крофърд. Току-що е получил ужасни новини. Нека поговоря с него. Става ли?

Заместник-шерифът изгледа първо единия, после и другия.

— Няколко минути, докато поговоря със съдебния лекар. След това, господин Жилет, бих искал да огледаме заедно къщата и да ме уведомите, ако забележите, че нещо липсва.

Стан се озърна в хаоса наоколо.

— Как бих могъл да преценя?

— Разбирам, но няма да е зле да погледнете. Може би ще забележите нещо, което ще ни подскаже защо и накъде ги е повел Кобърн.

— Това ли е най-доброто, което можете да направите? — попита Стан.

Заместник-шерифът му отвърна със същия стоманен поглед и каза:

— Няколко минути — след което се отдалечи. Но внезапно се обърна: — Кой ви уведоми? Как пристигнахте тук толкова бързо?

Стан стоеше и се поклащаше напред-назад на пети, сякаш не възнамеряваше да отговори. Най-накрая каза:

— Вчера Онър ми каза, че двете с Емили са болни. Очевидно е била принудена да го каже, за да ме задържат настрани. Тази сутрин се притесних за тях и реших да дойда да видя как са. Когато пристигнах, заварих къщата обкръжена от полицейски коли. Един от полицаите ми каза какво предполагате, че е станало.

Крофърд отново го изгледа преценяващо, после се обърна и отиде да говори със съдебния лекар.

Доръл дръпна Стан за лакътя.

— Ела насам.

Тръгнаха по коридора. Доръл подмина стаята на Емили, но Стан поспря пред отворената врата и влезе вътре. Отиде до леглото и се загледа дълго-дълго в него, после бавно обходи цялата стая с орловия си поглед.

Изглеждаше доста притеснен, когато отиде при Доръл в спалнята на Онър. С цветистия си език, характерен за военните, изрази възмущението си от опустошението вътре.

— Слушай — подхвана Доръл, понеже трябваше да каже това, преди детектив Крофърд да се появи отново. — Обещай ми, че няма да губиш контрол.

Стан не обеща нищо, само продължи да го гледа втренчено.

Доръл продължи:

— Крофърд забеляза нещо и го коментира.

— Какво?

Доръл посочи към леглото.

— Изглежда, че двама души са спали в това легло снощи. Не си правя никакви изводи — побърза да добави той. — Само ти казвам, че Крофърд го отбеляза.

— Какво намеква? — просъска Стан през стиснати устни. — Че снаха ми е спала с мъж, който е издирван за седем убийства?

Доръл повдигна рамене в жест, който трябваше да изрази съчувствие.

— Има ли някаква вероятност, Стан, колкото и нищожна да е тя, Онър да се е срещала с този тип преди?

— Не.

— Сигурен ли си? Познаваш ли всеки, с когото Онър…

— Сигурен съм.

— Всяка от жените, които Фред разпита вчера — съседки, негови колежки от транспортната компания — го описа като истински мъжкар.

— Ако Онър е с Лий Кобърн — заяви Стан с глас, който трепереше от гняв, — значи е била отвлечена насила.

— Аз ти вярвам — обади се Доръл в пълно противоречие с намека си отпреди малко. — Добрата новина е, че нейното тяло и това на Емили не са намерени тук, заедно с това на Фред.

Стан сякаш за първи път отбеляза загубата на Доръл.

— Моите съболезнования.

— Благодаря.

— Каза ли на майка си?

— Обадих се на най-голямата ни сестра. Сега отива при мама да й го съобщи.

— Ще бъде покрусена. Най-напред баща ти и Монро. Сега и това.

Бащата на Доръл и вторият по големина син от осемте деца в семейството бяха загинали в инцидент с рибарска лодка преди няколко години. Майка му щеше да понесе тежко загубата на Фред. Доръл ясно си представи плача и виковете. Сестра му навярно щеше да се справи с положението по-добре от него. Освен това той имаше и други проблеми за решаване.

— Има и още нещо, за което трябва да знаеш, Стан — каза той с приглушен глас.

— Слушам те.

— Преди да дойдеш, Крофърд задаваше много въпроси за Еди.

Стан се изненада и мигновено настръхна.

— Какви въпроси?

— Подвеждащи. Забеляза, че дрехите на Еди са разпилени навсякъде из стаята. Ровено е в стари документи. Струвало му се, че Кобърн е търсил нещо, което е принадлежало на Еди. Аз не му обърнах внимание, но Крофърд продължи да настоява.

— Онази снимка на четирима ни, която си направихме след рибарския излет, нали се сещаш? — продължи все така приглушено Доръл. — Крофърд забеляза, че е била извадена от рамката. Прибра всичко, заедно с рамката и стъклото, като доказателство. Да — потвърди той, забелязал изненадата и недоволството на Стан.

— Ти опита ли се да го спреш?

— Каза, че може да успеят да свалят отпечатъците на Кобърн оттам.

— Нелепо извинение. Навсякъде в къщата има отпечатъци на Кобърн.

Доръл вдигна рамене.

— Само ти казвам. На снимката е и Еди, а Крофърд упорито твърди, че Кобърн търси нещо, свързано с него.

— Но не е казал какво.

Доръл поклати глава.

— Мисля, че е редно да знаеш.

Крофърд избра точно този момент да ги прекъсне. Влезе в стаята и попита:

— Забелязахте ли нещо необичайно, господин Жилет?

Стан изпъна рамене.

— Това да не би да е някаква шега? — Без да дочака отговор, той се впусна в словесна атака. — Като гражданин и данъкоплатец настоявам да направите каквото е необходимо и да използвате всички средства, с които разполагате, за да върнете снаха ми и внучката ми у дома живи и здрави.

Лицето на детектива почервеня, но той заговори с равен глас.

— Всички искаме Кобърн да бъде задържан и семейството ви да се върне в безопасност у дома.

— Това е формален отговор — отвърна Стан. — Запазете баналните си обещания за някого, който е достатъчно глупав, за да намери утеха в тях. Аз искам действия. Не ме интересува какви са предписанията на правилника ви в такива случаи. Намерете този престъпник и го убийте, ако е необходимо, но върнете снаха ми и внучката ми невредими. Тогава можем да си разменяме любезности, но не и преди това, заместник-шерифе. И ако не мога да се разбера с вас, мога да мина на по-високо ниво. Лично познавам шерифа.

— Знам какви са задълженията ми, господин Жилет. И ще ги изпълнявам в съгласие със закона.

— Чудесно. Щом вече знаем какви са позициите ни, вие правете каквото трябва, а аз ще постъпя, както е редно.

— Вие не представлявате закона, господин Жилет.

Стан пренебрегна думите му, изгледа многозначително Доръл и без повече обяснения излезе навън.