Майкъл Крайтън
Изгубеният свят (51)

Доджсън

Доджсън бе вперил поглед в приближаващия тиранозавър. За такива големи животни тези двата бяха доста предпазливи. Само единият идваше към тях и макар да ревеше зловещо на всеки няколко крачки, изглеждаше странно неуверен, сякаш бе стъписан от факта, че някой се е осмелил да застане там. Или може би не ги виждаше? Може би очите му наистина не улавяха неподвижни обекти.

Другото възрастно животно остана на мястото си, в другия край на поляната. Навеждаше и изправяше глава, видимо разтревожено.

Разтревожено, но не нападаше.

Разбира се, ревът на приближаващия тиранозавър беше ужасяващ, смразяваше кръвта. Доджсън не смееше да погледне към Бейзълтън, само на няколко метра от него. Сигурно вече беше напълнил гащите. Добре че не хукна да бяга, каза си. Ако беше го направил, сега щеше да е мъртъв. Ако стои неподвижно, всичко ще е наред.

Доджсън държеше черната кутия в лявата си ръка, на нивото на кръста. С дясната — вдървено и бавно, много бавно — започна да придърпва откачения кабел. След няколко секунди куплунгът щеше да е в ръката му и тогава щеше да го включи отново.

Междувременно не сваляше очи от приближаващото животно. Усещаше как земята трепери от стъпките му. Писъците на малкото, което бе настъпил Кинг, продължаваха да раздират тишината. Тъкмо те безпокояха възрастните.

Все едно. Само след няколко секунди щеше да улови куплунга и да го включи, а тогава…

Тиранозавърът беше много близо. Доджсън вече долавяше специфичната му миризма на хищник. Животното изрева и той почувства горещия му дъх. Беше застанало до Бейзълтън. Доджсън се обърна съвсем леко, за да наблюдава.

Бейзълтън стоеше абсолютно неподвижно. Тиранозавърът наведе глава, изпръхтя, после пак я вдигна нагоре, объркан.

Наистина не го вижда, помисли си Доджсън.

Тиранозавърът изрева ядосано. Бейзълтън някак си успяваше да стои неподвижно. Огромното животно отново се наведе, челюстите му се отвориха и затвориха. Бейзълтън гледаше право напред, не смееше да мигне. Тиранозавърът го подуши с огромните си разширени ноздри и от мощното дихание крачолите на Бейзълтън затрепериха.

После звярът побутна човека с нос неуверено и Доджсън си даде сметка, че в края на краищата го вижда. Със странично движение го събори и Бейзълтън изкрещя миг преди огромния крак да го притисне към земята.

— Кучи син! — успя да извика, размахал ръце. Огромната разтворена паст се спусна надолу и го обхвана. Движението беше леко, почти деликатно, но в следващия момент животното изправи рязко глава и разкъса тялото. Доджсън чу писък и видя от устата на чудовището да виси нещо. Ръката на Бейзълтън. Верижката на часовника му проблясваше под огромното око на тиранозавъра.

Бейзълтън все още беше жив и пищеше. Доджсън се обля в пот. После хукна към колата, към безопасността, към каквото и да е.

Бягаше.

Кели и Арби извърнаха лица от монитора едновременно. Кели почувства, че й призлява. Не можеше да гледа това, но по радиото все още долитаха писъците на притиснатия от крака на тиранозавъра човек, докато животното го разкъсваше на парчета.

— Изключи това — каза Кели.

След миг писъците престанаха.

Кели въздъхна, раменете й се отпуснаха.

— Благодаря ти — каза тя.

— Не съм направил нищо — отвърна Арби.

Тя погледна към екрана и веднага извърна лице. Тиранозавърът разкъсваше нещо червено… Кели потреперя.

В караваната настъпи тишина — чуваше се само жуженето на електронната апаратура и пулсирането на водните помпи отдолу. Навън вятърът разклащаше високата трева. Кели изведнъж се почувства ужасно сама, изоставена на този остров.

— Арби — каза тя, — какво ще правим?

Той не й отговори. Хукна към банята.

— Знаех си — каза Малкълм, втренчен в монитора на арматурното табло. — Знаех, че ще се случи. Опитаха се да откраднат яйца. Вижте, тиранозаврите тръгват нанякъде! И двата! — Натисна копчето на радиостанцията и извика: — Арби! Кели! Там ли сте?

— Не можем да говорим — обади се Кели.

Джипът продължи надолу по склона, към гнездото на тиранозаврите. Торн стискаше волана мрачно.

— Каква гадна каша!

— Кели, чуваш ли ме? Вече не виждаме какво става. Тиранозаврите се отдалечават от гнездото. Кели? Какво става?!

Доджсън хукна към джипа. Докато бягаше, катарамата на акумулаторите се откопча и коланът падна, но той не обърна внимание. Видя лицето на Кинг в джипа — беше пребледнял, напрегнат.

Доджсън скочи зад кормилото и запали двигателя. Тиранозавърът изрева.

— Къде е Бейзълтън? — попита Кинг.

— Не се справи.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че не успя да се справи, по дяволите! — изкрещя Доджсън и включи на скорост. Джипът потегли и заподскача нагоре по склона. Тиранозаврите продължаваха да реват.

Кинг, стиснал яйцето, погледна назад.

— Може би трябва да го оставим — каза той.

— Да не си посмял! — изръмжа Доджсън.

Кинг свали стъклото.

— Може би само иска да си го вземе.

— Не — извика Доджсън. — Не!

Протегна ръка назад, за да попречи на Кинг, без да спира колата. Пътят беше тесен и неравен. Джипът продължаваше да се носи напред. Изведнъж единият от тиранозаврите изскочи пред тях и препречи пътя.

— Боже мой! — възкликна Доджсън и натисна спирачката. Джипът поднесе страховито в калта и спря.

Тиранозавърът продължи към тях с рев.

— Обърни! — изпищя Кинг. — Обърни и карай назад!

Но Доджсън не обърна. Включи на задна и натисна газта. Караше бързо, пътят беше тесен.

— Ти си луд! — извика Кинг. — Ще се обърнем!

Доджсън протегна ръка назад и го удари.

— Млъквай! По дяволите!

Насочи цялото си внимание към шофирането назад по лошия път. Колкото и бързо да се движеха, тиранозавърът можеше да ги настигне. Нямаше да се отърват. Намираха се в скапан джип със скапан брезентов покрив и щяха да умрат, и…

— Не! — изкрещя Кинг.

Доджсън видя втория тиранозавър — зад тях, бягаше. Обърна се напред — другият също беше на пътя. Бяха в капан.

Завъртя волана панически, джипът изскочи от пътя със задницата напред и полетя през гъстите храсталаци. Изведнъж се удариха в нещо и колата се наклони страховито. Доджсън разбра, че са увиснали над ръба на пропаст. Настъпи педала като обезумял, но колелата се въртяха във въздуха. Безнадеждно. Постепенно пропадаха назад, все по-дълбоко в гъстите храсталаци, през които не се виждаше нищо. Кинг се разрида. Тиранозаврите ревяха някъде съвсем близо.

Доджсън отвори вратата и изскочи навън. Полетя през листата, удари се в ствола на някакво дърво и се затъркаля надолу по стръмен скат. Докато се носеше така стремглаво, той почувства остра болка в челото, пред очите му проблеснаха светлини, после го обгърна мрак и загуби съзнание.