Майкъл Крайтън
Изгубеният свят (27)

Арби

Арби се събуди, седна на леглото и примигна на слънчевата светлина, която струеше през прозореца. Кели все още спеше на другото легло и шумно хъркаше.

Погледна към входа на голямата постройка, ала не видя възрастните. Джипът все още беше отпред, но беше празен. Тяхната каравана беше оставена в средата на голото място. Арби се почувства съвсем сам, страшно сам и внезапно обзелият го страх накара сърцето му да се разтупти. Не трябваше да идвам тук, каза си. Цялата работа беше абсолютно глупава. Най-лошото от всичко бе, че планът беше негов. След като се наговориха в караваната, отидоха в офиса и Кели бе отвлякла вниманието на Торн, за да може той да открадне ключа. После му бе хрумнало забавеното радиосъобщение, което да накара Торн да си мисли, че още са в града. Тогава Арби се бе почувствал много горд, но сега съжаляваше за всичко. Реши, че трябва да се обади на Торн незабавно. Обзе го непреодолимото желание да си признае всичко.

Имаше нужда да чуе човешки глас. Това беше истината.

Отиде в предната част на караваната и завъртя контактния ключ на арматурното табло. Взе слушалката на радиостанцията и каза:

— Обажда се Арби, чува ли ме някой? Обажда се Арби.

Никой не отговори. След малко се вгледа в екрана, който регистрираше състоянието на всички работещи системи. Не видя нищо за комуникациите и му хрумна, че може да са свързани с компютъра. Реши да го включи.

Върна се в средата на караваната, откачи клавиатурата, включи я и пусна компютъра. Появи се меню, озаглавено „Полеви системи“, под което бяха изредени подсистемите на караваната. Една от тях беше комуникационната. Включи я.

Екранът затрептя хаотично. Най-долу се появи команден ред: „Получени множество входящи честоти. Желаете ли автонастройка?“

Арби не знаеше какво означава това, но не изпитваше страх, когато работеше с компютрите. „Автонастройка“ му се стори интересно. Без да се колебае, написа „Да“.

В дъното на екрана започнаха да се редят цифри, но все още нямаше ясна картина. Предположи, че вижда честоти, в мегахерци, но всъщност не беше сигурен.

След малко обаче екранът стана черен и в горния ляв ъгъл замига една-единствена дума:

РЕГИСТРАЦИЯ

Намръщи се. Стори му се странно. Явно се искаше той да се регистрира в компютърната система на караваната, а това означаваше, че му е нужна парола. Опита ТОРН.

Нищо не се случи.

Изчака малко и опита инициалите на Торн.

Нищо.

ЛЕВИН.

Нищо.

ПОЛЕВИ СИСТЕМИ.

Нищо.

ПС.

Нищо.

ПОЛЕВИ.

Нищо.

ПОТРЕБИТЕЛ.

Нищо.

Е, помисли си, поне не ме отряза. Повечето мрежи отказваха регистрация след третия неуспешен опит. Явно Торн не бе предвидил сериозна система за сигурност. Самият Арби никога не би постъпил така — тази система беше прекалено търпелива и отзивчива.

Опита: ПОМОЩ.

Курсорът се премести на нов ред. Последва пауза. Устройството заработи.

— Страхотно! — каза си Арби и потри ръце.