Майкъл Крайтън
Изгубеният свят (15)

Джеймс

Ед Джеймс се прозина и намърда слушалката още по-плътно в ухото си. Искаше да е сигурен, че ще чуе абсолютно всичко. Размърда се — опита да се намести по-удобно зад волана на стария си сив форд, да остане буден. Малкото магнетофонче се въртеше в скута му, край бележника и смачканите хартии от хамбургерите от „Макдоналдс“. Погледна към апартамента на Левин на третия етаж на отсрещната страна на улицата. Лампите светеха.

И микрофончето, което беше монтирал преди няколко дни, работеше чудесно. Чу в слушалката едното от децата да казва:

— Как?

Сакатият, Малкълм, отговори:

— Същността на потвърждението са няколкото линии на разсъждение, водещи до една и съща точка.

— Тоест? — попита хлапето.

— Само погледни сателитните снимки — каза Малкълм.

Джеймс издраска в бележника си „сателитни снимки“.

— Вече ги разгледахме — обади се момичето.

Джеймс се чувстваше глупаво, задето досега не бе разбрал, че децата помагат на Левин. Помнеше ги добре — бяха от класа, на който преподаваше. Ниско чернокожо момче и непохватно момиче. Хлапета — може би единайсет или дванайсетгодишни. Трябваше да се досети.

Не че имаше някакво значение. И без това научаваше каквото трябва. Протегна ръка към арматурното табло и лапна последните две пържени картофчета, въпреки че вече бяха студени.

— Добре — чу гласа на Малкълм. — Ето го острова, на който е отишъл Левин.

— Така ли? — попита момичето недоверчиво. — Значи… Исла Сорна.

Джеймс записа „Исла Сорна“.

— Това е нашият остров — продължи Малкълм. — Защо ли? Поради три несвързани една с друга причини. Първо, частна собственост е, така че не е бил претърсван щателно от властите на Коста Рика. Второ, кой е притежателят му? Германците, които са откупили правата да добиват полезни изкопаеми още през двайсетте.

— Книгите на немски!

— Точно така. И трето, от списъка на Арби… и от още един, независим източник, става ясно, че в зона Б има вулканичен газ. На кои от островите има вулканичен газ? Вземи лупата и погледни сама. Оказва се, че е само един.

— Значи този тук?

— Да. Това е вулканичен дим.

— Откъде знаеш?

— От спектрографския анализ. Виждаш ли това нещо, тук? То показва, че в облачната покривка присъства елементът сяра. Всъщност няма други източници на сяра, освен вулканичните.

— А това какво е? — попита момичето.

— Метан — поясни Малкълм. — Явно е налице доста сериозен източник на този газ.

— Пак ли вулканичен? — попита Торн.

— Възможно е. При вулканичната дейност се отделя и метан, но най-често при изригвания. Другата възможност е органичният произход.

— Какво означава това?

— Големи тревопасни животни и…

Последва нещо, което Джеймс не успя да чуе и момчето попита:

— Искате ли да довърша възстановяването, или не?

Гласът му звучеше раздразнено.

— Не — отвърна Торн. — Вече е без значение, Арби. Знаем това, което трябва. Да вървим, деца.

Джеймс погледна към прозорците на апартамента и видя, че лампите угасват. След минута Торн и децата се появиха на тротоара. Качиха се на един джип и потеглиха. Малкълм стигна до своята кола, качи се в нея с мъка и подкара в обратна посока.

Джеймс се замисли дали да не го проследи, но се отказа — трябваше да свърши нещо по-важно. Даде контакт с ключа, взе телефона и набра един номер.