Колин Фалконър
Харем (101)

100.

Ангора

Запалиха газениците в палатката на принца. Офицерите му се скупчиха наоколо, смесиха се с тюркските и кюрдските бандити, за да зърнат навития на руло пергамент, който Баязид бе опънал върху килима.

— Сюлейман е наредил на Принц Ечемичен самун… — палатката се изпълни с висок кикот при споменаването на прякора, който всички те бяха дали на шахзаде Селим — … да се оттегли заедно с армията си в Коня, за да пази пътищата към Алепо и Сирия. От нас, предполагам. Каквото и да е, нямаме дрязги със Сюлейман. — Баязид обходи с поглед напрегнатите лица наоколо. — Трябва да се разправим със Селим. Ще потеглим на юг и ще го посрещнем при Коня.

— Той ще избяга — подхвърли някой.

— Да, на брат ми би му се искало да избяга. Но баща ни му е изпратил подкрепление под формата на един еничарски полк и артилерия. Битката може да се окаже по-трудна, отколкото очакваме.

— Артилерията няма да ни спре — извика един глас.

— Не топовете са важни, нито еничарите. Не те трябва да бъдат победени. — Баязид спря поглед върху всяко едно от лицата в палатката. Всички директно срещнаха погледа му, никой не прояви и най-малко колебание. — Важен е Селим. Ако той умре, битката ще бъде спечелена. — Той посочи към картата в краката си. — Ще разположим армията си тук, в равното, и ще чакаме. Соколли ще е нашият противник в боя, не Селим. Наредено му е да ни държи настрана, не да атакува. Затова ще разположи артилерията си в отбранителна позиция. Ще му дадем изстрела, който очаква, и ще му отворим работа. Междувременно ще оставим един кавалерийски ескадрон ето тук, в хълмовете на запад. Ще бъде достатъчно малък, за да остане незабелязан; мъничка стрела, но достатъчно голяма, за да пререже вените в шията на Ечемичения самун. Загине ли той, можем да прекратим атаката. Ще сме си свършили работата. Няма да има друг наследник на Законодателя.

Очите му пламтяха убедено и всяко от лицата в палатката отразяваше вярата му в победата.

Маниса

Докараха четири дузини момичета, всичките голи. Бяха най-красивите в цялата империя и нито едно от тях не бе на повече от двайсет години; някои дори бяха дванайсетгодишни. Бяха купувани от санджак-бейовете в затънтената провинция или от хората на самия Селим, специално изпращани да обикалят и оглеждат пазара на Изгорялата колона. Тъй като султанът вече не желаеше да попълва харема си с млада плът, най-подбраната стока се предлагаше на синовете му.

Селим влезе ухилен, беше пиян и залиташе.

Всички момичета бяха застанали на четири крака, дългите им сплетени коси падаха над лицата им и докосваха земята, гърдите им се поклащаха под тях, докато пълзяха по меките килими — едно разноцветно стадо от кафе, алабастър и маслина. Аббас размахваше къс говедарски камшик над главите им, заставяйки ги да се движат.

Лицата на пажовете евнуси проблясваха на светлината на факлите, погледите им бяха извърнати високо нагоре.

Селим изрева като бик и започна да се разсъблича.

Кислар агаси отстъпи назад, стиснал дръжката на камшика, а Селим се спусна сред девойките. Хвана най-близкото до него момиче и се опита да го възседне. Евнухът забеляза как лицето й се сгърчи от болка.

Селим отново изрева и се заля в смях. Най-сетне проникна в нея. Започна бясно да се движи, после я отблъсна и на четири крака изпълзя към друго момиче. Коремът му се влачеше по пода. Хвана една светлокоса арменка за бедрата и тя се дръпна ужасена.

Не, не биваше да го прави, помисли си евнухът. Селим щеше да нареди да я убият, ако му се съпротивляваше.

Но принцът беше прекалено пиян, за да забележи. Той я възседна, а дебелите му пръсти грубо се впиха в гърдите й. Момичето изпищя и Селим се изсмя възбудено. Отново измуча и след един последен тласък на бедрата си я освободи.

Плесна с ръце. Един от пажовете си проправи път през коленичилите момичета. Носеше чаша вино. Селим я пресуши на един дъх и се върна към забавлението си.

Покатери се върху друго момиче, сграбчи плитките й, сякаш бяха юзди на кон.

— Върви по дяволите, Баязид! Виж, ще заплодя цяло стадо жени и синовете ми ще плъзнат по трона като мравки по труп!

Той пусна момичето и се заклатушка към друго, но виното го бе направило бавен и непохватен. Просна се по лице. През смях се надигна на колене. Момичетата се бяха разбягали, притискаха се уплашени към стените, но Аббас размахваше камшика над главите им, принуждавайки ги да се върнат обратно в центъра на стаята.

Селим изгрухтя и подгони най-близката до него жертва. Хвана я за крака, но тя ритна и се освободи. Той се претърколи по гръб, дишайки тежко. Гърдите му се вдигаха и спускаха, коремът му, бял и огромен, покриваше гениталиите му. Ерекцията му вече беше стихнала, забеляза с мрачно задоволство Аббас.

Селим направи опит да се надигне, но главата му отново удари килима. Той се изкикоти, после затвори очи.

— Върви по дяволите, Баязид!

След секунди захърка.

Аббас плесна с ръце и момичетата незабавно излетяха от стаята. Евнухът отново плесна и четирима пажове вдигнаха на ръце заспалия шахзаде от пода и го отнесоха в спалнята му. Отдъхнаха си с облекчение, когато приключиха с работата.

Принцът на османлиите, първородният син на Великолепния, претендентът за трона на най-великата империя на света, синът на Божията сянка на земята се извърна на една страна и повърна обилно върху тъмночервените копринени чаршафи.