Карън Маккомби
Пеперуди, хулигани и много лоши навици (22)

Глава 21.
Първа помощ с горещ шоколад

Нали знаете как на някои магазини виси двустранно изписана табела ОТВОРЕНО/ЗАТВОРЕНО? Е, мисис Мерил имаше по-различна табела. Все още седях с изкривен врат, а Тор продължаваше да дърдори (за Лудия Макс — нашия престъпен хамстер), когато забелязах как мисис Мерил пристъпва назад, грабва нещо от щанда и го лепва на вратата.

Успях да го видя, преди да го залепи — беше бял плик, на който пишеше „ВРЪЩАМ СЕ СЛЕД 5 МИНУТИ!“ с парченце старо тиксо в горния край.

Веднага след като свърши това, мисис Мерил заключи вратата. Съвсем определено магазинът „Нещо специално“ беше затворен.

— … всичките ми буболечки идват от… хм… — сега и Тор вече губеше ентусиазъм, разбирайки, че мисис Мерил не го слуша. Както и че изглежда много сериозна.

— Али — каза ми тя, докато поглаждаше перуката си, точно по начина, по който Били я имитираше преди няколко минути. — Али, налага се да си поговорим в задната част на офиса. Всички. Особено сестра ти…

 

Отзад все още се разнасяше миризмата на изгорял електрически уред, а това правеше атмосферата още по-изнервяща и ужасна. Мисис Мерил започна да обвинява Роуан, че е откраднала картичката.

С Тор седяхме безмълвно до вратата, сестра ми ридаеше, а мисис Мерил декламираше. Беше неописуемо кошмарно да седиш и да слушаш всичко това. Дори и килнатата на една страна перука на мисис Мерил не разведряваше обстановката.

Роуан толкова се беше провинила, че по никакъв начин не можех да я защитя, затова единственото, което ми оставаше, бе да седя с наведена глава и да стискам утешително ръчичката на Тор с надеждата всичко да свърши възможно по-скоро.

— … ами, само искам да ти кажа, че си голяма късметлийка, защото няма да извикам полицията! — чух изведнъж да казва мисис Мерил.

О, слава богу…

Погледнах бързо Роуан, но тя така ридаеше, че едва ли беше чула последното. В този момент почувствах, че ще се взривя — от напрежение цялата горях. (Виждах заглавията в местния вестник: „Момиче от Крауч Енд се взривява по време на джебчийска драма!“ Питах се, дали тази история може да се появи във вестниците, които чете мама, и да я накара да тръгне бързо към дома.)

— Бл… благодаря ви! — пелтечех аз от името и на двете.

— Всичко е наред, Али — кимна мисис Мерил царствено.

Ако бях в настроение, щях да я оприлича на Кралицата майка, само че с перуката на онази певица с огромните цици — Доли Партън. Единственото, което исках в момента обаче, беше да целуна мисис Мерил — толкова бях благодарна.

— Роуан наистина съжалява, нали Роуан? — подканих сестра си.

Но тя беше прекалено смазана и разсополивена, за да отговори.

— Може да съжалява, може и да не — въздъхна мисис Мерил, — но това, което е сигурно, е, че на часа трябва да напуснете магазина.

— Благодаря ви, мисис Мерил — прошепнах аз и грабнах палтото и чантата си от закачалката на стената. Междувременно хванах за ръката Роуан, която скоро щеше да покапе пода със сълзи, оцветени с черна спирала.

— Благодаря ви! И съжалявам! — избърборих аз и побутнах Роуан пред себе си към предната част на магазина.

— Чао, Али, чао, миличък Тор — строго отвърна мисис Мерил, докато държеше вратата отворена, за да минем, като очевидно игнорираше сестра ми.

— Благодаря… — продължавах да шептя и след като вратата хлопна зад нас.

— О, Али! Какво направих! — подсмърчаше Роуан и влачеше крака по тротоара.

Просто направи така, че да загубя работата си — помислих си аз, макар, че не го изрекох на глас. В момента Роуан беше разяждана от вина и ако и аз стоварех още върху главата й, положението нямаше да се подобри.

А и в края на краищата и аз не бях цвете за мирисане — опитах се да започна работа с лъжа. И като си помислех, може би всичко това беше за добро. Още дълго време нямаше да съм на четиринайсет, така че, ако бях започнала да работя в „Нещо специално“, всяка събота щях да треперя, че може да ме разкрият.

— Какво направих? — чух Роуан да повтаря едва-едва.

Сестра ми беше дълбоко объркана — нямаше съмнение. Ами горкият Тор, който трябваше да присъства на цялата гадост? Погледнах го и видях, че и той изглежда леко шокиран.

Веднъж баба ми каза стара рецепта срещу шок — беше нещо като силно захаросан чай, или… Ама, да оставим чая — знаех нещо по-добро.

— Хайде! — казах аз с най-добрия си учителски глас, прегръщайки през раменете Тор и Роуан. — Събота е и вече сте ходили в магазина за домашни любимци. Тор, искаш ли да кажеш на Роуан какво правим винаги след това?

— „Шуфда’с“! — изписука той и на лицето му (за щастие) изгря усмивка.

— И какво правим там? — подканих го.

— Пием горещ шоколад! — ухили се той.

— Али, мисля, че по-добре аз да… (хлъц!) — да си отида вкъщи… — разхленчи се Роуан.

Ползата от това, че сестра ми се беше отпуснала като парцалена кукла, бе, че можех въобще да не обръщам внимание на думите й и внимателно да я побутвам към вратата на кафенето и към масичката, закътана в далечния ъгъл.

В този момент знаех какво е най-доброто за нея, а то беше да поседне и да дойде на себе си, преди да се приберем вкъщи. Окей, татко беше в магазина за велосипеди, а Лин продаваше прескъпи дрехи на жени с много пари, но баба бе у дома и извършваше едно от нейните „пролетни чистения“, което се случваше всеки месец, независимо, дали беше пролет, лято, есен или предколедна дандания. А аз трябваше да вкарам Роуан в ред, преди да се изправи лице в лице с баба…

— Добре ли е тя? — прошепна момчето, което въртеше „Шуфда’с“, докато сервираше пред нас димящите чаши.

Разбирах защо се тревожи, предвид Роуан, която беше прегърнала здраво пластмасовата торба със сламата за хамстерите, сякаш бе ароматизирана възглавничка.

— Добре е! — прошепнах в отговор и кимнах утвърдително.

— Мммм, това е много вкусно… — измърмори Роуан с тъничък гласец, вече малко по-спокойна, след като беше поседяла няколко минути и бе отпила от горещия шоколад.

Даже започна да разхлабва хватката, с която стискаше сламата за хамстерите.

Нещата се уталожваха, сестра ми започваше да идва на себе си. Реших, че вече мога да й задам ужасяващия въпрос.

— Защо го направи, Ро? — тихо попитах, така че никой от клиентите на съседните маси, които дъвчеха яйцата и бекона си, да не чуе.

— Аз… аз… исках да занеса картичка за рождения ден на Карла довечера, след като не мога да си позволя подарък — прошепна тя, приковала омацаните си със спирала очи в горещия шоколад.

— Но татко щеше да ти даде пари за картичка, Роуан! — казах й. — Не сме чак толкова зле, че да не може да ти даде толкова!

В този миг — олеле — ми хрумна нещо друго. Надявах се, че след пазаруването за домашни любимци, са останали някакви пари за горещ шоколад… В противен случай след около десет минути щяхме да забъркаме втората голяма каша за днес. И да получим забрана да припарваме до магазините на Бродуей.

Били нарича Тор „Детето-шпионин“ и точно в този миг брат ми оправда прякора си. Прочете мислите ми (или ме видя как тревожно гледам трите чаши с горещ шоколад), бръкна в джоба си и извади шепа монети… Уф…

Сега, след като нямаше да се окажем арестувани, че сме пили краден горещ шоколад, можех отново да се съсредоточа върху Роуан.

— Ро… — започнах аз. — Хм… преди… крала ли си от магазини?

Сестра ми ме стрелна с тревожните си тъмни очи и видях страните й да пламват. Знаеше, че имам предвид лилавите очила. И мънистената чанта. И колана със звънчетата. И може би ред други неща, които още не бях видяла…

В продължение на секунда Роуан не каза нищо, след което от нея се изля огромен несвързан поток думи.

— О, Али! Не исках да става така! Но бях толкова нещастна с Лиза и Таша, които ме тормозеха постоянно, че… че сигурно смятах, че искам малко да се разведря с разни, нали разбираш, красиви неща, и знам колко глупаво звучи сега, но въобще не мислех какво върша, ’щото бях много напрегната, а и сега сме толкова бедни, че не можех да искам допълнителни пари от татко, така че — о, боже — откраднах разни работи… и не мога да повярвам, че съм го направила, и моля те, не казвай на татко, моля те!

Докато умът ми беше зает да преработва новопостъпилата информация, Роуан изглежда за пръв път забеляза, че Тор е с нас.

— О, Тор! — извика тя и очите й отново се насълзиха. — Миличък Тор! Трябваше да видиш всичко това! Ужасно съжалявам!

И главата на брат ми се оказа в зловеща хватка, тъй като сестра ми почти го умъртви в прегръдката си. Знаех, че сигурно се чувства много зле, с нея и с Лин сме се разбрали да спестяваме на Тор лошите неща, тъй като е мъничък и така нататък. Но колкото и зле да се чувстваше, налагаше се скоростно да разтворя ръцете й, преди личицето на Тор да е посиняло.

— Добре съм! — успя да каже брат ми, след като сам се освободи от мечешката й прегръдка.

— Ядосан ли си ми, че съм такава идиотка? — примигна умолително Роуан.

Тор вдигна една салфетка от масата, леко нацапана с горещ шоколад — и обърса подсмърчащия нос на сестра ми.

— Тези момичета, за които говориш — тормозят ли те? — попита я, като очевидно имаше предвид забележката й за Таша и Лиза.

Роуан кимна.

— И ти си крала неща, защото си се чувствала зле?

Роуан отново кимна.

— Ами много, много лошо е да тормозиш някого, но и краденето е много лошо.

— Знам — измънка Роуан.

— Трябва да обещаеш, че никога повече няма да правиш така — простичко каза брат ми.

— Да, имам предвид, няма! — заяви Роуан, и разтреперано му се усмихна.

— Никога!

— Никога, честен кръст! — прошепна сестра ми, докато човъркаше с пръст леопардовото си палто.

— Добро момиче.

Ама че работа!

Винаги съм си мислела, че Тор ще стане учен, който ще се занимава с дивия живот на планетата, с екваториалните мравояди и прочие, но след днес ми се струва, че спокойно може да започне работа в рубриките „Съвети на психолога“ в списанията, които чета.

— Готови ли сме… да се прибираме? — попитах Роуан, която изглеждаше вече почти нормално, като изключим зачервените очи и нос. Но това винаги можеше да се обясни с простуда, бубонна чума, или нещо от сорта.

— Мда, готова съм — отвърна сестра ми и си пое дълбоко дъх.

— Сигурна ли си, че не искаш да кажеш на баба? — колебливо попитах. — Поне за тормоза в училище?

Роуан поклати глава.

— О, не! Веднага ще каже на татко, а не искам да го тревожа! А и нали Лин мисли план…

Кимнах в съгласие и наистина силно стиснах палци под масата.