Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Secrets, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Sianaa (2011)
Корекция
sonnni (2015)
Форматиране
hrUssI (2015)

Издание:

Даниел Стийл. Тайни

ИК „Хемус“, София, 1997

Американска. Първо издание

ISBN: 954-428-148-7

История

  1. — Добавяне

8

Зак Тейлър се завърна от Гърция след Деня на труда, беше придобил здрав тен и много елегантни нови дрехи, които си поръча в Лондон. Приличаше повече на състезател по поло във ваканция, отколкото на филмова звезда. Имаше излъчването на човек от висшето общество — онази част от привлекателната му сила, която го правеше изключително подходящ за „Манхатън“. Отсъства три месеца, след като завърши един филм, чувстваше се щастлив, че се е завърнал в Бел Еър. Тук имаше хубав дом и, подобно на всички останали, къща в Малибу, притежаваше няколко състезателни коне, които държеше в Дел Мар, близо до Сан Диего. Беше човек с много занимания и безбройни пристрастия. Слушаше Мел заинтригуван. Харесваше духа на филма и преди всичко идеята за Сабина Куорлс. Бе работил веднъж с нея и макар тя да не беше голяма звезда, той знаеше, че се труди упорито и играе професионално, а присъствието й в този филм щеше да задържи самия него в челната част на списъка на актьорите.

Прокара ръка по леко чупливата си коса, побеляла по слепоочията през последните години, и се усмихна на Мел. Обядваха в „Хилкрест Кънтри Клъб“.

— Любопитен съм да прочета сценария, Мел. Ако е толкова добър, колкото твърдиш, явно си се добрал до големия успех. Но всъщност ти винаги го правиш.

— Благодаря ти, Зак. — Усмихна се и му разказа за Бил Уоруик и за другите актьори и актриси, които предвиждаше да покани за филма. Държеше да привлече още двама, засега Сабина и Бил бяха единствените сигурни. — Телевизионната компания е зад всяко мое начинание. — Винаги работеше с една и съща компания и нямаше проблем с нея. Собствениците знаеха, че онова, до което се докосне Мел, означава сигурен успех, на същото залагаше и Зак. Той не хранеше предразсъдъци към телевизията. Дори я обичаше и приветства идеята за голям сериал. Известно му бе, че ще му донесе дивиденти, що се отнасяше до брой на зрителите. Предимство, което Сабина призна едва наскоро. Зак обичаше да играе в телевизионни филми от години.

Мел му даде сценария, точно както на Сабина преди две седмици, беше сигурен, че ще му направи силно впечатление, както и на всички останали — възхитени, развълнувани и нетърпеливи да започнат снимките.

— Ще ти се обадя утре, Мел. — Зак никога не мамеше, не погаждаше холивудски номера, затова допадаше на Мел. — Нямам какво да правя довечера, ще го прочета и сутринта ще ти кажа мнението си.

— Благодаря ти, Зак. Мисля, че ще ти хареса.

— Няма начин, след всичко, което ми наговори. — Двамата мъже размениха усмивки и Мел се замисли за него както неведнъж досега. Закари Тейлър бе привлекателен мъж, от хората, с които би се сприятелил, но той винаги издигаше около себе си невидима стена и държеше другите на разстояние. Не му бе известно Зак да е близък с някого и Мел се зачуди защо ли. Да не би да е притеснителен, или просто е резервиран? Трудно бе за вярване, имайки предвид огромния му успех. Мел нямаше представа кои са приятелите на Зак.

Двамата мъже се разделиха отвън и Зак се качи на тъмносиния си „Корниш“, който бе паркиран отпред. Колата изглеждаше страхотно, а и той самият също — в блейзера и синята си риза. Подкара към Бел Еър, помаха на Мел, а две жени взеха да го сочат и да крещят подире му, след като го разпознаха. Почакайте само до догодина, дами, помисли си Мел със задоволство и се качи на мерцедеса си, за да се върне на работа.

В кабинета му го чакаше съобщение от Сабина и той се усмихна вътрешно, когато го погледна. От две седмици бяха заедно почти всяка вечер, тя пробуди у него страст, която преди не бе изпитвал. Днес също щяха да вечерят двамата. Беше му приятно да се показва с нея, макар че решиха да са по-дискретни. Той смяташе, че не е разумно да демонстрират връзката си. За продуцента бе добре да излиза със звездата на филма си, но това щеше да й създаде проблеми с останалите актьори, като започнат снимките.

Мел беше все още на работа следобед, когато домофонът в апартамента на Сабина иззвъня. Портиерът й съобщи, че е пристигнало пакетче за нея и само тя може да го получи. Нямаше търпение да види какво е, задаваше си десетки въпроси, докато някакъв мъж й подаваше светла синьо-зелена кутия, завързана с бяла атлазена панделка. Подписа бележката и затвори вратата, чудейки се от кого е; като махна панделката, видя надпис „Тифани“. Запита се изведнъж дали не е от Мел. Отвори кутията и ахна от почуда, когато зърна тежка гривна с диаманти. Веднага я пробва, стоеше й чудесно, беше изящно произведение на бижутерското изкуство, толкова бе изненадана, че почти не обърна внимание на картичката, на която пишеше само: „Добре дошла в Манхатън“.