Даниел Стийл
Тайни (32)

32

Обадиха се на Мел отдолу и Габи му съобщи новината през сълзи. Бил все още бе твърде развълнуван, за да разговаря с когото и да било, и тя се извини от негово име. Продуцентът отправи сърдечни поздрави и към двамата, неговите очи също се навлажниха, когато затвори телефона. Поръча на Габи Бил да му позвъни, след като се оправи.

Съобщението в медиите за оправдаването му бе много по-кратко, отколкото за ареста, но това не му направи впечатление. Изпитваше огромно облекчение. Вечерта се свързаха със Зак и Джейн и тя се разплака от радост. Мел каза на Сабина, когато й позвъни в Париж.

Малко по малко мълвата се разпространи, а Бил се чувстваше, сякаш се връща от оня свят. Откакто намериха Санди убита, нямаше миг покой и не бе сигурен в изхода на процеса. Бе преживял най-голямото изпитание в живота си. Изведнъж сега му останаха само обикновените удоволствия на всекидневието… да тича с кучето си в Малибу, да пазарува в „Сейфуей“, да заведе Габи да хапнат хамбургери в „Майкс“, дори можеше да обзаведе апартамента си, защото нямаше да влиза в затвора. Имаше и други важни неща, за които да мисли. За работата си, за тяхното бъдеще.

— Какво ще кажеш да дойдеш с мен на изток? Струва ми се, че ще се отрази добре и на двама ни — предложи тя, но решиха да останат в Лос Анжелос още една-две седмици, за да се отърсят от едва отминалия ги ужас. Преживяха страхотно напрежение. Помогна на Габи да пренесе две огромни чанти с нещата си от нейния апартамент. Не бяха уреждали формалностите, ала той настоя тя да се премести при него. Бяха преминали през толкова трудности заедно, Бил имаше чувството, че са женени, но не искаше да я принуждава да взима генерални решения. Сега тя трябваше да премисли много неща. Беше част от екипа на филм-сензация, кариерата й вървеше нагоре, а бе преживяла целия кошмар с него. Напълно възможно беше да не поиска да го види повече след края на процеса. В поведението й обаче не се долавяха такива признаци. Пренесе всички растения от апартамента си, решеше Бърни всеки ден, помагаше на Бил да обзаведе жилището си, оправяше го и му придаваше домашен уют. Тъкмо бе пренаредила мебелите за втори път, когато се обърна към Бил и кротко го попита:

— Кога най-сетне ще се изправиш лице в лице с действителността? — Не искаше да го насилва, но той трябваше да узнае какво е решил Мел. Мина седмица от произнасянето на присъдата, а Бил правеше всичко възможно, за да не се обади на продуцента.

— За какво говориш, скъпа? — Той се намръщи, престори се, че не я разбира. — Диванът ми харесваше повече на предишното място. Между другото, видях вчера в центъра страхотни лампи. Мисля да ги купим утре.

— Я остави това — тя размаха пръст срещу него, — чудесно разбираш за какво ти говоря. Трябваше да се обадиш на Мел. И не ме питай на кой Мел. На Мел Уекслър.

Той се ухили смутено.

— Мисля, че имах късмет веднъж, да поставям на изпитание кармата си втори път би било твърде много.

— Не е ли по-добре да знаеш какво те чака?

— Не. Предпочитам да отидем да купим лампите.

— Не бъди страхливец. — Габи го накара да позвъни на Мел същия ден следобед. Секретарката му обаче каза, че е на среща в телевизионната компания и ще се върне на работа чак в понеделник. Бил докладва на Гейбриъл и тя се засмя. — Е, присъдата се отлага.

Прекараха почивните дни чудесно, лентяйстваха, излежаваха се край басейна, едната вечер се отбиха в „Майкс“, а в събота я заведе в „Ма мезон“, за да отпразнуват победата. Мел сам го потърси в понеделник сутрин. От телефонния разговор не се разбра кой знае какво. Покани го на среща същия ден следобед. Бил отново му благодари, че е свидетелствал на процеса, и обеща да отиде.

— Какво ти каза?

— Че утроява заплатата ми, а теб уволнява, освен това започвам собствено шоу този сезон, в което звездата не съм аз.

Тя се засмя. Напоследък Бил беше в превъзходно настроение. От плещите му се бе смъкнал огромен товар и той бе щастлив. Преживя ужасен период, но той свърши. Бедната Санди намери покой, а Бил трябваше да продължи да живее.

— Сериозно те питам, какво каза Мел?

— Покани ме да отида към три часа. По това време най-много обичал да уволнява.

— Ти си невъзможен. Мога ли да дойда?

— Не. Едно е да гледаш как ме измъкват от затвора… но когато губя работата си, ще бъда сам. Освен това той не те покани.

— Добре. И бездруго смятах да пазарувам.

— С нови туристически обувки ли ще се снабдиш? — пошегува се Бил.

— Не. Вярваш или не, трябва да си купя малко дрехи, преди да заминем за Нюпорт. Мисля да се отбия в „Джорджо“.

— Ти? Кралицата на армейската екипировка?

— Само не казвай на никого.

— Тайната ти ще бъде запазена, принцесо. — Той я прегърна като в мюзикъл от трийсетте години и грубо я хвърли на дивана, а тя се заливаше от смях. Бил беше в такова разположение на духа, дори не бе потиснат, че може да изгуби работата си. Не бе лишен от свободата си и това бе много по-важно. Годината бе добра и в професионално отношение. Наистина не би могъл да се сърди на Мел, ако го освободи. Скандалът около смъртта на Санди нарушаваше техните споразумения и Бил си даваше сметка за това.

Все пак отивайки към кабинета му същия следобед, той изпита тъга. Сякаш се връщаше вкъщи да види баща си, когото беше предал. Мел се показа сърдечен и приятелски настроен, както винаги, Бил седна срещу бюрото му.

— Отново изглеждаш добре.

— Всъщност се чувствам много по-добре, отколкото последния път, когато ви видях. — Усмихна се. С работа или без нея, щеше да е признателен на Мел до края на живота си. Беше скромен човек, отличен приятел и голям продуцент. — Искам да ви благодаря за всичко… за това, че дойдохте там… и… — Усети, че погледът му се замъглява, въпреки че полагаше усилия да не се разчувства, но моментът бе силно емоционален. Все едно е бил смъртно болен и изведнъж е оздравял. — Направихте толкова много за мен… Филмът бе чудесен… — Той се задушаваше от вълнение и думите му се изгубиха. — Ще ми липсвате всички.

— Къде ще ходиш? — Мел гледаше озадачен, а Бил се смути от въпроса.

— На изток с Габи за няколко седмици, но аз имах предвид…

Изведнъж Мел разбра.

— Недей да бъдеш толкова самокритичен. Повиках те днес тук, за да ти дам да подпишеш новия договор за следващия сезон.

— Наистина ли? — Лицето му светна от радост.

— Да. Макар че мисля да запазим онази дублираща финална сцена, за да те държим нащрек, ако пак изпаднеш в затруднено положение.

— Няма. Това сериозно ли е? Значи ме ангажирате за следващия сезон? — Бил го гледаше с невярващи очи.

— Да. Само почакай да видиш филма след монтажа, Бил. Той е прекрасен и хората ще го заобичат, както и теб! Щатите ще бъдат очаровани от „Манхатън“. Нали не искаш да пропуснеш славата?

— По дяволите, не! — Бил се ухили доволно. През изминалата седмица бе почувствал на два пъти как птичката на щастието каца на рамото му. Имаше много поводи за надежда.

Мел му подаде дебел плик.

— Покажи го на импресариото си и на адвокатите и ми го върни още следващата седмица. Ще замина възможно най-скоро за Европа и искам да знам, че е подписан, преди да тръгна.

— Ще подпиша веднага. — Той беше готов да го направи, но Мел задържа ръката му.

— Може да почака. Нека адвокатите ти го прегледат, току-виж, нещо променят. Моралните клаузи са същите — той се усмихна, — само се постарай да не те арестуват повече. — Никъде в договора не се споменаваше, че не трябва да се жени, което го обнадежди, защото от седмици мислеше да предложи брак на Габи. Възнамеряваше да почака до края на лятото, за да види как ще се чувства тя, след като той се срещне с родителите й, прекарат малко време заедно и, дай боже, се разминат без по-съществен конфликт.

— Мел… благодаря ви толкова много… признателен съм ви… — Очите му казваха всичко, Мел го изпрати до вратата и бащински го прегърна през раменете.

— Няма защо да ми благодариш. Ти си изключително добър актьор. Ще видиш какво ще е впечатлението на публиката след два месеца. Ще бъде прекрасно. — Той бе напълно уверен в успеха на филма, а Бил имаше чувството, че не стъпва по земята, когато се качи в колата и подкара към Родио Драйв.

Забърза към магазина на ъгъла с навес на бели и жълти ивици и се озърна за Габи. Попита една от продавачките и тя отиде да разбере идвала ли е; като се върна, му каза, че е в една от пробните с няколко тоалета. Той се приближи на пръсти до вратата и внимателно я отвори, Габи се оглеждаше в червена копринена рокля и се чудеше дали да я вземе.

— Какво правиш тук? — Както обикновено, по тялото й премина приятна тръпка, щом го видя.

— Много ще отива на туристическите ти обувки.

Той я огледа одобрително, а Габи изгаряше от нетърпение да разбере решението на Уекслър.

— Какво каза той?

— Кой?

— Бил, престани!

— Каза, че не може да ме уволни, защото трябва да те поддържам във форма догодина. — Усмихна й се, а тя се хвърли в прегръдката му.

— Сериозно ли говориш?

— Да, договорът е в колата. Нает съм отново, за втори сезон.

— Фантастично! — Габи свали роклята и остана по бельо, продавачката влезе и се усмихна. Бяха свикнали с подобни сцени в „Джорджо“.

— Роклята харесва ли ви? — попита любезно момичето.

— Да — отвърна вместо нея Бил. Купи й я, заедно с още пет други, после се прибраха вкъщи и се любиха край басейна.

— По-добре свиквай да се държиш прилично, след като ще те водя в Ню порт.

— О, не — изохка той, легнал гол до нея. — Не може ли да се срещнем направо в Мейн?

— Не. Няма да лишиш родителите ми от това удоволствие. — Тя му се усмихна широко и се преобърна по корем под горещото слънце, кучето се прозя, изтегна се и скочи в басейна, изпръска всичко наоколо и ги измокри от главата до петите.