Даниел Стийл
Тайни (4)

4

Къщата в Пасадена беше във формата на буквата Г, простираше се на голяма площ, облицована бе с дърво, на двата й края имаше каменни камини, отпред се виждаха подстригани розови храсти, обширна зелена ливада отвеждаше до правоъгълен басейн, откъдето долиташе врявата на радостни младежи. Бяха седемнайсет — осемнайсетгодишни, играеха волейбол във водата, и издаваха викове на възмущение или задоволство, подсвиркваха си един на друг и си подхвърляха приятелски закачки. До басейна, сякаш глуха за врявата, се излежаваше жена, чието тялото бе толкова прекрасно, че можеше да спре уличното движение. Като че шумът наоколо не достигаше до нея; носеше черни бикини, светлата й кожа беше обилно намазана с плажно масло и леко потъмняваше на сутрешното слънце. Голяма сламена шапка покриваше лицето й, до нея се виждаше купчина кърпи. Гърдите й бяха едри и стегнати, изхвръкваха от сутиена на банския, надолу погледа притегляше тънката талия, след това закръглените, чувствени бедра, които завършваха с дълги, елегантни крака. Имаше тяло на Мис Свят. Всъщност, когато преди почти две десетилетия пристигнала от Бъфало, тя започнала кариерата си с конкурс за красота. Джейн Адамс беше на трийсет и девет години, но плътта й не показваше признаци, че е родила три деца.

Отвори едното си око — голямо и синьо, и надзърна под шапката си, за да е сигурна, че младежите са добре, после пак се унесе в дрямка под слънцето. Не носеше никакви бижута, ако не се смяташе тънката златна венчална халка и семплите златни обеци. Къщата издаваше еснафско благополучие, в гаража бе паркиран мерцедес комби, който караше тя, за прислужницата и децата бе волвото, а съпругът й бе отишъл на работа с мерцедес лимузина. Басейнът бе огромен дори за стандартите в Пасадена.

— Хей… насам… момчета!… Хайде! — Топката излетя от басейна и се приземи близо до шезлонга й, тя скочи чевръсто с детска грация и придържайки сутиена на банския си с една ръка, изтича да я хване. Младежите се уловиха, че са вперили поглед в нея както винаги, а синът й ги стрелкаше намръщено. Винаги се дразнеше, когато приятелите му я съзерцаваха, сякаш им бе връстничка. Слава богу, майка му обикновено се обличаше целомъдрено. Не й беше позволено да носи нито дълбоки деколтета, нито цепки на полата. Дрехите й бяха почти едни и същи, придаваха й порядъчен вид — стари шемизети от плат оксфорд, поли с прихлупване и еспадрили. Човек имаше чувството, че тя не осъзнава колко е възхитителна. Ала щом тялото й излезеше на показ, останалото от нея изглеждаше незначително. Беше приятна жена с хубаво лице и топла усмивка, с която даряваше всички. Косата й бе червена, гърдите и ръцете й бяха осеяни с лунички, големите й сини очи гледаха невинно, когато хвърли топката обратно на младежите.

— Искате ли да обядвате? — извика тя към тях, но само докато седне, те отново бяха погълнати от играта. Винаги им приготвяше подноси със сандвичи, в хладилника бе пълно с любимите им безалкохолни напитки, имаше и сладоледена торта. Бе майка от осемнайсет години и добре знаеше какво най-много обичат децата. Есента Джейсън щеше да отиде в Калифорнийския университет в Санта Барбара, а двете й момичета влизаха в гимназията. Алиса най-сетне щеше да е първокурсничка, след като по нейните думи бе чакала това цяла вечност, а Алекзандра, по-малката, настояваше да й купят кола. Твърдеше, че волвото било много голямо, а тя искала нещо по-маневрено, като автомобила, който Джак Адамс даде на сина си преди месец, когато той навърши осемнайсет. През септември в Санта Барбара Джейсън щеше да кара своя „Триумф“. Алекзандра намираше тази кола подходяща и за себе си. Майка им се усмихна и отново се излегна. Бяха типични юноши, съвсем различни от младежите някога в Бъфало. Самата тя умираше от ужас, че трябва да постъпи в гимназията, едва дочака да навърши шестнайсет и избяга. Отиде в Ню Йорк, бе уплашена, работи там само докато изкара достатъчно пари, за да замине за Лос Анжелос… Лос Анжелос… Холивуд… градът на мечтите… тогава спечели първата си титла като кралица на красотата. Беше на седемнайсет… имаше ангажименти за модел… и хиляди други работни места — сервираше хамбургери в крайпътно заведение… накрая получи роля във филм на ужасите. Усъвършенства се да крещи и се справяше добре според нея, когато срещна Джак Адамс. Беше едва на деветнайсет. Влюби се лудо в него. Мистър Америка. Двайсет и три годишен, бе завършил Станфордския университет и работеше в брокерската фирма на баща си. Никога преди това не бе виждала толкова хубав и съвършен мъж. На четвъртата им среща я отведе вкъщи и я запозна с родителите си, каза й какво да облече, какво да говори, как да се държи. Беше по-приятно, отколкото да играе във филмите на ужасите, много по-забавно. Имаха хубава тухлена къща на Ориндж Гроув, Джейн благоговееше пред тях и пред Джак, толкова зрял, възмъжал и прекрасен в леглото. Смяташе го за най-милия мъж, когото бе познавала, докато той не започна да настоява да се откаже от кариерата си на актриса. Но киното бе голямата й мечта и тя знаеше, че ако упорства, ще успее. Ала Джак не искаше да става част от това. Мразеше моминската й квартира, приятелите й, филмите, в които се снимаше, мразеше всичко, свързано с нея, като се изключи чарът й в леглото. Никога не бе срещал друга като Джейн, заравяше главата си между краката й в златистото гнездо от къдрици, което тя му предоставяше толкова щедро, знаеше, че никога няма да се откаже от него, независимо какво мислят родителите му. Те я смятаха за уличница, майка му дори си позволи да я нарече проститутка, но само веднъж. Той не склони да я изостави. Вместо това я накара да се прости с мечтите си. Направи я нехайна както никога преди, не бе навършила двайсет и една, когато разбра, че е бременна. Всичко свърши. Джак нямаше да й позволи да махне детето. Тя откри едно място в Тихуана, където правеха аборти. Хлипайки, му разказа всичко. Същата вечер той й предложи брак и две седмици по-късно те се ожениха в малка черква близо до дома на родителите му и това сложи края на филмите на ужасите и на кариерата й.

Стана госпожа Джон Уолтън Адамс Трета, шест месеца по-късно се роди Джейсън, енергично усмихнато бебе, което бе взело нейната червена коса, едва на година, се държеше здраво на краката си. Беше толкова сладък, а Джак се отнасяше чудесно с нея и светът, който бе загубила, изобщо не й липсваше. През първите пет години почти нямаше време, за да мисли за кино. Алекзандра се роди, когато Джейсън бе на две, а Алиса се появи, щом той навърши четири години. Алекзандра приличаше на Джак, а Алиса — на никого, може би, както твърдеше майката на Джак, на една тяхна леля. Бяха идеалното семейство и Джейн с радост се грижеше за всички. Децата ангажираха дните й, а Джак — нощите. Никога не можеше да й се насити. Денонощно жадуваше за нея, понякога я сграбчваше в банята, само колкото да притисне мъжката си гордост между гърдите й и да изживее разтърсващ оргазъм, докато децата гледаха телевизия или вечеряха. Едва я дочакваше да си легне, любеха се всяка нощ, независимо че нерядко беше уморена до смърт, след като цял ден се бе грижила за децата и съпруга си. Понякога си даваше сметка, че няма капка време за себе си, но това не я разстройваше. Искаше да е идеалната съпруга, идеалната майка, да задоволява и прави щастлив всеки. Много рядко си позволяваше да мисли за себе си. Беше доволна, че е толкова далеч от Бъфало, харесваше й да е госпожа Джак Адамс. Това бе най-добрата роля, която някога бе получавала; едва след като децата тръгнаха на училище, тя започна да копнее за всичко, което бе изоставила заради мъжа си. Вече бе на двайсет и седем, но не изглеждаше много по-различно в сравнение с преди десет години, особено когато плуваше гола в басейна: Джак обичаше да я наблюдава, късно вечер угасваше лампите и влизаше след нея във водата. Джейн не биваше да се притеснява, че децата ще ги видят. Не биваше да се притеснява за нищо. Той бе поел изцяло грижите за нея, за сметките, за живота им, казваше й с кого да се среща, какво може да прави, какво да облича.

Превъплъти най-приказните си мечти в реалност и единственото изключение бе силният й копнеж към старата й работа. Понякога унесено говореше как ще се върне на снимачната площадка, но Джак не искаше и да чуе.

— Ти нямаш нищо общо с това вече. Никога не си имала. — Тонът му бе рязък, като засягаха тази тема. — Това е свят на уличници и досадници. — Не й бе приятно, че съпругът й говореше така. Обичаше света на Холивуд, липсваха й някои приятели, Джак никога не й позволи да се види с тях. Всичките й стари съквартирантки се бяха разпръснали, а когато той веднъж я завари да пише картичка на импресариото си, я взе и я изхвърли. — Забрави, Джейн. Всичко е свършило. — Щеше му се да е така. До безразсъдност. Искаше тя да забрави всичко… дори ролите, които бе обичала… хората, които бе познавала… мечтите, които бе имала… Алиса бе едва на три, когато един мъж в супермаркета се приближи и й подаде визитката си. Беше от някаква агенция, търсеше артисти, това я върна към старите дни в Холивуд. Покани я да отиде в офиса му за пробни снимки, тя се засмя на предложението. Беше направила толкова много навремето, особено след пристигането си в Лос Анжелос. Изненада се от настоятелността му, но не му се обади и в крайна сметка изхвърли визитката. Ала той събуди у нея сили, които бе потискала твърде дълго. Един ден позвъни на импресариото си само да го поздрави и да го попита как е и той започна да я уговаря да се върне. Обещаваше й работа. Шест месеца по-късно, когато мина през Лос Анжелос, се отби да го види, просто хей така. Той я прегърна и я помоли да му позволи да й направи няколко снимки. Тя дори му изпрати още фотографии, а след четири месеца Джейн взе великото решение. Предлагаха й работа. В сапунена опера, уточни импресариото й. Била идеална за нея. Опита се да отхвърли предложението с усмивка, но този път той не я пусна. Настоя да отиде на прослушване, само за тренинг, заради доброто старо време, просто така… заради него… заради себе си… заради цялата упорита работа, която бе свършила преди десет години… През нощта в леглото тя обмисляше предложението, искаше й се да пробва, притесняваше се какво ще каже Джак. Опита се да му спомене нещо, но не знаеше как да започне, как да му обясни каква празнота чувства, колко е самотна, докато децата са на училище. Всичко онова, което той искаше от нея, беше между краката й. Не би я изслушал. Никога не разговаряше с нея. Никой не го правеше. След десет години жадуваше за нея така, както при първата им среща, и тя съзнаваше, че трябва да му е благодарна за това. Приятелките й се оплакваха, че съпрузите им не им обръщат внимание, не искат да се любят, не проявяват сексуален интерес към тях… а Джейн имаше мъж, който бе ненаситен, шепнеше й неща като: „Ще те побъркам от любов нощес“ над главите на децата и тя винаги се плашеше, че те ще чуят. Ала не можеше да разговаря с него. Той нямаше представа какво се върти в главата й, в сърцето… в душата й… нейният импресарио обаче знаеше. Беше го доловил в очите й, когато се отби при него в Лос Анжелос, и нямаше намерение да я изпусне от ново. У нея имаше нещо, което можеше да се продаде, нещо повече от сексуална привлекателност. Джейн излъчваше милосърдие, благоприличие, топлота, беше скромна и в същото време най-сексуалната жена, която познаваше; подобно на Мерилин Монро я харесваха и жените, и мъжете, не бе срещал друга, която така да го привлича. От нея струеше сърдечност, която притегляше хората като объркани деца, които търсят изгубеното си мече… когато идеше реч за нея, думите „гърди“ и „дупе“ звучаха цинично, защото тя имаше нещо много повече.

Най-сетне един горещ юнски ден отиде на прослушване, пробваха я за съвсем друга роля. Джейн настоя да се снима с черната перука, която си купи. Когато Лу я видя след това, подсвирна и устните му се разтеглиха и щастлива усмивка. Беше по-секси, по-пищна, по-млади от Джина Лолобриджида. И тя получи ролята. Никой не повдигна въпрос за черната перука. Искаха я за филма. Незабавно. В офиса на Лу Джейн избухна в плач.

— Какво ще правя сега?

— Върни се на работа. Това трябва да направиш. — Усещаше как сърцето й бие, гледаше я не с желание, а с вълнение, че й е осигурил ангажимент. Съзнаваше, че ако има шанс, би могъл да постигне големи успехи с нея. Беше привлекателна както никоя друга актриса в Холивуд, само ако можеше да я накара да се освободи от този мерзавец, за когото бе омъжена.

— Какво, по дяволите, да кажа на Джак?

— Кажи му, че искаш да се върнеш на работа. — Не беше толкова лесно. Нощем лежеше в леглото, не можеше да заспи, прекара така повече от седмица и в крайна сметка отказа ролята. Нямаше как да му обясни. Невъзможно бе. Той не би изслушал и дума. Само пъшкаше и стенеше, когато я любеше, и всеки път, щом тя се опиташе да разговаря с него, я обръщаше към себе си и отново започваше да я люби. За Джак това бе нещо като шега. По този начин той не я изслушваше. Единственото, което желаеше от нея, бе да дели леглото му, да се грижи за децата му и да забавлява клиентите му на вечеря. Ала продуцентът на филма, който не подозираше за семейните й проблеми, реши, че тя се прави на скромна. Удвоиха парите и Лу започна да й се обажда по пет пъти на ден. Изпитваше ужас, че Джак може да вдигне телефона, и веднъж това наистина стана. Лу обаче беше достатъчно досетлив и каза, че е сгрешил номера, после затвори, ала накрая тя се предаде. Трепереща и уплашена, Джейн пъхна черната перука в чантата и отиде в студиото в Бърбаик да разговаря с тях. Подписа договорите същия следобед, ужасена от постъпката си и от това, което Джак ще й стори, ако разбере. Той неведнъж бе повтарял, че ако някога се върне към актьорската професия, ще я изхвърли. И тя знаеше, че е способен да го направи. Беше й казал, че ще задържи децата, къщата, всичко. Единственото, което я интересуваше, бяха децата… и филмът… най-лошото бе, че той я погълна изцяло. Играеше Марша в „Скритите ни болки“ с черната перука. Работеше от десет до четири всеки ден и се прибираше следобед вкъщи съвсем навреме, за да изслуша с интерес какво са правили децата в училище. Готвеше вечер, приготвяше им закуски, караше ги на училище, преди да иде на снимки. Всички, включително и Джак, се заблуждаваха, че тя се занимава с благотворителна дейност в една болница. Дори си съчиняваше и им разказваше случки. „Болницата“ бе животът й пред семейството… а за нея това бе филмът. Обичаше колегите, вълнението, атмосферата… всички бяха луди по нея. Работеше под името Джанет Гоул — истинското й име от миналото, от Бъфало, преди да пристигне в Холивуд, по чудо никой не разбра. Избягваше всякаква публичност и макар че година след година сериалът се класираше на първите места, никой от познатите й не се сети, че тя много прилича на Джанет Гоул от „Скритите ни болки“. Излъчваха го всеки следобед на живо, никога през живота си не бе изпитвала такова щастие. Появиха се други роли, нови значителни възможности, но Джейн ги отклони. Не можеше да си позволи да изгуби анонимността си, а знаеше, че следващия път това ще е неминуемо. Никой не би се съгласил да спазва изискването й да няма изяви в печата, никакви интервюта, никаква публичност. В продължение на десет години в „Скритите ни болки“ тя успя да съхрани и анонимността, и черната си перука. Даже и данъците си плащаше под името Джанет Гоул, имаше отделен номер на осигуровката, така че Джак дори не подозираше. Никой не разбра. Тайната бе напълно запазена.

Печеше се край басейна и гледаше как младежите играят волейбол, когато чу телефона. Тъкмо се бе излегнала, след като им хвърли топката, и до ушите й достигна иззвъняването. От продукцията ги бяха пуснали в двумесечна ваканция, която напълно я устройваше. Можеше да постои при децата, после всички щяха да заминат за две седмици в Ла Джола както всяка година. Влезе в къщата и вдигна слушалката.

— Здравей, красавице. — Беше Лу. Често й се обаждаше, понякога само да я чуе. Грижеше се за нея. Беше на шейсет години, винаги се държеше мило. Тя до голяма стенен го уважаваше, а той зачиташе „лудостта й“, по думите му, да крие кариерата си от Джак. Беше внимателен, както се очакваше от него. Не искаше да изгуби онова, което имаше. Ала новият режисьор на сериала бе провалил плановете му.

— Здрасти, Лу.

— Добре ли прекарваш почивката? — Гласът му звучеше странно, но тя реши, че е от напрежението. То почти непрекъснато го гнетеше, работеше с много звезди, с армия от гладни актьори, които отчаяно търсеха ангажименти, не го оставяха на мира денем и нощем.

— Винаги съм обичала ваканциите. Предоставят ми възможност да бъда с децата. — Джейн и семейството й. Само за това говореше. Също за къщата и готвенето. Господи, добре, че не даваше интервюта, често си мислеше той. С това тяло, никой не би й повярвал. — Какво става?

Лу замълча, опитвайки се да намери подходящите думи. Знаеше, че ще я разстрои. Много. Но трябваше да й каже, преди да го е разбрала от телевизията.

— Новините не са добри. — Реши да мине направо на въпроса. Не искаше да й причинява това. — Ще те освободят след почивката.

— Какво? — Шегуваше се. Сигурно се шегуваше. Лицето й пребледня въпреки тена, а големите й сини очи се напълниха със сълзи. — Сериозно ли говориш?

— Опасявам се, че да. Новият режисьор иска други лица във филма. Още в следващата серия четирима от героите, сред които и Марша, ще загинат в автомобилна катастрофа. Те, разбира се, ще ти дадат страхотно обезщетение, ще се погрижа за това, но изглежда… — Не биваше да говори повече, сълзите й се стичаха надолу по бузите. Това бе най-неприятната новина, която бе чувала. „Скритите ни болки“ бе целият й живот, заедно с Джак и децата. Играеше във филма близо единайсет години… единайсет години…

— Това са десет години от живота ми, а той така да… — Случваше се много често, особено в сапунените опери. За нея обаче беше трагично. Хората от екипа й бяха станали като семейство. — Не можеш ли да промениш решението му?

— Опитах всичко. — Спести й, че на нейно място взимат младо момиче, ангажирани бяха и трима от хомосексуалните приятели на режисьора. Нямаше смисъл да й го казва. Единственото, което имаше значение, бе, че освобождават нея. — Искат да се върнеш за първия ден след почивката и после приключваш.

— Господи!… — Джейн плачеше гласно на кухненската маса, когато по-голямата й дъщеря мина и я погледна с почуда.

— Какво е станало, мамо?

Тя поклати глава безмълвно, усмихна се храбро през сълзи, а Алекзандра сви рамене, взе си един севънъп и се отправи навън при приятелите си, без да погледне повече Джейн, която отново се разплака.

— Не мога да повярвам.

— Не само ти. Аз лично смятам, че той е проклет глупак, но няма какво да се направи. Това е тяхно право и според мен трябва да се радваш, че издържа десет години. — Да, обаче сега какво? Знаеше, че никога повече няма да намери нещо подобно. В никоя друга сапунена опера нямаше да й позволят да пази анонимност, а тя не можеше да допусне Джак да научи.

— Имам чувството, че някой е умрял. — Засмя се с горест. — Аз, разбира се.

— Майната им, ще ти потърсим нещо друго.

Тя се разрида, Лу се притесни.

— Не мога да правя нищо друго… знаеш го… това бе идеално за мен…

— Ще ти намерим друга дневна сапунена опера, в която се нуждаят от сексбомба с черна перука. — През последните десет години си бе купила дванайсет, в различен стил и дължини. Но Джейн бе неутешима, сълзите й се стичаха и тя издуха носа си в хартиената салфетка, която намери до умивалника. — Не знам какво повече бих могъл да сторя, мила. Съжалявам. Наистина. — Вярно беше. Не искаше да я вижда обидена. Тя не заслужаваше подобно отношение.

— Какво да правя? — Джейн пак издуха носа си, а сълзите й вече се стичаха от бузите по деколтето и попиваха в сутиена на банския.

— Оттегли се с достойнство. Нищо друго не ти остава. Отиди на работа за един ден и се сбогувай. — Той знаеше, че сцената ще е отвратителна; докато разговаряше с нея, написа нещо на календара си. Искаше да й изпрати цветя, анонимно, както винаги. — Ще се огледам за нещо подходящо.

— Не мога да се захващам с друго, Лу.

— Не бъди толкова сигурна. Остави на мен. Ще ти се обадя до ден-два.

Тя затвори и отново издуха носа си, прободе я чувството, че е дошъл свършекът на света. В известен смисъл имаше право. Тъкмо приключи разговора и в кухнята нахлуха младежите, единайсет на брой. Джейсън, Алекзандра, Алиса и приятелите им.

— Какво става с обяда? — Джейсън й се усмихна и не видя следи от сълзите, които тя бързо изтри. Приличаше много на Джак при първата им среща на младини. И Алекзандра беше като баща си, макар че и тя, и Джейсън бяха червенокоси. Като се изключи това, те по нищо друго не приличаха на майка си.

Обърна се с гръб към тях, за да не съзрат влагата в очите й, и извади подноса със сандвичи от хладилника. Беше направила най-различни и те ги отнесоха навън заедно с шест стека кока-кола, а тя с въздишка седна на масата. Свърши се. Дойде краят. Най-сетне Джак победи, без дори да знае. Сякаш с мисълта си за него Джейн го материализира — чу шум от двигател по алеята, погледна през прозореца и видя познатия сребрист мерцедес да спира и той да излиза отвътре. Все още младееше, русата му коса криеше побеляването. Фигурата му бе спортна, изглеждаше в добра форма, човек не би казал, че е четирийсет и три годишен, ала в очите му се забелязваше нещо жестоко, устата му издаваше твърдост — все неща, които липсваха преди години. Беше приятен на вид, но не притежаваше сърдечност и дори сега, като влезе през вратата на кухнята, не й се усмихна, не видя мъката, която пълнеше очите й. Всъщност Джак никога не я поглеждаше.

— Здравей, мили, защо се прибираш? — Джейн се усмихна, когато той се обърна с гръб и извади бира от хладилника.

— Имах среща наблизо и реших да обядвам вкъщи. — Загледа се в нея, но от шията надолу, очите му никога не срещаха нейните. Разхлаби вратовръзката си и отпи от бирата, направо от кутията. Хвърли сакото си на стола и тя видя очертанията на мускулите му под ризата. Играеше тенис почти всеки ден, след като си дойдеше вкъщи. Двамата с Джейсън бяха страхотни на корта. Джейн не успя да се научи да играе добре и те я избягваха за партньорка. — Днес не си ли в болницата?

— В лятна почивка съм. Забрави ли? — Пак се усмихна, този път той й отвърна.

— А, това е добре, винаги забравям. — Огледа зрялото пищно тяло и изгуби интерес към всичко останало. — Беше ли при басейна? — Осигуряваше ги доста добре. Басейн, коли, дрехи за нея и за децата, къща под наем в Ла Джола всяка година, почивка на Хаваите по Коледа, но на Джейн й се струваше, че има толкова неща, които той не споделяше и не беше в състояние да даде. Например себе си. Винаги изглеждаше резервиран, не разговаряше с нея.

— Наглеждах децата. — Обменяха обичайните баналности, засягаха някои други теми. Джак никога не споменаваше работата си, рядко говореше за по-близките си колеги.

— Купи ли онези неща, които искам за почивката в Ла Джола следващата седмица? — Беше й дал точен списък с риболовни принадлежности, които смяташе да подмени.

— Нямах време. Ще изляза следобед. — Изведнъж сякаш светът се свърши. Нима не беше така, запита се Джейн, когато той се приближи и пъхна два пръста в черните й еластични бикини. Намери каквото търсеше, навлезе по-надълбоко, заболя я, но тя не реагира.

— Имаш ли време за нещо друго? — Реторичен въпрос. Никога не посмяваше да му откаже. Джак остави бирата и я сграбчи за гърдите с другата си ръка. Устните му налетяха върху нейните, ухапа я. — Искаш ли да се чукаме? — Беше свикнала да чува това. След двайсет години бруталността, с която я любеше, вече нито я шокираше, нито я изненадваше. Просто Джак беше такъв напоследък. Съвсем друг бе, когато се запознаха. Много по-нежен, но след като се ожениха, започна постепенно да се променя, сякаш понякога беше луд от желанието да я притежава и все не му достигаше сила да я обладае докрай. Така се държеше и докато беше бременна, на моменти това я плашеше, но не се случи нищо неприятно. Притесняваше се да каже на лекаря какво правят. Сега той я придърпа към себе си и я притисна силно, засмука долната й устна, после се отдръпна и се усмихна. — Радвам се, че се прибрах вкъщи. Това е по-хубаво от обяда в града.

Джейн се засмя, ала очите й не се смееха, Джак я хвана здраво за ръката и я повлече по дългия Г-образен коридор към спалнята им, която беше в противоположния край, той го бе измислил така, тя често се чудеше дали не го е планирал, за да не чуват децата шума от интимните им занимания. Затръшна вратата зад тях и я заключи. Никога не си правеше труда да пуска щорите, но децата все едно не можеха да ги забележат от басейна. На нея й стана приятно, че вижда дърветата, а той я придърпа грубо на пода и свали трескаво банския й костюм. Само смъкна ципа на панталона си и навлезе в нея със сила без встъпление, без нежност, ръцете му мачкаха гърдите й както винаги безмилостно, после се приведе и я ухапа по зърната. Понякога ги хапеше, докато не започнат да кървят, но не и този път, сега ги дразнеше само за да я възбуди и щом тя застена тихо под ласките му, той я изненада, като се отдръпна и започна да я милва с устни, разтвори я широко с двете си ръце и след това навлезе наново, за последно, нададе високо вик, а после се чу продължително стенание и остана върху нея, постигнал върховно удоволствие, удовлетворен от себе си, усмихвайки се, докосна пак гърдите й, но не видя сълзите, които се стичаха от очите й, когато го погледна.