Даниел Стийл
Тайни (18)

18

Дъщерите на Джейн тръгнаха към центъра с нейната лимузина на следващата сутрин заедно с Гейбриъл, която се оплакваше от ранното ставане. За момичетата беше още по-трудно, защото не се бяха приспособили към нюйоркското време. Габи бе шокирана от нелюбезното им държание към майка им. Тя толкова се радваше, че ще ги види, а те едва си отваряха устата да й продумат. Не преставаха да говорят за баща си, сякаш беше Господ.

И двете бяха невъзпитани и разглезени и очевидно изцяло програмирани от съпруга на Джейн. Когато пристигнаха на снимачната площадка, Гейбриъл едва ги издържаше. Никога не бе виждала момичета да се отнасят толкова лошо към майка си, но в интерес на истината почти не познаваше девойки на тяхната възраст. Тя самата бе едно дете, повечето й познати връстници нямаха деца, а единствената й приятелка, която бе родила, имаше двегодишно момченце.

Но Алекзандра и Алиса бяха нещо друго. Единственото, което ги накара да млъкнат най-сетне, бяха автографите, които им даде Зак Тейлър, а после прекараха остатъка от сутринта, наблюдавайки Бил, шепнеха си и се кикотеха. Дори моминският им наивитет не умилостиви Гейбриъл. Според нея те бяха невъзпитани глезли и тя се изкушаваше да го каже, но не искаше да обижда Джейн.

Бил обаче дразнеше Габи повече от момичетата, защото пак й подхвърли нещо с насмешка по време на обедната почивка. Попита я дали няма да ходи в „Ла Грьонуй“ или в „Ла Кот Баск“ или може би в „Колъни Клъб“ или „Кво вадис“. Най-сетне тя реши да сложи край на издевателствата му. Обърна се към него с блеснали очи, сграбчи го за ръката здраво и толкова го изненада, че той отстъпи назад.

— Слушай, кучи сине, сигурна съм, че отдавна си престанал да се грижиш за себе си, камо ли да забелязваш някой друг, да не говорим за мен. Що се отнася до ресторантите, които посещавам, ако имам нужда да се посъветвам с теб за професионалния или светския си живот, ще го сторя. А междувременно си гледай работата, господине, или ще ти дам да се разбереш. — Габи беше висока не повече от един и шейсет и двамата представляваха карикатурна двойка, което го накара да се разхили. Зак и Мел, които стояха наблизо, се заливаха от смях. Мел бе доволен. Очевидно агитацията му от предишната вечер свърши работа. Тя се запъти към караваната си, но по походката й се виждаше, че си е върнала самоувереността. Мел и Габи останаха заедно почти до полунощ; след като вечеряха спагети, я заведе да слушат Боби Шорт. Когато се върна в хотела, Сабина беше заспала дълбоко. На сутринта никой не отвори дума за коледните си планове. Той реши въпреки всичко да запази яхтата, а тя да върви по дяволите. Ако иска да се види с някой друг, нека е така. Не си бяха давали никакви обещания, ала Мел все пак очакваше Сабина да бъде по-лоялна към него. Сякаш се опитваше да му докаже, че той не я притежава. Мечтаеше тя да замине с него, но не възнамеряваше да я моли, а и Сабина не споменаваше да е променила плановете си.

Снимките вървяха гладко и два дни по-късно групата бе разпусната за Коледа. Мел замина за Насау да пресрещне яхтата, която бе наел за седмицата, а Зак и Сабина се качиха на различни лимузини за летището. Срещнаха се на изхода за полета до Лос Анжелос, побъбриха малко, но седнаха разделени в първа класа, очевидно никой не жадуваше за компанията на другия. И двамата имаха за какво да мислят, а тя с интерес отбеляза, че в Лос Анжелос той бе посрещнат от мъж приблизително на неговата възраст, с когото се качиха на ролс-ройса на Зак, докаран от приятеля му за случая, и Сабина се зачуди каква ли е връзката им. Все още подозираше Зак Тейлър в хомосексуални наклонности.

Тя се прибра вкъщи да преспи. На другата сутрин взе самолет за Сан Франсиско.

Екипът остана в Ню Йорк за Коледа. Щеше да им излезе твърде скъпо да се връщат вкъщи и всички имаха най-разнообразни планове. Преди да замине, Мел организира парти в „Максуел Плъм“, където Габи отново налетя на Бил, въпреки че правеше усилия да го избягва.

— Как върви благотворителната дейност? — Той бе леко пийнал и изглеждаше блед. Но Гейбриъл нямаше представа какво всъщност го тормози и защо й се подиграва, на нея до смърт й се повдигаше от него, когато очите им се срещнаха и нейните пронизаха неговите.

— Защо не ме оставиш на мира? — промърмори тя и се изгуби в тълпата.

Цял следобед Бил се бе опитвал да намери Санди по телефона, ала на празно: Никой не знаеше къде е и той се отказа.

— Весела Коледа, принцесо. — Тя започваше да мрази и професионалните си контакти с него. А ако филмът имаше успех, щеше да стане още по-зле. Ще трябва да го търпи още един сезон. Слава богу, вечерта, прекарана с Мел, я ободри. Реши повече да не обръща внимание на глупостите на Бил или на който и да било друг и с жизнерадостно лице си проправи път сред посетителите до бара при Джейн, където тя стоеше заедно с момичетата. Алекзандра беше силно впечатлена от обзавеждането и украсата, макар да не признаваше пред майка си, а Алиса най-сетне се държеше по-мило. Габи се зачуди как Джейн ги понася. Непрекъснато говореха за баща си, сякаш той бе идеалният мъж. Заминал на ски с брат им в Сън Вали, обясняваха те, а Алекс дори имаше наглостта да каже, че съжалява, задето не е с тях.

— Наистина ли? — Габи разшири очи. — Учудена съм, че мислиш така. В Сън Вали е толкова тъпо. Освен това обстановката е еснафска. — Усмихна се. Да вървят по дяволите, помисли си тя. Джейн бе твърде добра за тях. — Често ли посещавате Ню Йорк? — Реши малко да ги изтормози и Алекс се сви от смущение, с неудобство си призна, че им е за пръв път. — Предполагам, че майка ви ще идва тук често, защото тя сега е голяма звезда. Вероятно догодина ще снимаме в Европа. — Вярно бе, че по едно време се чуха такива слухове, но само слухове. Алиса поруменя от вълнение.

— Наистина? Мамо, може ли да дойдем? — Приличаше на момиченце.

Джейн й се усмихна. Очевидно бе, че ги обожава.

— Ще видим, скъпа. Зависи дали по това време ще сте на училище, или не.

Изведнъж на Габи й хрумна нещо. Погледна Джейн, без да обръща внимание на момичетата.

— Искаш ли да прекараме Бъдни вечер с моето семейство? — Същия следобед бе отстъпила пред настояванията на майка си. Нямаше смисъл повече да им се противопоставя, а тя знаеше, че баща й ще се радва, ако бъде с тях, и без това нямаше други планове. Три години не бе карала Бъдни вечер вкъщи. Майка й тръпнеше от възбуда. Щяха да поканят неколцина приятели, както винаги. И този път Габи бе сигурна, че „неколцина“ не е повече от десет. Щеше да има място и за още трима. Щом искаха да бъдат с нея, трябваше да приемат и приятелите й. Би поканила Бил, ако не беше толкова невъзпитан. Точно това я възпираше.

Джейн се развълнува от предложението.

— Сигурна ли си, че няма да се натрапим на вашето семейно събиране?

— Няма, разбира се. Освен това имам право да поканя свои гости. — Тя понижи тон. — Не обичам да ходя вкъщи. Винаги изпитвам голямо напрежение. — Джейн й завидя, когато си помисли за себе си, за родителите си, които бяха починали преди години, а тази Коледа дори нямаше да е с Джак… нито със сина си… поне момичетата бяха тук.

— С удоволствие ще дойдем, ако родителите ти нямат нищо против.

— Те ще са очаровани. — Малко изопачаваше истината, но чувстваше, че е по-добре да отиде вкъщи за Бъдни вечер с Джейн и дъщерите й.

Пристигнаха в апартамента на Пето Авеню с лимузина, леко преваляваше сняг. Джейн започна да припява „Бяла Коледа“ по пътя и настроението й зарази Габи и момичетата, които запяха заедно с нея.

На вратата стоеше една от прислужниците и поемаше палтата. Габи се сгърчи вътрешно, когато очите на Джейн се разшириха при вида на помпозното обзавеждане и коледната украса. Едно беше да четеш за семейство Торнгън-Смит, съвсем друго да ги посетиш. Имаше го обичайното претрупано коледно дърво, което се издигаше до втория етаж, обкичено в сребърно и зелено, старинни германски ангелчета бяха окачени по клоните, виждаха се и плодове, обширната дневна бе пълна с мебели в стил Луи ХІ, които изглеждаха великолепни и елегантни, майката на Гейбриъл се приближи бързо към нея, целуна я, здрависа се с Джейн и я представи на всички като „една от актрисите във филма на Габи“. Габи се изчерви, но бе доволна, когато баща й вдигна голям шум около тях, а след като преминаха в трапезарията, дори получиха малки подаръчета. Масата бе сложена за четиринайсет души, присъстваха най-близките им приятели, семействата Армстронг, Маршал, Проктър, старата госпожа Хамптън и Уилям Скуйър Хънт. Джейн само бе чела за тези хора и да бъде с тях на Коледа й се струваше като в приказка. Шарлот бе в обсипана с мъниста червена атлазена вечерна рокля, а Габи — в тъмнозелена, тоалета, който майка й поръча да й изпратят от „Бендълс“, този път не бе взела дреха от гардероба на филма. Джейн бе облякла възхитителна тъмносива шифонена рокля на Брак и изглеждаше превъзходно, а момичетата имаха вид на невинни и сладки създания. Вечерта бе приказна, след вечеря пяха коледни песни, насядали край огъня, Габи истински се радваше, че дойдоха. Баща й чете коледни приказки, както всяка година, пиха бренди, ром и пунш. Празникът продължи часове и на Джейн направо не й се тръгваше. Двете с Шарлот се разбираха много добре. Бъбриха за Холивуд, Шарлот бе очарована, както и останалите гости.

— Трябва да дойдете да ни видите на снимачната площадка, докато сме още тук — настоя Джейн и този път стомахът на Габи не се сви.

— С удоволствие. — Шарлот примираше от щастие и обеща да намине още следващата седмица. Двете жени се целунаха на сбогуване, Гейбриъл пожела „лека нощ“ с целувка и когато се качваха в колата, която ги чакаше долу, започна да се прозява. Облегна се на седалката до Джейн и сякаш стана една от дъщерите й.

— Знаеш ли, не беше толкова лошо. — Ухили се закачливо и Джейн се засмя.

— Засрами се. Те са чудесни хора. Ти си щастливо момиче.

Габи изпъшка и се усмихна на Алекс и Алиса. Те също я смятаха за щастливка. Всъщност тя им беше направила силно впечатление, но също и Джейн. Най-сетне разбраха, че майка им не е толкова лоша. След като познаваше такива хора…

— Чакай само да кажем на татко — обади се Алиса и Джейн започна да се смее. Бяха чудесни деца, ала не и всичко на света, и когато тя си легна и ги целуна за „лека нощ“, установи, че мисли за Зак, чудеше се къде ли е, с кого е на Коледа. Откакто замина, не й се беше обаждал, но Джейн не можеше да го пропъди от съзнанието си и задряма с мисълта за коледното парти у Габи.