Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Secrets, 1985 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Боряна Семкова-Вулова, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Даниел Стийл. Тайни
ИК „Хемус“, София, 1997
Американска. Първо издание
ISBN: 954-428-148-7
История
- — Добавяне
5
Щом Джейн стигна познатата снимачна площадка, усети в стомаха си огромна топка. Виждаше близките лица на дърводелците, на озвучителите, на осветителите, които бе срещнала преди години. Всички й бяха скъпи. Майстореше им сладки, носеше им кейкове, плетеше дрешки на новородените им бебета. Грижеше се за всеки, имаше нужда от тях. Нуждаеше се от обкръжението им, за да се чувства добре. Те бяха нейното семейство, наравно с децата й. Това бяха единствените й приятели. А щеше да ги загуби.
Атмосферата бе мрачна, никой не я поздрави. Знаеха какво ще последва. Новината бе разпространена. Жертвите бяха предупредени. Джейн с мъка се пребори със сълзите, когато режисьорът заговори с нея. Той й описа сцената, „касапницата“ след това, но не отвори и дума какво й причинява в реалния живот. Отнемаше й ролята, която грижливо криеше от семейството си десет години. Всъщност това бе първият ден от единайсетия й сезон във филма. Първият и последният. Дори не искаше да се връща към началото. Споменът за този прекрасен миг бе непоносим.
Качи се горе в гримьорната и опакова нещата си в куфара, който донесе за целта. Още четири черни перуки, пуловер, спортен екип и шорти, които понякога обличаше в почивките. Беше си оставила чифт пантофи и десетки малки бурканчета с грим, шишенца с лакове за нокти. Прибра всичко и се молеше да изиграе последната сцена, без да изпадне в истерия. Съзнаваше какъв шок за публиката ще е този финал и подобно на Лу смяташе, че режисьорът прави голяма грешка. Говореше се, че по Коледа всички стари герои ще изчезнат.
Дубльорите бяха по местата си, а осветителите работеха, когато тя слезе по стълбите. Те се грижеха светлините винаги да са насочени точно накъдето трябва и изведнъж Джейн им завидя. Би искала да остане като една от тях, да я вземат на някакво друго място в екипа, каквото и да е… изпитваше същото чувство както при напускането на родния си дом преди близо две десетилетия. Даде си сметка, че й е било по-лесно да замине от Бъфало, отколкото сега да си тръгне от снимачната площадка.
Наоколо имаше двайсет и пет — трийсет души, бутафорните стени бяха придвижени по местата им, стори й се, че мина цяла вечност, докато чуе предупредителното позвъняване за последно, климатичната инсталация бе спряна, за да се елиминира всеки шум, просветна надписът, който им съобщаваше, че са в ефир.
Сцената бе много по-смазваща, отколкото си представяше Джейн, заснеха лицето й във фаталната автомобилна катастрофа, която слагаше край на кариерата й, сълзите и риданията бяха истински, както и последният й смразяващ вик. Когато ги изключиха от ефир, Джейн припадна.
Режисьорът изчезна, а останалите от трупата я придружиха до гримьорната. Последваха сърцераздирателни сбогувалия, прощални прегръдки и обещания да не се забравят, след това Джейн отиде на паркинга за последно, подкара бавно мерцедеса комби, плака по целия път до вкъщи и се опита да съчини подходяща ужасна „болнична“ история за пред семейството, за да оправдае външния си вид, когато се прибере. Там я чакаха цветята на Лу, за щастие и трите деца закъсняха след училище. Джейсън живееше в Санта Барбара, а момичетата имаха тренировка по хокей същия ден. Дори Джак й даде почивка. Обади се да й съобщи, че внезапно се наложило да отиде на някаква среща и няма да се прибере преди девет часа.
Остана в леглото си и плака с часове, нито веднъж не вдигна телефона тази вечер. Не искаше да говори с никого. Присъствието й в „Скритите ни болки“ беше част от миналото, дойде краят на кариерата й, за което Джак настояваше от много отдавна, животът й се струваше безперспективен. Никога не й бе изглеждал толкова безсмислен. Когато Джак се прибра, тя, слава богу, спеше, все още облечена. Тъй като бе здраво подпийнал, той се унесе в здрав сън, което й спести редовния нощен сексуален ритуал. Остави я на мира, облечена, съкрушена и изтощена от безпощадния ден. Нямаше представа какво й се е случило, какво бе правила през последните десет години, дори коя беше тя.