Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Secrets, 1985 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Боряна Семкова-Вулова, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Даниел Стийл. Тайни
ИК „Хемус“, София, 1997
Американска. Първо издание
ISBN: 954-428-148-7
История
- — Добавяне
38
Същата вечер отидоха в „Пиер“, за да съобщят на Мел, Зак беше обезпокоен, а Джейн още повече, когато продуцентът ги поздрави.
— Не разбрах само идеята наша ли беше, или ваша?
— И от двете по малко. — Зак се засмя, а Джейн леко притеснена обясни, че бебето трябва да се роди в края на снимките този сезон.
— Ще се постарая да не попреча по никакъв начин…
— Много мило от твоя страна — пошегува се Мел, но не изглеждаше ядосан, само може би малко учуден. — Сигурна ли си, че ще се чувстваш добре до края?
— Няма причина да се съмнявам. — Реши да го попита без заобикалки, защото цял ден се тревожеше въпреки всичко, което Зак й каза. — Да разбирам ли, че няма да ме уволниш, Мел?
— Твърдо не. Пък и, ако трябва да съм откровен, рекламните агенти ще се възползват от това. Зрителите ще ви заобичат още повече. Всеки американец ще пожелае да си бременна от него, а жените ще се разтопят от умиление по теб. Това е идеално за филма, но още по-важно е, че — той ги погледна и двамата — е прекрасно за вас. — Усмихваше се с нежност, Джейн и Зак си държаха ръцете като деца. — Всъщност малко ви завиждам.
Джейн се успокои, а Мел поръча шампанско. Зак го покани да им кумува. Джейн трябваше да се обади на децата и да им съобщи, че ще се жени, със Зак мислеха да сключат брак до две седмици. Така никой нямаше да е сигурен дали е била бременна преди венчавката. Бяха обмислили всичко, Мел ги поздрави отново, а вечерта каза на Сабина. Тя бе удивена.
— Как е възможно да забременее на нейната възраст, ако не е поискала?
— Може и да е поискала. — Мел бе трогнат от обичта, която забеляза в очите на Джейн и Зак.
— Знаеш ли… все още не мога да разбера Зак… — Тя лежеше на дивана, почиваше си, безкрайно щастлива, че отново е с Мел и се е върнала на работа. Обади се на Антъни, той се оправяше, а Сабина вече имаше с кого да споделя. — Бях сто процента сигурна, че е хомосексуалист.
— Май не позна. — Мел се усмихна. — Направо не позна.
Тя сви рамене.
— Така е. Още ли си гладен?
Той я гледаше внимателно и усмивката не слизаше от лицето му.
— Да… но не за обслужване по стаите… първо имам нещо друго предвид. — Тя се разсмя, когато Мел се протегна към нея, отметна русата си буйна коса назад и му подаде ръце.
— Колко добра идея — измърка като котка Сабина.
— Нали… — Вдигна я на ръце и я отнесе в спалнята на апартамента си, мина доста време, преди да се обадят да поръчат шампанско, хайвер и омлет за двама.