Даниел Стийл
Тайни (13)

13

Пръв пристигна Бил Уоруик, бе много привлекателен, какъвто Мел го бе запомнил, но му се стори някак тъжен, сякаш го тормозеше голям проблем. Изглеждаше чудесно в наетия смокинг, косата му бе като златна корона, ала нещо в очите му разтревожи Мел, все едно бяха събрали световната скръб. Заприказва се непринудено на бара, поиска уиски с много лед и се огледа наоколо с нескрито благоговение. Къщата бе прекрасна и Мел бе щастлив в нея. Бе разположена високо на хълм, в подножието й оставаше цял Лос Анжелос, гледката бе забележителна, имаше огромна дневна с каменни колони и каменен под. Навсякъде по стените висяха големи платна от модерни художници, отвън се виждаше плувният басейн, трапезарията за гости бе с подвижен покрив, който можеше да се прибира в жарки вечери като тази.

— Мястото си го бива — възхитен отбеляза Бил, сравнявайки го с малкото си жилище, и после за миг си спомни посещението на Санди. Запита се къде ли е отишла, кой й е причинил синината и белега… Всичко беше толкова грозно и тъжно. Едва се сдържаше да не се разплаче, докато разговаряше с Мел и чакаше останалите да пристигнат.

— Имаш прекалено сериозен вид тази вечер. — Мел бе добър психолог, радееше за звездите във филмите си. Те означаваха много за него и всичко за продукцията.

— Може би още не мога да се успокоя от вълнението, че ме ангажирахте. — Бил подмина елегантно забележката. — Напоследък ми се наложи да мисля за много неща. — Усмихна се и Мел си представи милионите жени, които ще боготворят този млад мъж, когато сериалът излезе на екран.

Втори пристигна Зак Тейлър, дойде сам с открития си ролс-ройс. Изглеждаше спокоен, елегантен и жизнерадостен, чувстваше се като у дома. Неговата собствена къща бе по-голяма от тази на Мел и точно толкова изискана. Заговориха като стари приятели за градинари, работници и предприемачи, които познаваха, а Бил се отдаде на прекрасната гледка.

Гейбриъл се появи в прасковена рокля от шифон, на чийто фон косата й изглеждаше като блестящ абанос, който се спуска по гърба й. Мел я целуна по бузата за добре дошла и я придружи надолу по стълбите, където я представи на Зак. Двамата размениха спомени от Гърция, споделиха задоволството си от бъдещия филм, а после Мел изведе Гейбриъл отвън при Бил, който се възхищаваше от гледката, но щом се обърна, Мел веднага забеляза страданието в очите му. Гейбриъл приличаше досущ на Санди, когато беше здрава, само че Габи бе по-красива, много по-изтънчена и уравновесена. Ала за него тя бе видение и той изпитваше огромна мъка дори само да я гледа в очите.

— Здравей, Бил. — Гейбриъл му се усмихна, от погледа й бликаше топлота, лицето й бе съвършено като камея, с леко вирнат нос, огромни зелени очи, устни с очарователна форма. Всичко у нея, което бе така фино и красиво, й бе дар от потеклото. — Изглежда, във филма ние ще сме брат и сестра.

Той едва й проговори, отвърна й едносрично и влезе вътре, за да си вземе още едно питие. Тя като че не обърна внимание на пренебрежението му и се прибра да поговори със Зак. Бъбриха дълго за хотела в Доломитите, който бяха посетили и двамата, към края на разговора им най-сетне се появи Джейн. Спря се за миг горе на стълбите, Мел говореше с Бил, а Гейбриъл бе обсебена от Зак. Джейн приличаше на изящна птица, готова за полет, екзотичната й червена коса рязко контрастираше на бялата, обсипана с мъниста рокля, а пищната й фигура би накарала всеки да притаи дъх. Но онова, което привличаше погледите, бе изразът в очите й. Мел отново бе обладан от необяснимо желание да я прегърне и успокои. Изглеждаше уплашена, чувствена, красива; само да я съзерцава бе като да извършва сексуален акт, в същото време изпита неудобство, че си позволява да я изучава така. Джейн слизаше бавно и колебливо, гледаше Мел и в очите й се появи огромно облекчение, щом той се запъти към нея. Белези от преживяното мъчение не се виждаха, като се изключи грозната синина на лявата й гърда.

Беше я налагала с лед, преди да я скрие под забележителната рокля, която й причини толкова терзания и колебания.

Когато заговори с Гейбриъл, очите й излъчваха сърдечност, сякаш й бе майка, Мел се поздрави мълчаливо за избора си, после Джейн се обърна към Зак, който бе покорен от нея, направо изгуби ума и дума, след това се надсмя вътрешно сам на себе си.

— Роклята си я бива.

— Благодаря ви… — Тя се изчерви. — Притеснявах се… мислех си… не бях сигурна.

Мел нежно я прегърна през рамото.

— Изглеждаш невероятно, Джейн. Разбира се, липсва ми черната ти перука. — Те се разсмяха и тя се поотпусна, после той я представи на Бил и топлотата й извади за малко дори него от черупката му. Гостите вече се чувстваха по-удобно, разположили се бяха на големи бели фотьойли, всички пиеха шампанско, с изключение на Бил. В този момент вратата отново се отвори и вече никой не се съмняваше коя е звездата — Сабина слизаше грациозно по стълбите в сива атлазена рокля, русата й буйна коса очертаваше лицето й, очите й бяха като на тигрица, дебнеща плячката си. Мел забеляза на ръката й новата брилянтна гривна.

— Добър вечер — измърка като котка тя и бавно огледа стаята, а Мел се засмя. Вече взимаше ролята си присърце или по-скоро ролята беше направена за нея. Погледна Зак и протегна ръка, а той й се усмихна.

— Госпожице Куорлс… — Знаеше точно как да се държи с нея, бяха се срещали и преди.

— Здравей, Зак. — И се обърна към Бил. — Струва ми се, че не се познаваме. Аз съм Сабина Куорлс. — Нямаше нужда от Мел да я представя, владееше се превъзходно както винаги, бе преценила точно кога да влезе, а роклята подхождаше идеално на ролята, на очите, на косата и на лицето й. Джейн се почувства недодялана до нея, а Гейбриъл бе очарована. Сабина само плъзна погледа си край нея и се взря в Джейн. — Значи ти си сестрата, която ще обичам до погнуса. — Петимата се засмяха, Джейн й се усмихна нервно.

— Възхищавам се от работата ви.

— Съжалявам, но не познавам вашата. — Обърна се към Мел и изостави Джейн, прие чаша шампанско. Очите й бяха топли, ала не издаваха нищо. Не беше толкова глупава да покаже, че е в интимни отношения с него. Това бе твърде важно за нея, тя бе на сцената, а публиката бяха останалите присъстващи.

Сервираха им вечерята точно в девет часа, Мел ги бе подредил както сметна за най-добре. Сабина от дясната му страна, а Джейн — от лявата, до Бил, Зак седеше от другата страна на Сабина, а Гейбриъл — между Зак и Бил. Зак водеше играта с вещина. Държеше се очарователно с бъдещата си партньорка, но Мел забеляза, че почти цяла вечер следи с очи Джейн. Очевидно бе очарован от нея, а нейният поглед бе пълен със сърдечност. Изглежда, само тя бе в състояние да извади Бил от състоянието му и той почти напълно пренебрегна Гейбриъл, както и останалите. Единствено Зак бе достатъчно вежлив да разговаря с нея, докато Сабина бъбреше с Мел. Групата бе интересна и той с нетърпение очакваше да разбере мнението на Сабина за тях. Общо взето, въпреки известна доза напрежение, което се породи, вечерта вървеше като по вода. Пиха още шампанско край басейна, Сабина бе застанала на фона на града, който приличаше на огромен екран с премигващи светлини, бъбреше със Зак и от време на време поглеждаше Бил. В редките случаи, в които се заговореха с Гейбриъл, тя бе небрежно вежлива с нея, а Мел забеляза, че опитите на Габи да контактува с Бил бяха безуспешни. Изглежда, само Джейн бе способна с еднаква лекота да разговаря с всички. Въпреки че бе нервна, вроденото й майчинско чувство стопляше душата на всеки от тях, освен на Сабина, която изкоментира лукаво роклята й, и Джейн пак започна непохватно да се извинява. Този път обаче Зак я спаси, умело и ловко, като направи комплимент на Сабина за красивата гривна на ръката й. Очевидно бе доволна, че е била забелязана, а Мел се забавляваше. Приятно му бе да наблюдава взаимоотношенията им, които се развиваха добре, жал му бе единствено за Гейбриъл, защото усети, че няма да й е лесно. Тя беше най-невинна, професионално най-слабо доказалият се член на екипа, а те, подобно на жестоки деца, щяха да я накарат да си плати за това. Безпокоеше го и неприязънта между Сабина и Джейн. С течение на времето Джейн щеше да се научи да се справя, когато станеше по-самоуверена, а за продукцията щеше да е добре, ако в известна степен актьорската игра бъдеше плод на реални взаимоотношения. Зак бе достатъчно обигран и възпитан, за да намери подход и към двете. За Бил не беше съвсем сигурен, но момчето можеше да играе и това не биваше да се подминава. Каквото и да го тревожеше, в крайна сметка щеше да отшуми. Сабина, изглежда, го хареса, което бе важно, а Джейн одобряваше всички.

Тръгнаха си около полунощ, първа бе Сабина. След десерта Мел й даде знак. Щеше да отиде при нея, след като всички си тръгнеха. Тя изобщо не се издаде, целуна го по бузата, прошепна нещо на Зак и се засмя, усмихна се интригуващо на Бил, кимна на Джейн и напълно пренебрегна Габи. После със замах развя сребърната лисица, която покриваше сивата атлазена рокля, и се качи в колата на Мел, която я бе докарала. Звездата. Държеше се съвсем подобаващо. Кралицата трябваше да се оттегли първа. И да се появи последна. И тя се бе справила перфектно.

— Господи, невероятна е — прошепна Джейн на Мел, когато Сабина си тръгна. — Все едно видях кралска особа. — Той се разсмя. Сабина играеше добре ролята си. Бедната Джейн, тя имаше голяма нужда от самоувереност.

— Такъв е замисълът. Не се притеснявай. Зрителите ще боготворят по същия начин и теб. В този филм има за всекиго по нещо. — Усмихна се на всички, Гейбриъл стоеше до басейна, приличаше на чернокос ангел. Мел се озадачи защо не допадаше на Бил. По години беше подходяща за Уоруик, но… в крайна сметка всеки си знае, помисли си той.

Следващият, който си тръгна, бе Зак, предложи на двете дами да ги откара, ала Мел бе осигурил лимузина за всяка от тях, така че те бяха уредени. Гейбриъл и Джейн последваха Зак не след дълго, Бил се оттегли последен, два пъти енергично разтърси ръката на Мел и му благодари за възможността да участва във филма.

— Отпусни се и му се наслаждавай, Бил. Наред ли е всичко? — Тревожеше се за него, но Бил твърдо го опроверга. Качи се на поршето, което купи с първия чек от сериала, и въздъхна с облекчение. Вечерта му се стори безкрайна. Мислеше единствено за Санди, как изглеждаше тази вечер. И това проклето момиче от екипа… толкова приличаше на нея… на мястото й можеше да е Санди, да замине за Ню Йорк с него, ако бе здрава. Само мисълта до какво състояние се бе докарала го потисна отново. Биха могли да имат всичко.

Джейн отпусна глава на облегалката в лимузината на път към къщи и се замисли за всекиго поотделно… Сабина… Зак… Габи… Бил… бяха колоритни, интересни личности, чудеше се дали ще е подходяща за тях. Гърдата й пулсираше там, където Джак я бе ухапал, и тя установи, че мисли за Мел, за пълните му с топлота очи. Приличаше на човек с богат житейски опит, стори й се, че могат да бъдат приятели. Искаше да се сприятели с всички тях. Харесваше много Габи, Бил… а Зак бе невероятен, но той сигурно ще се влюби лудо в Сабина. Господи, тя бе изключителна, каква фигура… и тези очи… Притвори клепки, докато мислеше за нея, а когато пристигнаха в Пасадена и шофьорът отвори вратата й, Джейн спеше непробудно на задната седалка на лимузината.