Даниел Стийл
Тайни (21)

21

Времето сякаш летеше през последните две седмици от снимките. Актьорите и екипът се справяха отлично и работата вървеше с лекота. Всяка сцена ставаше по-добре от предишната, а думите „стоп и копие“ се чуваха все по-често. Последния ден на снимачната площадка цареше ведро настроение, Мел покани Сабина, Зак, Джейн, Габи и Бил да празнуват вечерта. Предстоеше седмичната почивка преди завръщането им в Лос Анжелос, където щяха да продължат със снимките, но вече в студио. Джейн сподели, че ще трябва да си търси нова къща. Срокът, в който й бе позволено да живее в дома на Джак, изтичаше и тя възнамеряваше да се огледа за нещо подходящо в Бевърли Хилс. Бил планираше да отиде на ски с приятели, а Габи каза, че единственото й желание е да се стопли, Сабина пък искаше да замине за няколко дни в Сан Франсиско. Прекараха чудесно, на следващия ден по време на полета се бяха умълчали, всеки бе погълнат от проблемите си. Зак седна до Джейн, Сабина и Мел, а Габи и Бил избраха места в двата противоположни края на самолета. Те изобщо не си говореха, освен по време на сцените, иначе се избягваха като прокажени.

В Лос Анжелос професионалното всекидневие потече в обичайното русло. Имаше много редакторска работа. Мел си беше назначил десетки срещи, Сабина тихомълком изчезна, Бил замина на ски, като обеща да пази лицето си от слънцето, за да не попречи на работата. Джейн си намери нова къща в Бел Еър, която много харесваше. Беше малка, но съвсем достатъчна за нея и децата. Имаше басейн, макар и не толкова голям, колкото предишният, и висока порта, която гарантираше уединение. Не изпита тъга, когато напускаше бившия си дом, успя да се опази от Джак, а Габи й правеше компания, докато опакова багажа си. Джак така и не се появи. Дъщерите й съобщиха, че си има приятелка, която работи при него, те не я харесваха много, момичето бе младо — двайсет и една — двайсет и две годишно, според децата била с големи цици и без никакъв акъл. Джейн си помисли, че тя ще му пасва идеално, и за миг дори изпита съжаление към нея, но после я прати по дяволите.

Премести се в новата къща, щом подписа документите, а и беше дошло време да се връщат на работа. Всички бяха доволни и отпочинали, дори и Бил, макар че бе търсил Санди навсякъде, след като се върна, но никой нямаше представа къде е. Нетърпелив беше да я намери. Искаше да я види настанена на сигурно място и после дискретно да се разведе. Молеше се да приключи с брака си, без никой да разбере. Ала от нея нямаше следа, макар че той остави навсякъде съобщения, в случай че Санди се появи. Отиде в бара „Майкс“ веднага щом се прибра. Беше му приятно да види старите познати, особено сега, след като бе успял.

Започнаха работа на 4 февруари, а на 1 март пристигнаха документите за развода на Джейн. Тя беше на снимачната площадка и четеше наум току-що променените реплики, когато някой пусна в скута й плик, получен същия следобед. Отвори го веднага. Моментално разбра за какво е. Край. Беше разведена. Двайсет години нахалост. Въпреки това се разплака, всички се отдалечиха безмълвно, освен Зак, който дойде да види какво е станало. Джейн издуха носа си и му подаде документите.

— Съзнавам… глупаво е да плача… той беше толкова отвратителен тип… Това е просто така… не знам… все едно половината ти живот е бил пропилян. — Бе почти на четирийсет години и изведнъж почувства бремето им.

— Хайде стига. — Зак протегна ръка. — Имаш ли още сцени за днес? — Тя поклати глава и пак издуха носа си. — Нека си вземем нещо за ядене. Знам един ужасен бар, където обаче правят страхотни хамбургери. — Джейн се поколеба, после стана.

— Ще сваля грима си и излизам веднага. — Той я чакаше, облечен в чисти джинси, колосана бяла риза и леки обувки на бос крак; тя се появи в розов анцуг, косата й бе прибрана назад с ластична лента. Приличаха на съвсем обикновени хора, когато се качиха в колата му и напуснаха снимачната площадка. Остави документите в гримьорната си. Струваха й се толкова отвратителни, всичко й напомняше за Джак. Слава богу, че бе със Закари. Не искаше да остава сама. Засмя се, като видя бара „Майкс“. Наистина бе ужасен, тъмен, вонящ на бира, но всички хора вътре изглеждаха млади, здрави и чисти и тя се досети, че повечето от тях вероятно са актьори, а Зак имаше право. Хамбургерите действително отговаряха на обещанията му.

Тъкмо се бяха нахранили и той отпиваше от бирата си, когато забеляза Бил Уоруик седнал в най-отдалечения ъгъл с някакво момиче. Този ден не участваше в нито една сцена и затова не бе идвал на снимачната площадка. Джейн също го съгледа и двамата със Зак доловиха болката в очите му. Беше с момиче, което изглеждаше болнаво. Болезнено слабо, с тъмна, сплъстена коса, облечено в дрипи. Видяха, че Бил поклаща глава в знак на отказ и е на път да се разплаче, после даде на момичето някакви пари. Джейн се обърна, имаше чувството, че е станала свидетел на нещо непозволено. Бил изглеждаше съсипан от скръб и смутен, напусна бързо заведението, без да ги забележи.

— Мили боже, според теб коя е тази? — Джейн погледна тъжно. Очевидно постоянно мрачното настроение на Бил бе свързано с това момиче.

— Не знам, но не е чудно, че често е депресиран. — Поседяха още малко, без да разменят и дума, после се отправиха към новата къща на Джейн в Бел Еър. Бил и момичето не излизаха от ума й. У нея имаше нещо познато. Приличаше малко на Гейбриъл. Габи обаче пращеше от здраве, бе лъчезарна и силна. Това момиче напомняше жив труп. — Изглежда, приятелката му е наркоманка — промълви тихо Зак. Джейн споделяше предположението му, но й беше мъчно и за двамата.

— Искаш ли да плуваме? — попита го тя.

— Не си нося бански, а ще изглеждам смешно в някой от твоите — ухили се Зак.

— Няма да те гледам, ако решиш да плуваш гол. — Толкова бе свикнала с него, че не би й направил впечатление.

— Аз не мога да обещая същото. — Винаги се държеше с нея като перфектен джентълмен. Напоследък обаче тя съжаляваше, че е толкова почтен и въздържан. — Но ще се постарая. — Джейн сипа по чаша вино и му даде бял хавлиен халат, после отидоха да се преоблекат, чувстваше се едновременно въодушевена и потисната. Потисната от неволното надникване в личния живот на Бил, надяваше се между него и момичето да няма нищо сериозно… потисната от документите за развода… въодушевена, че ще бъде със Зак. Изпитваше щастие винаги когато го видеше. В тяхната връзка имаше нещо много специално.

След няколко минути и двамата се появиха при басейна, облечени в еднакви хавлиени халати, тя се обърна дискретно, докато той влезе във водата, а Зак се отдалечи по-навътре, за да й даде възможност да слезе необезпокоявана по стълбичките; на вечерната светлина превъзходното й тяло изглеждаше по-хубаво от всякога, след миг Джейн се озова в басейна и плуваше близо до него. Водата се отразяваше чудесно на кожата й, той се гмурна под повърхността, за да се отдалечи, и не след дълго вече играеха на гоненица, смееха се като деца, забравили голотата си; Джейн изведнъж се освободи от всички задръжки. Излезе от басейна, протегна се към халата без всякакво стеснение, облече го и видя, че той я наблюдава със сериозно изражение на лицето.

— Красива си, Джейн.

— Благодаря. — Тя се обърна и Зак излезе, взе своя халат, прибраха се в къщата и допиха виното си, седяха в полуобзаведената стая, от която се разкриваше живописен изглед. Това бе вълшебна вечер, Джейн пийна малко повече от обикновено. Чувстваше се толкова добре с него след трудния ден, изглеждаше съвсем естествено, когато той се наведе и я целуна нежно по устните, но не направи нищо повече. После я целуна отново и тя усети, че цялото й тяло копнее за докосването му, приближи се до него, нежно погали гърдите му, не знаеше какво да му каже. Чувстваше се напълно свободно, непринудено, момичетата щяха да прекарат седмицата при Джак и тя нямаше защо да се притеснява, че те ще се върнат вкъщи и ще ги заварят. От седем месеца не бе спала с никого, изведнъж усети силно влечение по Зак, който седеше до нея.

— Толкова си красива. — Внимателно разтвори халата й, сякаш да я прецени, а Джейн притвори очи с копнеж, после отново погледна.

— Толкова те желая… — Не беше трудно да му го каже, ала той внезапно се отдръпна. Остави чашата си и отиде до прозореца, остана там зареян задълго в красивата гледка, тя го наблюдаваше, усещаше, че нещо не е наред, но не бе сигурна какво е то. — Какво има, Зак? — Притесни се, да не би да е казала или направила нещо нередно, да не би да е била твърде настъпателна. — Не исках да…

Той откликна незабавно на болката в гласа й. Ала болката в неговите очи бе още по-силна.

— Нищо не си сторила… дори не си го помисляй… обратното… ти почти промени живота ми… почти… но не съвсем.

— Защо трябва да променяш нещо? — Тя бе объркана и той разбра, че би следвало да е честен с нея.

— Защото не съм спал с жена повече от двайсет години… ако трябва да съм точен, двайсет и пет… Това е много дълго време, Джейн…

— Да, така е. — Погледна го с нежност и той седна до нея, въздъхна, сякаш отмаля, изпитваше едновременно тъга и облекчение, чувстваше нужда да се разтовари пред нея.

— Когато бях съвсем млад, учех в интернат… по-точно бях на четиринайсет… едно от най-добрите училища… Имаше нещо като закачка… Много от момчетата се лъжеха едно друго, че са го „направили“. Не участвах в това. Никога не ме е привличало… докато не дойде нов учител по английски. Беше висок, красив, рус… приличаше на Бил, горе-долу на същата възраст. Поиска да му бъда „специален приятел“. Водеше ме на риба, разменяхме си книги, организирахме си лагеруване. Възхищавах му се… много… По време на второто лагеруване той отвори спалния ми чувал и ми каза колко силно ме обича, колко специален съм за него, любихме се… Бях на четиринайсет години. Не знаех какво да правя, с кого да споделя. Мислех, че никой няма да ми повярва. Той бе обект на всеобщо възхищение. Освен това бе далечен роднина на директора. Когато родителите ми дойдоха, не им казах нищо. Мълчах две години, докато той напусна, и се заклех никога да не правя нещо подобно. Знаех, че съм извършил непростим грях, независимо че боготворях учителя си. — Джейн го гледаше с широко отворени очи, но погледът й не бе осъдителен, а само преизпълнен със съчувствие към момчето отпреди трийсет години.

— Когато постъпих в колежа, се влюбих в едно красиво момиче, дори се сгодихме, бях двайсет и две годишен. Тя беше очарователна, също щеше да става актриса. Планирахме прекрасен живот, четири деца… но ме заряза заради друг. Бях съсипан. И двамата бяхме твърде млади. След това в живота ми нямаше място за интимност… до първия ми проклет филм. Желанието ми да играя в него граничеше с безразсъдството, а режисьорът беше същински кучи син. Бях само на двайсет и три години, той ме принуди да се напия до безсъзнание. На следващата сутрин се събудих в леглото му. Едно от неговите приятелчета се беше погрижило да ни направи снимки, аз — безпаметно пиян, и той… можеш да си представиш останалото. Заплаши, че ще ме шантажира, ако не продължа да спя с него. Бях принуден… След това осъзнах, че жребият е хвърлен. Преследва ме близо година, а дотогава беше станало късно. Страхувах се някой да не разбере. Две години нямах интимна връзка, после срещнах един приятен мъж, два пъти по-стар от мен. Хванах се с него, той бе изключително дискретен. Никой не научи. След него имах само още един мъж… Всичко приключи преди няколко години, и досега сме приятели. Винаги съм се ужасявал от мисълта, че ще се разчуе. Би могло да съсипе репутацията ми, нали? — По бузите му се стичаха сълзи, когато я погледна отново, а тя нежно ги изтри. — Ненормалното е, че след Кимбърли не съм пожелавал друга жена… докато не срещнах теб… Роди се надеждата, че всичко може да се промени… но не е възможно… обратен път няма… В същото време съм сигурен, че повече не желая да се забърквам в хомосексуална връзка. Разбери, не искам да те увличам в грехопадението си. Ами ако се влюбя в друг мъж… догодина? След десет години? Тогава какво? Ти ще преживееш поредното разочарование. И без мен в живота ти е имало предостатъчно болка.

Тя също плачеше.

— Обичам те, Зак. — Обичаше го заради мъката и честността му, обичаше всяка частица от него. — Всичко това не ме интересува. Съжалявам, че ти се е случило… съжалявам… — Гласът й премина в ридание, той я прегърна още по-силно и я целуна отново.

— Но мен ме интересува. Интересува ме всичко, свързано с нас двамата.

— Шшт… — Тя го целуна, сгуши се в прегръдката му задълго, после отново го погледна; навън бе тъмно. — Остани тук нощес — прошепна в неосветената дневна.

— Не мога.

— Защо?

— Няма да е честно. Не искам да се любим.

— Тогава просто ме прегърни… не ме оставяй сама… толкова много се нуждая от теб… — Странното бе, че и той се нуждаеше от нея, повече, отколкото бе способен да изрази с думи, повече, отколкото искаше да признае. Лежаха един до друг на дивана, най-сетне Джейн заспа, изтощена от емоциите през деня. А Зак остана на леглото в тъмното, гледаше я, прегръщаше я, усещаше възбуда, каквато не бе изпитвал цели двайсет години и която избликваше от дъното на душата му. Но не можеше да промени миналото. Лежеше до нея, плачеше за миналото, за невинното обругано момче, а в същото време желаеше Джейн до полуда.