Даниел Стийл
Тайни (12)

12

— Всички получиха поканите в един и същи ден. Картичките бяха поръчани в „Тифани“ на луксозен картон в екрю, по края с елегантна златна ивица и семпъл надпис. Мел Уекслър има удоволствието да ви покани на… дата… час… следваше адресът му в Бел Еър. Секретарката му грижливо бе изписала всяко име, датата и часа, а най-долу със ситни букви се четеше, според указанията му, за да се запознаете с останалите актьори от филма.

Освен това секретарката се обади в „Чейзънс“ и поръча за вечерта любимото му меню. Стек, чили, дребни пържени картофки, аспержи с холандски сос, за начало ордьоври и много хайвер. Десертът бе шоколадов кейк със сладолед и какаов сос. Менюто бе семпло, но питателно и задоволяваше всеки вкус. Всъщност Мел покани петима души. В един момент си мислеше да позвъни и на неколцина приятели, ала после се отказа. По-добре бе да им даде възможност да се опознаят без присъствието на външни лица. Ставаше дума за петте звезди на новия филм, които Мел искаше да сприятели. Щеше да е важно за работата, той държеше снимките да протекат гладко. Цяла седмица имаше срещи с телевизионната компания и бе уредил всичко. Договорите бяха подписани, не остана нищо неуточнено със звездите, Франсоа Брак очакваше Сабина в Париж до две седмици, имаше пълна готовност снимките да започнат. Бяха наети и актьори за поддържащите роли, прослушванията вървяха с пълна пара, бе пусната информация за печата, в която се изреждаха бъдещите звезди в „Манхатън“. Мел бе доволен от суетнята. Изключително доволен, призна си пред самия себе си, когато същия ден си тръгваше от работа. Искаше да се прибере вкъщи и лично да наблюдава подготовката за вечерята. Трябваше да се увери, че къщата изглежда добре, основната му грижа бе атмосферата. Бе поръчал на секретарката си да напише на поканите „вечерно облекло“, за да им създаде настроение, винаги е много приятно да се издокараш изискано, това важеше особено за жените.

Когато се прибра вкъщи, остана доволен от приготовленията. „Чейзънс“ неизменно бе на ниво, а икономката му бе организирала всичко. Дори имаше време да поплува в басейна. Знаеше, че и да заспи, Мария ще го събуди достатъчно рано, за да се облече.

Не беше единственият, който дремна този следобед. Бил бе толкова нервен цял ден, че отиде да потича на хълма, прибра се, взе душ и задряма гол на леглото в малката къща, до него на пода се бе проснал Бърни и пъхтеше тежко в горещия септемврийски следобед, докато пазеше господаря си. Само помаха с опашка, когато Санди влезе. Никога не я поздравяваше със същия ентусиазъм, както Бил. Не лаеше, познаваше я, знаеше, че е добре дошла тук, макар да не се бе връщала от онази сутрин преди няколко седмици, когато дойде да прибере дрехите си. Тя постоя известно време загледана в тях, тъкмо се колебаеше дали да събуди Бил, и той леко се размърда. Сякаш усети, че в стаята има някой, изправи се изведнъж, седна и се вторачи в нея, не беше сигурен сънува ли, или е истина.

— Здрасти, аз… — Изглеждаше по-зле в сравнение с преди три седмици, веднага изпита съчувствие към нея.

На едната й буза се открояваше грозна синина, а пресен белег стигаше до косата й.

— Къде беше? — Очевидно не на хубаво място, в един миг на ужас се запита дали някой не й бе нанесъл побой. — Добре ли си? — Въпросът бе глупав. Разбира се, че не, но поне не беше силно дрогирана, може би съвсем малко, тя му се усмихна и приседна на ръба на леглото. Беше облечена в дрехи, които той не бе виждал преди, чудеше се къде ли живее сега, а после внезапно се сети, че е съвсем гол. Протегна се за кърпата, която бе оставил на леглото, и се покри, а Санди му се усмихна.

— Чувам, че си на прага на големия успех, който отдавна чакаше. — Бил кимна, бе по-загрижен за нея, отколкото за себе си. — Радвам се за теб, Бил.

— Благодаря. — И тя бе стигнала до големия успех, но го бе изпуснала, затова сега никой от тях не спомена и дума. — Къде живееш?

— С приятели на Саут Ла Бриа. Добре съм. — Трудно бе за вярване, като се имаше предвид външният й вид. Изглеждаше мръсна и уморена, десет години по-възрастна.

— Искам да те настаня в болница. — Не се отказваше от нея. Таеше усещането, че й го дължи, в памет на доброто старо време, а също и от чувството за вина, че неговият живот тръгва нагоре.

— Ще стане скоро, когато имам възможност.

— Какво ще кажеш за сега, веднага? — Искаше да я отведе някъде, където и да било, да я запише към някоя от програмите за наркомани, които и двамата знаеха. Единственото му желание бе тя да се подобри, преди той да промени живота си. В крайна сметка му беше съпруга.

— Не, трябва още известно време да съм на едно друго място. — Разбираше, че го лъже, и нямаше смисъл да спори с нея. Вече не можеше да я контролира, в интерес на истината никога не бе могъл. — Исках само да ти кажа колко се радвам за теб. В Ню Йорк ли ще се местиш?

Той поклати глава.

— Отиваме там на снимки само за месец — месец и половина, но не за постоянно. Ще си бъда тук. — Държеше тя да знае, че може да му се обади, ако има нужда. Страхуваше се за нея. Санди живееше в свят, който го ужасяваше, и той се притесняваше какво би могло да й се случи там.

— Предполагам, че ще поискаш развод. — Истината бе, че дълбоко в душата си той не го искаше. Притесняваше се от публичност в този момент.

— Не бързам. Няма защо. Става ли?

— Разбира се. — Погледна го тъжно, сякаш той олицетворяваше всичко загубено за нея, и сърцето му се скъса от мъка, като я видя така. Приличаше на изплашено, съсипано дете. Но Бил съзнаваше, че вече не е възможно да оправи нещата при нея, а и никога не е било. — Мислех си, че сега… заради филма…

— Няма значение.

Тя го погледна с горест.

— Не искам да те повличам след себе си. Реших, че ще си по-добре без мен, затова не се обадих. — Имаше желание да му обясни и той разбра. Досети се защо не се е връщала. Загъна кърпата около таза си и се изправи, контрастът между тях бе поразителен. Тя бе толкова слаба, болнава, бледа, а той изглеждаше така млад, здрав, силен и енергичен.

— Да ти направя ли нещо за ядене? — Санди поклати глава. Живееше само на дребни захарни изделия и цигари, изобщо нямаше апетит. Единственото, от което имаше нужда, бе дрогата, останалото нямаше значение. Храната никога не я бе привличала. По ирония на съдбата сега хладилникът му бе пълен. Платиха му четвърт милион долара за първата година. Никога не бе и мечтал за подобно нещо. Хладилникът му дълго щеше да е пълен. Натъжи се, че тя няма да е до него сега, когато животът му се оправи. Всичко между тях бе свършено, но се наложи да си го повтори, когато я погледна, седнала на ъгъла на леглото му. — Ако имаш нужда от нещо? Мога… — Предложи й пари, после си даде сметка, че те ще изтекат през пръстите й, тя също го съзнаваше и не искаше да взима от него, насили се да поклати глава в знак на отрицание, след това бавно се изправи.

— Казах ти… добре съм… — Очите й бяха пълни със сълзи, когато той се извърна и нежно се протегна към нея.

— Санди, остани тук… Ще ти помогна да се оправиш. Кълна се. Ще го направя, ако пожелаеш.

— Не мога. — Усмихна му се тъжно. — Не и сега. Твърде късно е за мен. Сега е твоето време, не моето. — Беше на двайсет и пет години, а се държеше, сякаш животът й бе свършил. Това беше ужасно и той се обърна, за да не види тя, че плаче. Не биваше да я притеснява. Нямаше смисъл да й внушава чувство на вина. Санди водеше свой начин на живот. Така искаше и може би беше права за себе си.

— И твоето време ще дойде, само да решиш. Помни това. Единственото, което трябва да направиш, е да се излекуваш. — Единственото… това бе грандиозна задача… и двамата го знаеха… но не невъзможна… тя го разбираше. Лошото бе, че вече нямаше желание да се подлага на лечение.

Санди се приближи и го докосна по ръката, толкова нежно, че той едва почувства допира й, като на птичка, кацнала в дланта му.

— Пази се. — Целуна го по бузата и бързо се отдалечи към вратата. Чуваше стъпките й в износените обувки навън по паважа, насили се да не я последва. Стоеше сам в къщата, сълзите се стичаха по бузите му, обзе го паника, че няма да я види повече, шепнеше нежно:

— Сбогом, любима. — След като тя си тръгна, той нямаше сили да отиде, където и да било.

В Пасадена Джейн прекара следобеда при фризьора. Този ден бе важен за нея. Щеше да се срещне с останалите от трупата. Чакаше го с трепет, откакто получи поканата, отиде в „Сакс“ и си купи бяла рокля, украсена с мъниста, после реши да я върне, защото й се стори твърде показна за нея. Истината бе, че й стоеше превъзходно, и продавачката я уговори да я задържи.

Когато се прибра, момичетата не бяха си дошли от училище, косата й бе безукорно фризирана, а ноктите й — лакирани в яркочервено. Извади роклята от гардероба и я погледна, пак се притесни от вида й, както от всичко останало в живота си, но, по дяволите, помисли си тя и пусна водата във ваната. Имаше много време, преди да тръгне, Мел щеше да изпрати кола за нея, така че нямаше да й се наложи да шофира. Това бе само началото, знаеше го. Все едно бе Кралицата на деня, само че за цяла година, а може би повече, ако рейтингът се запази висок. Толкова вълнуващо бе, че не й стигаха сили дори само да мисли за това. Единственото нещо, което помрачаваше радостта й, беше поведението на Джак. Той тровеше съзнанието на момичетата, беше посетил Джейсън в Санта Барбара и му бе наговорил същите гадости. Синът й се обади и я помоли да не приема ролята, защото баща му бил много разстроен. А Джак побърза да се свърже с адвокатите си и не само заведе дело за развод, но й предложи да й продаде своята половина от къщата. Според него Джейн можеше да си го позволи сега и тъй като имаха обща собственост, тя му била длъжница след всичките тези години. Ако не пожелаеше да изкупи неговата половина, трябваше да напусне къщата. Разполагаше с деветдесет дни „гратисен“ период според писмото, което получи, при всеки неин опит той отказваше да разговаря с нея и накрая тя се предаде. Обади се на своя адвокат, беше й трудно да повярва, че е стигнала дотук за броени седмици. Но Джак не се шегуваше. Ако Джейн искаше да се снима във филм, трябваше да се разведат. Неведнъж й минаваше през ум да се откаже, ала разбираше, че ако го направи, ще го намрази завинаги, затова нямаше смисъл. Бракът им бе непоправимо съсипан. Не желаеше повече да участва в неговата игра и се устреми с цялото си сърце към новия си живот. Надяваше се в крайна сметка децата да разберат, че и тя е човешко същество, което има чувства и потребности. А всичко, което Джак говореше за нея, не бе вярно.

Не чу, че външната врата се отваря, нито стъпките по коридора, стоеше по бельо и чакаше ваната да се напълни; подскочи от изненада, когато го съзря, обърна се и затвори крана.

— Джак… какво правиш тук? — Не бе го виждала от седмици, след като се върна за останалата част от дрехите си, и ето го сега изведнъж, стоеше там, гледаше я, сякаш имаше да й говори.

— Дойдох да си взема нещо. — Тя знаеше, също както и той, че не бе останало нищо за прибиране. Бе изнесъл вещите си преди седмици, затова Джейн се зачуди за какво ли е дошъл.

— Всичко наред ли е? — Следеше го нервно. Очите му имаха странен израз.

— Мисля, че да. Щях да ти се обадя да говорим.

— Не можах да се свържа с теб.

— Бях зает. — Вдигна рамене и я загледа в гърдите, все едно там щеше да открие очите й.

— Смятам, че трябва да обсъдим нещата, но… — Не искаше да му го казва, ала трябваше да се облече на спокойствие, преди момичетата да са се прибрали. — Тази вечер не е подходящо.

Погледна я подозрително.

— Защо?

Нямаше никакво желание да го осведомява, но не виждаше и защо да го лъже.

— Поканена съм на вечеря с другите актьори.

— Какво правиш ти? Опитваш с всеки и тогава решаваш кой е най-добрият? — Очите му заблестяха злобно и тя се досети, че е подпийнал. Това беше новината при Джак — непрекъснато се наливаше с алкохол. Не искаше да се занимава с него, когато бе в такова състояние.

— Това е просто вечеря, нищо повече. Нека да ти се обадя утре в офиса.

— За какво? За да ми разкажеш как е било? Какво ме интересува? Знам каква си… — Тръгна към нея, а тя взе да отстъпва, спъна се в обувките пред прага на банята.

— Джак… престани… да не започваме отново. Трябва да седнем и да се разберем като хора.

— Няма защо да сядам с теб. Не разговарям с уличници. — Той явно беше душевноболен, за пръв път това й мина през ума. Маниакалната му идея за проститутките и уличниците стигна твърде далеч.

— Защо не си тръгнеш? — Джейн говореше тихо. Нямаше смисъл да води разговор с него, но той не искаше да си върви.

— Защо? Очакваш ли някого?

— Само дъщерите ти. И трябва да се обличам.

— Не се притеснявай. Виждал съм те много пъти.

— Добре. Тогава защо не си тръгнеш веднага?

— Искам да се видя с момичетата. — Стоеше войнствено пред нея, погледът му ставаше все по-безпощаден от очерталите се бръчки край очите.

— Ще ги видиш някой друг път.

— Не можеш да ме изхвърлиш. Тази къща е и моя. Моя. — Пристъпи към нея, но тя не помръдна. — И ти си моя. Мога да те имам всеки миг, в който пожелая.

— Да не говорим за това. — Изведнъж се уплаши от него, не искаше да остават насаме. Приличаше на луд. Той усети смущението й. Направи още една крачка и я сграбчи.

— Вярно е, знаеш ли… аз те притежавам… както досега… моята малка путка… — Ненавиждаше го, когато й говореше така. В този момент мразеше всичко, свързано с него, и се замисли откога таи ненавистта. Но той разтвори ръцете й и я повлече към леглото в другата стая.

— Хайде, Джак… моля те…

— Какво ме молиш? Молиш ме да си го получиш както обикновено, а, малка курво? Такава си била винаги, един задник, който държах тук за удобство… Никога не си ме интересувала, знаеш ли… знаеш ли, кучко? — Не разбираше защо я мрази толкова, тръшна я на леглото и се нахвърли с цялата си тежест върху нея, прикова я под яките си ръце и разкъса сутиена й, а после махна със сила пликчетата й. Това бе пълна лудост, беше женена за него от двайсет години, а той я изнасилваше. Какъв бе смисълът?

— Джак, престани! — Тя се разплака, едва дишаше под тежестта му, той се притисна към гърдите й, разкопча панталона си и влезе насила в нея. Джейн се зачуди как бе възможно да го направи. Може би се възбуждаше от мисълта, че тя не го желае. — Моля те… — Молеше се, а Джак я хапеше, усети кръв в устата си, когато той стисна между зъбите си устните й, после мина на бюста й, докато не пусна кръв и от него, навлизаше в нея, яздеше я, нараняваше я, в същото време стискаше гърдите й, след това изведнъж я зашлеви по лицето и започна да я бие, като в същото време крещеше от екстаза на необуздан оргазъм. Накрая грубо се отдръпна от нея, погледна я, Джейн ридаеше в изцапаното с кръв легло. Джак стана, закопча панталона си, измери я саркастично и единственото, което й каза, преди да излезе, бе:

— Проститутка.

Тя продължи да плаче в леглото, чу как съпругът й форсира двигателя на автомобила, но вече нищо не я интересуваше.