Даниел Стийл
Тайни (15)

15

Мел я изпрати в Париж на борда на „Конкорд“, който Сабина взе във Вашингтон, съпроводена от всички възможни светски помпозности. Фотографи, журналисти, ново бизоново палто, преметнато през ръката й, личен подарък от него. В Париж я посрещнаха с ролс-ройс, който я откара до „Плаза Атене“ на авеню Монтен, където за нея бе нает апартамент. На следващия ден имаше международна пресконференция, а после бързо я отведоха за първите проби при Франсоа Брак. Той бе енергичен дребен мъж с мустаци и побеляла коса, който от трийсет години обличаше херцогини и филмови звезди. Гардеробът, който бе подготвил за Сабина, бе като за кралица. Почти всичко я очарова, онова, което не й хареса, промени с негово одобрение. Мел пристигна след седмица, също с „Конкорд“, нае отделен апартамент, но всяка нощ оставаше при нея. Само камериерките знаеха, ала те нямаше защо да го разпространяват, тъй като бяха свикнали да стават свидетели на тайни връзки.

Обядваха в „Рьоле Плаза“ или „Фуке“, вечеряха в „Максим“ и „Тур д’Аржан“, а два дни поред останаха да се любят и поръчваха вечеря в апартамента. Това бяха най-приказните три седмици в живота й, не искаше да се връща в Лос Анжелос, но пробите бяха направени, а и Мел настояваше да си тръгва. Имаше много работа, както и тя. Репетициите бяха предвидени за следващата седмица и до месец заминаваха за Ню Йорк. Животът стана вълнуващ напоследък. Най-малкото за Сабина.

За Джейн той бе истински ад и робия. Беше й трудно да повярва, че ще е една от звездите на най-мащабната телевизионна продукция за следващата година. Чакаше да започнат репетициите и почти нямаше какво да прави. Асистентът на Франсоа Брак пристигна в Лос Анжелос и й взе мерки, изработи скици, снима я и после се върна в Париж да подготви гардероба й. Всички проби щяха да се състоят в Лос Анжелос, когато започнат репетициите, а междувременно нямаше с какво друго да се занимава, освен да се грижи за домакинството и да се опита отново да се сприятели с дъщерите си. Ала опитите й бяха безполезни. Те не желаеха. Не искаха и да чуят за филма и заплашваха, че ще се преместят при Джак, но Джейн не отстъпи. Те бяха нейни дъщери и й принадлежаха. Държеше да оправи отношенията си с тях. Надяваше се с времето Джак да се успокои. Ала напразно. Когато следващия път дойде в къщата да я види, тя се бе подготвила. За щастие бе открила забравения от него пистолет в бюрото му. Винаги бе обичал да си има оръжие „за всеки случай“, но беше забравил за съществуването му. Джейн обаче помнеше. И щом пак взе да я задиря, тя го насочи срещу него.

— Ако някога отново ме докоснеш, ще те убия. Чуваш ли? — Плачеше, ала запази спокойствие, с всяка дума преглъщаше риданията, той се вбеси, но не се върна повече. После Джейн смени ключалките. Документите за развод бяха подадени и тя имаше право да живее в къщата три месеца. Не се съгласи да я купи от него. Не искаше нищо, свързано с Джак. Нямаше нужда от него, умори се да я третират като уличница. Не беше курва и никога не е била, именно това упорито повтаряше пред момичетата. Но той тровеше съзнанието им и те не й вярваха нито дума, макар че бе съвсем честна с тях. Синът и дори не й говореше. Тя им разказа за филма, в който се бе снимала в продължение на почти единайсет години. И момичетата бяха шокирани. Как е било възможно да не знаят? Как е могла да излъже баща им така? Джейн се опита да се оправдае със страха си от него, с това, че той не е съзнавал колко важна е за нея професията. Имаше желание да им обясни, но те не поискаха да я разберат и бяха твърдо решени да издевателстват върху нея. Почти не й говореха; всяка вечер, след като се нахранеха, се прибираха по стаите си. Чувстваше се чужда в собствения си дом и изпита голямо облекчение, когато Зак Тейлър й се обади и я покани на обяд. Това бе нещо като кратък отдих, напомняше й за по-добър живот в по-добър свят. Предложи й да я вземе, но тя предпочете да се срещнат в града. Попита я дали й харесва да обядват в „Ла Сер“ и Джейн затвори телефона силно развълнувана. Купи си нова рокля от трико в пастелно зелено, в която фигурата й изглеждаше забележително, сложи си и нови-новенички обувки с високи токове. Неотдавна бе подстригала косата си и се чувстваше друг човек. Като влезе в ресторанта, за малко да се изсмее високо, щом зърна вперените погледи на посетителите, когато Зак я целуна за добър ден. Всички знаеха кой е той и тръпнеха от любопитство коя е тя. Зак я представи на оберкелнера като партньорка в новия му филм, след което си поръчаха направо бяло вино и започнаха да бъбрят за сериала. Джейн го разсмя с историите за асистента на Брак, за акцента и чудатостите му, за недоволството, което изразявал от американците.

— Чудя се как ли Сабина се е справила със самия Брак. — Засмя се при тази мисъл и поклати глава. — Макар да съм сигурен, че тя умее да се грижи за себе си.

Както и той самият, държеше се много любезно и Джейн не можеше да повярва, че я е поканил само на обяд. Беше чаровен и елегантен, като че ли нямаше човек, когото да не познава и който да не познава него. Тя се чувстваше подобно на Пепеляшка от приказката. Единия ден миеше пода на кухнята и гладеше дрехите на момичетата, а на следващия обядваше с една от най-големите звезди в Холивуд.

— Понякога направо не мога да повярвам на това, което ми се случва.

— Ти го заслужаваш напълно. Знаеш ли, гледал съм онази налудничава сапунена опера, в която играеше. След като се запознахме, ми беше много трудно да се сетя коя беше твоята героиня.

Очите й се разшириха от изненада.

— Наистина ли?

— Никога не бих те познал без перуката.

— Това беше целта. — Разказа му за Джак и че не й бе позволявал да работи.

— А сега как се съгласи?

Джейн се поколеба за миг, после реши да му каже истината.

— Напусна ме, когато приех ролята.

— Сериозно? — Зак изглеждаше шокиран.

— Да. — Тя се натъжи, но вече не се разстройваше както в началото. Започваше да си дава сметка, че е на прав път. — След двайсетгодишен брак. Може би така е по-добре. Но развали отношенията ми с децата. Смятат ме отговорна за случилото се и понякога чувствам вина, че реших да работя, ала не можех повече да живея в лъжа заради него. А освен това… има и други неща…

— Винаги е така. — Той сякаш разбираше всичко и тя бе трогната от вниманието му.

— Разведен ли си, Зак? — Това бе правило за всеки в Холивуд, поне един развод, ако не и повече. Но той поклати глава.

— Не съм. Никога не съм се женил. Аз съм четирийсет и шестгодишен девственик. — Усмихна се и Джейн се разсмя. Само това не. Той бе най-желаният мъж в града. А тя предполагаше, че именно по тази причина не се бе обвързал. Не можеше да го вини. Защо не? — Колко големи са децата ти?

— Джейсън е на осемнайсет и учи в Калифорнийския университет в Санта Барбара, а момичетата са на четиринайсет и на шестнайсет — тя въздъхна, — напоследък ми причиняват много тревоги. Джак ги настрои срещу мен.

— Ще го изживеят. Почакай само майка им да стане най-гледаната актриса по телевизията. Приятелите ще им се подмазват и те отново ще те заобичат. Децата са много податливи. — Тя се зачуди откъде ли знае това, ала се надяваше да е прав. Непоносимо бе да живее с тях във вражда. Не можеше обаче да ги зареже.

Попита я дали беше виждала някой друг от групата след вечерята у Мел, но Джейн не бе се срещала с никого. Когато Зак й каза, че предишната седмица е обядвал с Габи, тя се разочарова. Даде си сметка, че той просто се опитва да се сприятели с останалите, и вероятно поканата му нямаше нищо общо с ухажването. Глупаво бе да храни надежди за мъж като него. Но Зак я покани на обяд отново следващата седмица и я попита къде ще се настани в Ню Йорк. Самият той трябвало да направи избор между „Карлайл“ и „Пиер“, ала си мислел, че ще се чувства по-добре някъде настрани от градския център, затова искал да знае мнението й.

Джейн се засмя.

— Това ми звучи добре. — Съобщи му, че е поканила момичетата да прекарат с нея ваканцията, макар че синът й отказал. Той щял да замине на ски с баща си. Но тя настояла за дъщерите си.

— Тогава ще остана в „Карлайл“.

— Ще бъдеш ли в Ню Йорк и за Коледа? — Щяха да имат четири дни почивка, нямаше защо да се връща, но той не й даде ясен отговор, каза й, че по всяка вероятност ще се прибере вкъщи. Наблюдаваше го внимателно, докато обядваха, Зак изглеждаше изключително добре и тя не разбираше защо я покани да излязат — за да се сприятелят или заради нещо повече. Така и не й определи среща вечер, а Джейн му беше благодарна дори само за обедите. Докато чакаше да започнат репетициите, животът бе безрадостен. После изведнъж събитията се развиха с шеметна скорост. Приготви багажа си за Ню Йорк. Пристигнаха тоалетите от Брак, Мел и Сабина я посетиха, макар и поотделно. Момичетата се преместиха при Джак, докато тя беше в Ню Йорк.

Дойде на себе си едва в самолета, на път за Ню Йорк, където започваха снимките. Шейсет души от екипа заминаха на изток с чартърен полет — асистент-режисьори, техници, актьори, оператори. Останалите щяха да се присъединят към тях в Ню Йорк, в самолета бяха приблизително половината. Пиеха вино, пееха, разговаряха, започнаха да се сприятеляват. Сабина бъбреше с Мел и Зак и пренебрегваше останалите, а Джейн се заприказва с Бил. Габи седеше безучастна въпреки опитите на Джейн да я въвлече в разговора. Бил се държеше направо невъзпитано с Гейбриъл по време на полета, Сабина взе нечия китара и запя мръсни песнички, които разсмяха всички. Тази страна от характера й никой не познаваше. Когато се приземиха, повечето бяха подпийнали. Имаше два автобуса за екипа и три лимузини за актьорите в главните роли. Джейн с удоволствие установи, че тя, Зак, Габи и Бил ще отседнат в „Карлайл“, а Мел и Сабина бяха избрали „Пиер“.

Зак вечеря с Габи и Джейн в хотелския ресторант, а Бил предпочете обслужването по стаите. Извини се, че е уморен, и всички забравиха за него. След вечеря отидоха в бар „Бемелманс“ и бъбриха там почти до един часа, а после Зак ги подкани да си лягат. Снимките започваха на другия ден в шест и петнайсет сутринта.

Габи каза, че има нужда от малко въздух, и настоя да се поразходи сама. Твърдеше, че познава Ню Йорк, накрая Зак се съгласи и се качи в асансьора с Джейн.

— Уморена ли си? — Изрече го със загрижен тон и на нея й стана смешно. Луда бе по него. Като приятел. Вече не се надяваше на нищо друго. Очевидно имаше други жени в живота му и тя бе доволна да му бъде просто другар. Той единствен се интересуваше от мнението й, от чувствата й. За пръв път от двайсет години беше с мъж, който проявяваше безпокойство за нея, макар и само като приятел. Във всеки случай караше я да се чувства добре.

Усмихна му се.

— Твърде развълнувана съм, за да съм уморена. Дори не съм сигурна, че мога да заспя. — По това време в Лос Анжелос бе едва десет часът, но тя си даваше сметка, че ако не си легне веднага, ще съжалява на сутринта.

В самолета им раздадоха репликите, казаха им кои сцени ще бъдат заснети на следващия ден, кои актьори и в какъв ред играят. Всичко това бе ново и вълнуващо за Джейн. Преди се бе снимала само в студио и без такава подготовка.

— Мисля, че ние с теб сме първи — напомни й той. Но след неколкократните репетиции в Лос Анжелос сега се чувстваха спокойни.

— Да, после сте ти и Бил, Сабина, аз и Габи… — Бе запаметила всичко точно, Зак й се усмихна и нежно докосна бузата й.

— Спокойно… няма да се провалим… доколкото познавам Мел, ще имаме успех дълго време. Той знае как се правят хитове.

— Надявам се, че си прав.

— Сигурен съм. — Асансьорът спря на нейния етаж, излязоха заедно и Зак я изпрати до вратата. — Това е само началото за теб, Джейн. Ти заслужаваш много повече от всеки, когото познавам, напълно нов живот.

Спря пред стаята си и го погледна сериозно.

— Ти си най-добрият мъж, Закари.

— Не, не съм. — Придоби тъжно изражение и тя се притесни от онова, което прочете в очите му, замисли се какво може да го прави толкова нещастен. За пръв път го виждаше такъв.

— Да, най-добрият си. Ти си тук, до мен, в момент, когато отчаяно се нуждая от приятел.

— Радвам се. — Погледна я нежно, после отвори вратата й с нейния ключ. — Сега лягай да спиш, красавице, защото иначе ламята ще те изяде утре. — Той се засмя, а Джейн изпъшка. Сабина все още я плашеше.

— Не смей да го казваш. Ще те чуе чак в „Пиер“.

— Не се страхувай. Тя е сложила в тигана си най-голямата риба. — Отдавна бе разбрал, че Сабина има връзка с Мел, но нямаше намерение да го разпространява. Стигаха му собствените проблеми. И защо не? Ако това й се искаше, защо не, по дяволите? — Лека нощ, сладка моя. — Целуна Джейн по бузата и след малко пак се возеше в асансьора, мислеше за хора на километри оттук, за миналото, когато бе направил своя избор. Но Джейн не излизаше от съзнанието му и щом се качи в стаята си, се обади да му донесат питие.