Даниел Стийл
Тайни (37)

37

— Тишина… Пълна тишина… Осветление… Камера, моля! — Познатият шум й се отразяваше добре. Даваше й увереност, все едно си бе у дома, първата й сцена беше с Джейн. Сабина се чувстваше много уморена, не беше репетирала достатъчно, но вървеше гладко и направиха само шест дубъла, което не беше зле. Двете жени си отдъхнаха, след като свършиха.

— Значи тази година ти си бременна, Джес? — пошегува се Сабина. — Сигурно Франсоа ще получи инфаркт. Някой прочел ли му е сценария? — Тя се засмя и Джейн й отвърна също с усмивка. Това бе една от изненадите, за които актьорите бяха предупредени, че ги чакат през новия сезон.

Джейн се обърна към Мел.

— Трябва ли да запазя бебето?

— Питай Зак. Това е негова работа. Той ще се разкъсва между вас двете и ще се чуди коя да избере — империята или жената, която обича, и тяхното дете… Гледайте ни следващата седмица, драги зрители. — Всички започнаха да се смеят, а Джейн се върна в гримьорната си, там завари Зак, който четеше репликите си за следващата сцена.

— Как върви?

— Много добре. Знаеше ли, че тази година ще играя бременна?

— Много интересно. — Той вдигна поглед от сценария. — Как е Сабина?

— Стори ми се уморена. Изглежда, е прекарала тежка седмица.

— Каза ли къде е била?

Джейн поклати глава.

— Не мисля, че би споделила. Доста грижливо пази в тайна личния си живот.

— Не като нас, останалите. — Той се усмихна. През есента вече всички знаеха за тях, също за Габи и Бил.

Джейн си сипа кока-кола и приседна с въздишка. И тя имаше уморен вид. Трудно й бе да ходи на работа след дългата ваканция, която прекараха заедно, а в Ню Йорк още бе горещо, повече, отколкото в Лос Анжелос.

— Какво мислиш за новия сценарий?

— Интересен е. Трябва да поддържат рейтинга висок. — Съобщиха им, че според сюжета Габи ще стреля в Бил, но няма да го убие. Джейн много се притесняваше да не би някой от тях да трябва да напусне снимките, ала изглежда, за момента нямаше опасност.

— Лично аз съм доволна от развитието на сюжета.

— Аха. — Зак отпи от колата си. Чувстваше се спокоен. Предишната нощ се любиха в продължение на часове и той бе доволен от живота.

— Много улеснява нещата за мен.

— Кое по-точно.

— Бременността.

— Чия бременност? — Изглеждаше объркан, а в нейните очи имаше нещо необикновено.

— На Джесика… и моята… — продума Джейн тихо, в първия миг той я погледна втренчено и рязко я сграбчи за ръката.

— Какво искаш да кажеш?

Изведнъж тя се притесни. Тайно купи предния ден два теста за бременност от аптеката, макар и без това да бе сигурна.

— Не знам как… Мисля, че когато бяхме в Лондон…

Той бе смаян.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, Джейн Адамс… искаш да кажеш… Боже мой… — Зак се изправи, огледа се наоколо, застина на място и после се взря в нея. — Ти си бременна?

Тя кимна, обзе я внезапен страх. Може би ще я накара да махне детето… а и какво щеше да стане с филма? Нищо чудно Мел да я уволни, задето е забременяла извънбрачно.

— Кога разбра? — Зак не откъсваше очи от Джейн.

— Вчера. — Устните й трепереха, боеше се от реакцията му.

Изведнъж той засия и я притегли към себе си.

— Сериозно ли говориш?

— Да. — В очите й имаше сълзи.

— Боже мой… — Мечтата му се беше сбъднала. Не беше твърде късно. Погледна я, сякаш бе сътворила чудо. — Мили боже… кога?… Кога ще се роди?

— Предполагам, че в края на май или в началото на юни. — Цикълът й бе закъснял с една седмица, но тя веднага се досети. — В живота й досега подобно нещо се бе случвало само три пъти и винаги се оказваше, че е бременна. — Планът на снимките ми е много удобен, стига Мел да не ме уволни… и ако… това… това зависи от теб, Зак. — Гласът й прозвуча съвсем тихо в малката гримьорна, в този момент някой почука на вратата и извика:

— Ти си следващата, Джейн.

— Идвам — отвърна тя. Но първо трябваше да поговори със Зак. — Какво искаш да направя?

— Шегуваш ли се? Да се оженим и да имаме още десет деца.

— А ако ме уволнят? — Очите й бяха навлажнени. Чу от него точно каквото желаеше.

— Няма. И какво, ако те изхвърлят? Нима детето не е по-важно за теб? — Той се учуди, че би могла да мисли другояче, но истината бе, че бебето беше по-важно за нея, както и за него. Филмът щеше да ги ангажира известно време и тя го бе разбрала още когато я освободиха предишния път, а съвместният им живот щеше да продължи до края на дните им, пък и тяхното бебе…

— Искам да го задържа, Зак… — Джейн се разплака и Зак я притисна силно.

— Разбира се. Ще се оженим веднага, ще говоря с Мел. По дяволите, той може дори да реши, че бракът ни ще е от полза за филма.

Тя се засмя през сълзи.

— Сигурен ли си? Не искам да те принуждавам.

— Не се дръж глупаво. — Зак стана, изведнъж се почувства по-висок и два пъти повече мъж отпреди, после я погледна нежно. — Обичам те, Джейн. Убедена ли си, че ме искаш… въпреки всичко?

— Няма никакво „въпреки“. Аз съм най-щастливата жена на света.

— Джейн! — Някой почука на вратата.

— Идвам веднага. — Целуна го, Зак я притисна още веднъж и после Джейн бързо се преоблече, а той я наблюдаваше и се опитваше да си я представи след шест месеца. Отвори й вратата, очите му я поглъщаха с любов, докато тя играеше в следващата сцена, която бе заснета след четири дубъла; когато свърши, той я дари с усмивка. Тя бе предназначена само за нея, върнаха се в гримьорната и продължиха да разговарят тихо.