Даниел Стийл
Тайни (22)

22

— Тишина… Нагласете камерата!… Светлина!… Камера… Пети дубъл…

Сабина стоеше в средата на претенциозно обзаведената дневна с полилей на тавана, очите й хвърляха мълнии към Зак, зашлеви го с блеснал поглед, а той грубо сграбчи ръката й.

— Предупредих те… никога не го прави!

— Стой надалеч от сестра ми! Ти работиш за мен, Ейдриън!

— Не съм твоя собственост, Елоиз.

— Притежавам всички вас… всички… чуваш ли ме? — Очите й горяха, камерата се приближи към тях, а режисьорът махна с ръка.

— Стоп… досега е най-доброто… но нека да снимаме отново.

Всички се отпуснаха, Сабина се засмя, а гримьорът изтича да напудри лицето на Зак. Тълпата се раздвижи и се чу приглушено мърморене, а Сабина тихичко преповтори репликите си.

— Готови ли сме? — Режисьорът стоеше близо до тях и се обърна към помощника от дясната му страна. — Този път нека е със звук. — После похвали Сабина и Зак: — Много добре. Да опитаме само още веднъж. — След това нареди на асистента си: — Дай ни знак със звънеца, моля те. — След миг се разнесе предупредителният звън за началото на снимките.

— Сцена двайсет и пет, шести дубъл — прогърмя глас. — Нагласете камерата… Камера, моля! — Сабина пристъпи с блестящи очи и отново зашлеви Зак, той сграбчи ръката й и двамата повториха същите реплики. Този път беше дори по-добре, след миг се чу: — Стоп!… Чудесно… Правете копие! — Всички напуснаха площадката с усмивка, включително и Зак, който получи шест шамара. Това не го притесняваше, бяха свършили за деня. Погледна часовника си, каза нещо на Гейбриъл под сурдинка и бързо отиде в гримьорната си, а Габи се запъти да търси Джейн.

Тя снемаше грима си. Участва в пет сцени същия ден, а при една от тях се наложи да направят шестнайсет дубъла. Денят се оказа дълъг за всички. Работеха на две смени по шест часа, с едночасова обедна почивка. Не си позволяваха да снимат повече от дванайсет часа, за да няма профсъюзни санкции за просрочване на времето. Всичко се правеше по часовник. Беше седем, когато приключиха.

— Искаш ли да излезем да хапнем по един хамбургер? — небрежно я попита Гейбриъл. Тя бе израсла много през последните шест месеца, работила бе с всички тях, играта й се беше подобрила. Все още се упражняваше с учителя си, ала опитът, който трупаше, бе безценен. Колегите й пак станаха по-любезни с нея. Известно време коментарите не стихваха, но в крайна сметка, както предвиди Мел, любопитството отслабна. Имаше други нашумели истории за интерпретиране и много клюки от снимачната площадка. Интересът към личността й постепенно спадаше, пък и работеше като професионалистка. Екипът я уважаваше за това, а Джейн я заобича още по-силно.

— Мисля да вечерям с момичетата. — Усмихна й се, но изглеждаше тъжна. Почувства се на хиляда години. Не беше казала на никого, ала днес бе четирийсетият й рожден ден, друг път беше прекарвала и по-хубаво. — Искаш ли да дойдеш? Решихме да хапнем хамбургери.

— Разбира се. Да се преоблека ли? — Носеше разръфани джинси с дупки на коленете и изглеждаше по-лошо от обикновено. Но Джейн не се притесняваше. Тя облече розовия си анцуг и нахлузи маратонките. Нямаше защо да се докарва. Не отиваха на специално място, а Алекс отново й създаваше проблеми. Все още смяташе майка си за виновна за развода, макар че ролята й във филма й беше направила силно впечатление. Поне Алиса се промени. Миналия месец Алекс стана на седемнайсет, а Алиса на петнайсет години, Джак подари на голямата им дъщеря кола — „Ребит“ с подвижен покрив, и тя с удоволствие разкарваше с нея всеки желаещ.

Гейбриъл и Джейн си тръгнаха от снимачната площадка, когато сваляха бутафорните стени от дома на Мартин. Претенциозната дневна изчезна за минути.

— Как беше последната сцена? — Джейн се усмихна. — Гледа ли я?

— Направиха я след шест дубъла. Доста добре се получи.

— Сигурно Зак е целият в синини.

Габи се разсмя. Неофициално Джейн наричаше Сабина Ламята кралица.

— Ще оживее. Каза, че има среща, и си тръгна веднага след това, но изглеждаше добре. — Тази вечер всички бързаха да си отидат, Габи последва Джейн в новия й дом в Бел Еър, където я чакаха дъщерите й. Беше почти осем часът, двете жени изпиха по чаша вино, а после Алекс им предложи да ги закара до „Хард Рок Кефей“, за да хапнат хамбургери. Момичетата се бяха издокарали в елегантни спортни панталони и хубави блузи. Джейн се почувства неудобно в розовия си анцуг, но беше твърде уморена, за да се преоблече, а Габи изглеждаше още по-зле. Двете бъбреха на задната седалка. Джейн час по час припомняше на Алекс да не кара много бързо, изведнъж Габи се притесни.

— По дяволите… Репликите ми за утре са в Зак, а ми трябват за тази вечер.

— Мога да ти дам моите, когато се приберем вкъщи. Участвам само в последните две сцени. — Всички работеха упорито, Габи поклати глава в знак на несъгласие.

— Правила съм бележки върху моя екземпляр. Имаш ли нещо против да минем през тях? — Обърна се към Алекс и й обясни къде е. — Само ще се отбия да ги взема… Нямаш нищо против, нали, Джейн? — Не беше съгласна, но не искаше да го показва. Беше уморена и потисната, щеше й се да хапне и да се прибере да си легне. Момичетата не споменаваха нищо за рождения й ден и тя беше сигурна, че са забравили за него.

След петнайсет минути стигнаха до къщата на Зак и когато паркираха, Габи попита Джейн дали не би искала да влезе вътре.

— Нали ми каза, че щял да излиза.

— Разбрах, че ще тръгне в девет.

— Добре… ще почакам тук. — Остана с момичетата, а Габи се запъти към входа. Алекзандра се обърна към нея.

— Не може ли да отидем да разгледаме къщата му, мамо?

— Той е зает, скъпа. Не е удобно да нахлуваме всички.

— Хайде… разправят, че била приказна…

— Алекс, моля те… — Но енергичната девойка вече бе изскочила от колата, а Алиса я последва. — Алекс!… Момичета!… Моля ви!… — Държаха се ужасно, бяха на половината път от входната врата, когато Джейн тръгна да ги догонва. Тъкмо ги настигна и се готвеше да им каже да се върнат в колата, но те натиснаха звънеца, вратата се отвори и тя изведнъж се озова вътре под натиска на дъщерите си, хор от гласове я приветства, пред себе си видя стая, пълна с хора и балони.

— Изненада! — извикаха двеста души.

— Честит рожден ден, мамо! — Джейн едва различаваше момичетата през сълзи, Габи стоеше до Зак. Той подготви празненството, покани нейни познати, актьорите и екипа на „Манхатън“, някои стари приятели, които Алекс и Алиса му бяха посочили, целия състав на „Скритите ни болки“, който не бе виждала от близо година, импресариото й… всички!

— Мили боже! — Не можеше да се въздържи да не плаче, в същото време се смееше и преминаваше от ръка на ръка, целуваха я, прегръщаха я, после тя се окопити и се обърна към Зак, който сияеше. — Какво направи!… О, боже! — Джейн посочи розовия си анцуг и се засмя през сълзи. Дори не бе сресала косата си. — Погледни как изглеждам!

— Ти си красива и си на не повече от четиринайсет години!

— О, Зак… — Очите им се срещнаха, тя го целуна по бузата, която бе зашлевена шест пъти същия следобед. Дори Сабина бе тук и я гледаше благосклонно, беше в страхотен бял гащеризон от жарсе, носеше перлите, които Мел й подари.

— Честит рожден ден, дете. — Сабина я дари с усмивка и я целуна леко по бузата. Двете жени не бяха близки приятелки, но не бяха и врагове. Всички бяха опазили в тайна подготовката за рождения й ден. Мел я прегърна силно, дори Бил беше тук, смееше се на изненадата, изписана на лицето й. Никой не заслужаваше повече от нея. Тя бе отзивчива към всекиго, дори към актьори, които никой не познаваше, а екипът я обожаваше. В трапезарията имаше огромна торта, отвън свиреше оркестър. Това бе най-хубавото парти, на което бе присъствала.

— Щастливи четирийсет, Джейн. — Зак я прегърна през рамо и я разходи из обширната дневна, за да се види с всички. В градината имаше дори дансинг, богат бюфет, отрупан с двайсетина вида мексикански ястия, за които момичетата казаха, че са й любимите.

— Как подготви всичко това? Не подозирах нищо. — Тя бе слисана, сълзи се стичаха по бузите й, когато го погледна, дълбоко трогната от грижите му. Никой досега не се бе държал така добре с нея, както Зак. Приближи се към него безмълвно и обви с ръце врата му, тълпата започна да ги насърчава и тя го целуна леко по устните, а Сабина пристъпи намръщена.

— Казах ти да стоиш далеч от сестра ми, Ейдриън. — Гостите се разсмяха, докато той се направи, че трепери от страх.

— Моля те, не ме удряй отново… — Престори се, че търка ударената си буза, и всички се засмяха, Сабина се усмихна и се върна при Мел. Атмосферата бе много приятна и никой не видя кога Бил се бе измъкнал тихомълком още преди да сервират тортата. В дванайсет часа Джейн изпрати момичетата вкъщи. Тази вечер щяха да спят при баща си. Всъщност, този ден му се падаше да е с тях, но ги бе пуснал заради рождения ден на Джейн. Щяха да се приберат при нея на другия ден. Останалите гости се задържаха почти до три през нощта.

Когато най-сетне си тръгнаха, тя остана, за да поговори със Зак и отново да му благодари. Някой бе изпратил Габи до тях към два часа, а Зак обеща лично да откара рожденичката до дома й. Вече не бързаха, седяха край басейна и пиеха шампанско.

— Не знам какво да кажа. — Никой не я беше трогвал така. — Толкова хубаво беше… най-прекрасната вечер в живота ми… — Щеше да пази спомена до края на дните си.

— Ти си специално момиче. — Топло я прегърна и я погледна в очите. Подготвяше празненството от два месеца, откакто тя бе споменала, че скоро е четирийсетият й рожден ден, помогнаха му Габи и момичетата. Всички с охота се заловиха за работа заради Джейн. Нямаше друг човек от екипа, освен може би Зак, когото да обичат повече. Двамата с Джейн бяха чудесни хора, благоразположени към колегите си, сериозни, добри и уважавани от всички. — Затова исках да направя нещо специално за теб.

— Е, успя. — Отпи от шампанското си и се усмихна. Признанията му не бяха променили нищо между тях, дори през последния месец се бяха сближили още по-осезаемо. Той я кани на вечеря няколко пъти, но повече никога не зачекнаха темата за миналото му. Зак изпита огромно облекчение, след като не почувства никаква промяна в отношението й към него.

— И ти направи много за мен…

— Шегуваш ли се? Нищо не съм сторила.

— Не е вярно. — Зак не знаеше как да го изрази с думи. — Накара ме да се замисля за доста неща.

— Ти ми помогна в най-лошия период от живота ми. Разводът щеше да ми се отрази още по-зле без теб.

— Не виждам с какво съм ти помогнал, но ще съм щастлив, ако е така.

Кошмарът бе от минал благодарение на него, сега тя се чувстваше съвсем нов човек. И двамата бяха претърпели положителна промяна, защото взаимно се обогатяваха.

Погледна го с навлажнени очи.

— Никой не е бил толкова мил с мен, както ти…

Зак се наведе и я целуна по устните.

— Значи си се срещала само с глупаци. — Не че той не се бе държал глупаво през последните двайсет години, позволявайки страхът и тъгата да управляват съдбата му. По своя собствена вина се бе впуснал в живот, който никога не бе му носил душевно равновесие. Ала след признанието пред Джейн престана да се терзае. След като тя не се тормозеше, защо той да се измъчва. Преди няколко седмици дори събра кураж да обясни случилото се на приятеля си. Боб не беше изненадан. Винаги бе усещал, че Зак някога отново ще поеме по друг път, а сега бе съвсем сигурно, че това ще стане.

— Не мога да й причиня подобно нещо — рече му Зак.

— Какво й причиняваш? Бил си честен към нея, казал си й и тя не се е притеснила, нали? — Боб беше доволен от развръзката. И без това Зак вече му бе в тежест, от няколко години имаше и друг любовник, човек, който означаваше всичко за него. Но в същото време Зак го тревожеше. Той заслужаваше повече. Бе способен да даде много от себе си. Боб искрено се надяваше Джейн да го заслужава.

— Честит рожден ден, Джейн — прошепна Зак и тя се усмихна щастливо. — Искаш ли да плуваме? — Нощта бе топла, никой от тях не чувстваше умора. Отдавна бяха преминали точката на изтощението, бяха щастливи и доволни да се излежават край басейна и да пият шампанско в звездната нощ.

— Не нося банския си костюм.

Той се засмя тихо.

— Къде съм чувал това? Струва ми се, че ние се справихме веднъж на едно друго място… — В дома й, когато тъкмо се бе нанесла. — Можем отново да опитаме.

Този път Зак свали дрехите си без притеснение пред нея, силното му тяло тръпнеше от енергия, сякаш бе момчешко, а тя бързо смъкна розовия анцуг и сгъна грижливо бельото си. Смущаваше се малко от него, но забеляза, че той й се възхищава, докато я чакаше да влезе във водата. Плуваха мълчешком един до друг, после, без да каже дума, я взе в ръцете си. Когато стигнаха до плиткото, тя замря, сгушила се в топлата му прегръдка, усещаше как желанието се надига у него, като я притисна по-силно, и те се целунаха. Направо беше останала без дъх, когато Зак се отдръпна от нея, после отново намери устните й, докосваше нежно гърдите й, след това изследва тялото й с гальовните си ръце и любещи устни. Поведе я към стъпалата и сякаш двамата бяха чакали този миг цял живот, той я люби, а топлата вода плискаше леко край тях, нощният въздух отнасяше стоновете им, когато и двамата стигнаха до вълшебен екстаз, после останаха да лежат, вплели телата си в едно на сгъналата на басейна, а Зак й се усмихваше.