Даниел Стийл
Тайни (19)

19

След завръщането на Мел отношенията му със Сабина съвсем охладняха. Той се прибра два дни по-късно в сравнение с другите и остана да спи в своя апартамент за пръв път, откакто бяха напуснали Калифорния. Сабина не реагира. Не му обясни защо се е върнала вкъщи за Коледа; най-сетне една вечер, когато се прибираха от снимки в хотела, Мел не се сдържа и подхвърли:

— Съжалявам, ако съм бил невнимателен. — В очите му се четеше нежност, но и болка.

— Ти имаше право. — Гласът й бе мил, тя го погледна. — Ала аз не можех да променя плановете си, Мел. Независимо колко го желаех. — Той не я попита защо, нито кой означава толкова много за нея. Не можеше да си представи, че това е възможно. Тя беше егоцентрична и разглезена и обикновено мислеше за себе си, въпреки че с него се държеше добре. Разбираха се чудесно. Вероятно да иска повече от нея бе твърде много. Може би трябваше да се задоволят с онова, което имаха. С какво право да предявява по-големи изисквания към Сабина?

— Имаш сериозна връзка ли? — Това бе единственото, което държеше да разбере. Нямаше намерение да играе ролята на глупака, дори заради нея. Беше твърде стар за подобно представление.

— Не е това, което мислиш. Изпълнявам задължението си всяка година. — Очевидно не желаеше да му даде обяснение. — Семейна работа. — Не знаеше дали да й вярва, но лъжата бе удобна и за двамата.

— Нямах представа, че имаш семейство. — Тя не му отговори, след това той я изведе на вечеря и когато се върнаха, всичко влезе в релси. Тази вечер Мел отново се премести в нейната стая, а Сабина го закачаше, докато лежеше в прегръдките му и отпиваше шампанско, след като се бяха любили.

— Страхувах се, че няма да ми проговориш. — Погледна го с изключителните си зелени очи и той усети, че сърцето му се топи. Учуди се колко много го интересува тя. Повече, отколкото би му се искало, но някак си му бе влязла под кожата, без да забележи.

— Защо да правя такава глупост?

— Защото понякога се държа твърде независимо. — Погледът й стана лукав като на котка и тя се засмя. Беше съвсем права.

— Но ти си независима, нали?… Искала ли си някога да е другояче? Да бъдеш обвързана с някого?

Сабина бе съвсем честна с него, когато поклати глава и му предложи глътка шампанско, както се излежаваха голи в леглото.

— Не. Ох… може би някога… тогава бях млада… но не за дълго. Оттогава май никога не съм го искала. Не мисля, че при мен това е възможно. — Тя бе обвързана в друго отношение, но не с мъж. — Преди няколко години бях лудо влюбена, никога обаче не ми е хрумвало да се омъжа. Всъщност той бе женен. И това ми отърваше. — За Мел звучеше ужасно, все още помнеше колко прекрасно бе да е женен за Лиз.

Натъжи се, погледна приятелката си.

— На мен ми харесваше да съм женен…

В очите й се появи съчувствие.

— Знам… трябва да е било ужасно за теб… искам да кажа, когато… — Тя говореше с притеснение, защото се страхуваше да не му причини болка.

— Така беше. Мислех, че няма да оживея. Но ето ме, жив съм. Никога повече не поисках да повторя… да обичам толкова силно… и да изгубя всичко… — Беше непоносимо, дори само мисълта за случилото се… децата… жена му… всичко… — Сега съм доволен. Свикнах да живея сам. — Приятно му беше да е с нея. Искаше да й предостави много възможности и тя оценяваше отношението му. Беше благодарна, че не й зададе повече въпроси относно коледната ваканция. Друг мъж не би изтърпял. И Сабина го съзнаваше.

— Би ли се оженил отново? — Гризеше я любопитство, някакво вътрешно чувство й подсказваше, че би го направил.

— Не съм сигурен. Никога не съм искал. Не бих желал пак да имам деца. Твърде стар съм вече.

— Глупости.

Той се усмихна.

— Нямам предвид физически, а в друго отношение. Не бих се впуснал отново. Отнема доста енергия, време и любов да ги отгледаш, а всичко това влагам сега в работата си. — Преобърна се и я целуна по вътрешната част на ръката. Беше силен, жизнен мъж, млад в много отношения и беше доволен от живота си. — Останала ми е енергия за теб, надявам се… и достатъчно любов… — Гласът му бе нежен. — Обичам те, знаеш ли?

— Благодаря ти, Мел. — Целуна го в отговор, без да му отвръща пряко, а после, след дълга пауза прошепна думите, които толкова много я плашеха. Избягваше да ги изрича, ако бе възможно. Но този път не се поколеба. — И аз те обичам… — В очите му имаше сълзи, когато отново я целуна, нежно я взе в ръце и започна да я люби страстно.