Джеймс Хадли Чейс
Чакам те в Соренто (33)

III

Малко след девет часа напуснах хотел „Везувий“ и отпътувах с колата, която бях наел, за Соренто. Пристигнах на пристанището малко след девет и трийсет.

Паркирах под дърветата и слязох към пристанището.

Пред морската гара все още се мотаеха трима-четирима лодкари и аз се упътих към тях. Попитах единия дали ще ми даде под наем гребна лодка. Казах, че я искам за час-два с цел физическо упражнение, затова ще греба сам.

Лодкарят ме изгледа така, сякаш виждаше пред себе си луд човек, но като разбра, че съм готов да му заплатя за лодката, стана делови. След десетминутен пазарлък успях най-сетне да я наема за три часа срещу пет хиляди лири. Дадох му парите, той ме заведе при лодката и ме оттласна от брега.

Нощта бе тиха, тъмна и звездна, морето беше гладко като езеро. Гребах, докато брегът се изгуби от очите ми; после прибрах веслата и свалих дрехите си. Бях си сложил плувки, преди да напусна хотела, и така, по плувки, продължих да греба към вилата на Майра Сети.

След около час усилено гребане видях в далечината червената светлина на пристанищната стена.

Спрях и оставих лодката на дрейф. Над пристанището виждах силуета на вилата. Една от стаите на долния етаж светеше.

Отново хванах веслата и накрая достигнах скалите само на неколкостотин метра от мястото, където бе намерена Хелън. Оттатък скалата, на още триста метра разстояние, трябваше да бъде вилата на Майра.

Достигнах брега и изтеглих лодката на мекия пясък, но достатъчно навътре, за да не я поеме приливът. Сетне нагазих в морето и заплувах към вилата.

Водата беше топла и напредвах бързо, като внимавах да не вдигам шум. Доплувах тихо до пристана, като гледах да не попадна в кръга червена светлина, която се отразяваше върху спокойните води. Две мощни моторници бяха привързани към пристана, имаше и малка гребна лодка. Насочих се към стъпалата, които водеха нагоре към вилата. Плувах предпазливо и не изпусках от поглед цялата стена на пристана, наострил уши за всеки подозрителен звук. Това, че бях нащрек, се оказа полезно, защото внезапно забелязах как малка червена искра описа кръг във въздуха и падна в морето, като пръсна малки водни струйки и изсъска. Някой, когото не виждах поради мрака, бе хвърлил угарка от цигара.

Стъпих на дъното и безшумно запристъпях във водата. Бях вече съвсем близо до стената. Точно над главата ми висеше халка за привързване на лодки. Протегнах ръце и се хванах за нея. Увиснах на халката, като продължавах да гледам натам, откъдето беше излетяла цигарената угарка.

След миг забелязах смътната фигура на някакъв мъж, седнал на един кнехт^[1]. Той като че гледаше към морето. Намираше се на другото рамо на пристана, на около сто фута от мен и на приблизително трийсет метра от стъпалата. Зачаках. След около пет минути той стана и се отдалечи бавно към далечния край на пристана. Навлезе в кръга червена светлина и сега го видях ясно. Беше висок здравеняк. Облечен беше с бяла фланелка и черен панталон; на тила му беше килната шапка на яхтсмен. Олюля се над стената, с гръб към мен, после го видях да пали друга цигара.

Отново се сниших във водата и като заплувах бруст, тихо се отдалечих към стъпалата. Положил ръка на най-долното от тях, хвърлих поглед през рамо. Мъжът още гледаше към светлините на Соренто, с гръб към мен. Измъкнах се от водата и безшумно поех по стъпалата, като внимавах да не излизам от сенките на надвисналите дървета. Погледнах назад, но мъжът бе все така неподвижен и гледаше встрани от мен.

Стъпалата ме изведоха на една тераса, разположена над пристана. Тук спрях и се загледах във вилата, която беше на петнайсет метра над мен.

Видях голям, осветен прозорец с отдръпнати завеси. Там горе нямаше признаци на живот, но дочух едва доловими звуци на танцова музика, която идваше от радио или грамофонна плоча.

Като се стремях да бъда винаги в сянка, изкачих тихо и бавно други стъпала, които ме отведоха до втората тераса.

Там имаше ивица гъста сянка, хвърляна от едно портокалово дърво, което се намираше срещу осветения прозорец. Останах в сянката, сигурен, че никой не може да ме види, и надникнах в стаята, която се оказа просторна, луксозно обзаведена всекидневна.

Четирима мъже седяха около маса в средата на стаята. Играеха покер. Зад тях, изтегната в един диван, беше Майра Сети. Четеше списание и пушеше; до нея имаше радиограмофон, който лееше тихи звуци танцова музика.

Огледах мъжете. Трима от тях бяха груби типове, като излезли от гангстерски филм. Дрехите им бяха ярки, връзките крещящи, лицата, опалени от слънцето — сурови, изпити и жестоки. Четвъртият привлече по-силно вниманието ми. Беше към петдесетгодишен, едър, много пълен и с тъмна кожа. Бях виждал доста негови снимки по вестниците, за да не го позная сега. Почувствувах как в мен нахлува лека вълна на тържество. Бях успял в нещо, в което се беше провалила цялата полиция, на Италия! Трябваше отдавна да се досетя, че тази вила е тайното убежище на Франк Сети, но кой знае защо, не можех да допусна, че е точно тук.

Четиримата се бяха увлекли в играта. Ясно личеше кой печели. Пред Сети стърчаха шест купчинки чипове. Останалите трима едва имаха по някой чип пред себе си. Както ги наблюдавах, един висок и слаб мъж с вид на отявлен негодник хвърли картите с жест на възмущение. Каза нещо на Сети, който му се изхили хищнически, оттласна стола си и стана. Другите двама също хвърлиха картите и се облегнаха намръщени в столовете си.

Сети погледна към Майра и й каза нещо. Тя вдигна очи с лице, което изразяваше дълбоко отегчение, кимна и пак се вглъби в списанието.

Високият отиде до прозореца и го разтвори. Приклекнах до ниската стена. Танцовата музика сега звучеше по-високо през отворения прозорец.

— Джери закъснява — каза високият през рамо към Сети.

Сети стана от масата, протегна едрите си крайници и се приближи до прозореца.

— Ще дойде — рече. — Джери е добро момче. Идва отдалеч. — Погледна към Майра. — Спри това проклето кречетало! Не мога да си чуя приказката.

Без да откъсва поглед от списанието, Майра се пресегна и изключи радиограмофона.

Сети и високият останаха до прозореца заслушани. Аз също се ослушвах. Стори ми се, че чувам едва доловимото пърпорене на моторна лодка някъде в морето.

— Ето го, че идва — каза високият. — Хари нали е там долу?

— Само да има късмета да не е — изръмжа Сети. Отдръпна се от прозореца и излезе от стаята. Миг по-късно се появи на терасата.

Обля ме пот. Знаех, че ако ме намерят тук, животът ми няма да струва пукнат грош. Ще ми прережат гърлото и ще ме хвърлят в морето. Укритието ми съвсем не беше сигурно. Ако някой от тях дойде до портокаловото дърво, няма да пропусне да ме забележи. Беше твърде късно да се опитвам да се преместя другаде. Останах ниско приведен, затаил дъх, долепен до стената на терасата.

Сети седна до една от масите на около петнайсет метра от мен. Високият също излезе на терасата и се спря, загледан към морето.

— Ето го — каза.

Майра излезе на терасата и се присъедини към него. Той й посочи нещо в мрака.

— Виждаш ли го?

— Виждам — потвърди тя. Опря ръце о ръба на стената и се наведе напред. Беше толкова близо до мен, че усещах аромата на парфюма й.

Червената светлина на пристана изчезна, сетне се появи отново. Настъпи дълга пауза. Сети запали пура. Майра и високият продължиха да се взират надолу към пристана. Бях толкова неподвижен, че един гущер, взел ме за част от мъртвата природа, пробяга по голия ми гръб.

После чух бързи стъпки нагоре по стъпалата. Изникна мъж по червена фланелка, черен панталон и еспадрили. Беше млад и привлекателен, с подчертано здравеняшки вид. Усмихна се широко на Майра, щом се появи на терасата.

— Здравей, кукло! — изрече.

Скуката на Майра се изпари веднага. Тя го дари с омайна усмивка.

— Здравей, Джери!

Той отиде до мястото, където седеше Сети, и стовари на масата пакет, увит в мушама.

— Здрасти, шефе. Ето стоката.

Сети се облегна назад и се усмихна на новодошлия.

— Чудесно. Седни, момче. Хей, Джейк, донеси му питие!

Джейк влезе във всекидневната. Майра дойде при двамата и Джери взе ръката й.

— Мога ли да целуна дъщеря ти, шефе? — попита с усмивка.

— Давай! — отвърна Сети и повдигна рамене. — Щом тя го иска, защо аз да имам нещо против? Имаше ли неприятности по пътя за насам?

— Никакви.

Майра и Джери се целунаха, после той я притегли на коленете си и я прегърна.

— Тук мястото е много подходящо за трафика — продължи той, — но как ще откарате пакета до Ница, шефе?

— Карло е уредил въпроса — каза Сети. — Много отракано момче е нашият Карло.

Лицето на Джери помрачня.

— Да не излезе прекалено отракано. — Погледна Майра. — Виждала ли си го напоследък, бебче?

Майра отвори широко очи с невинно изражение.

— Карло? Я не превъртай! За какво ми е тази маймуна, когато имам теб?

— Мисля, че си права — каза Джери и се смръщи. Като че ли не беше убеден. — Ама ти внимавай, все пак. Стой по-далеч от него!

Сети седеше все така облегнал гръб на стола, усмихнат и внимателно заслушан.

— Ти си ревнив — каза Майра и го погали по лицето. — Нямаш основания.

Джери я потупа по бедрото, после обърна поглед към Сети.

— Какво по-точно е уредил Карло?

— Хванал е един журналист да закара стоката в Ница — Ед Досън от „Уестърн Телеграм“ — поясни Сети и се ухили от ухо до ухо.

— Досън! — Джери се наведе напред. — Зная го тоя боклук! Виждал съм го да се мотае из Рим. Той ли ще свърши работата.

— Такова е намерението ни. Карло го е хванал здраво в ръцете си. Няма начин да допуснем грешка, щом човек като Досън ще бъде нашият куриер. Това е най-умното, което Карло някога е правил.

— Хм, Бога ми! Това наистина ми изглежда хитро!

Джейк се появи с чаша уиски и сода и я поднесе на Джери.

— Ела вътре, момче. Приготвил съм ти мангизите — каза Сети и стана. — Ще останеш ли за малко?

— Не се налага да се върна преди утре вечер.

Майра слезе от коленете на Джери и го хвана под ръка.

— Недей да се занимаваш сега с парите, мили — каза му тя. — Ела да идем в моята стая. Искам да ти кажа нещо.

Джери погледна към Сети.

— Имаш ли нещо против, шефе?

Сети се усмихна.

— Майра е вече голямо момиче. Прави каквото си иска. Мангизите са ти готови за, когато ги поискаш. Кога е следващата пратка?

— След три седмици. Всичко е уговорено.

Взел питието си, Джери последва Майра към вилата. Джейк, намръщен, ги проследи с очи.

— Някой ден Карло ще забие ножа си в тоя приятел, и то много скоро — рече той.

Сети се засмя.

— Зарежи това! Нека Майра се забавлява както си ще. Ако иска да има двама приятели, нека си има. — Хвърли от терасата остатъка от пурата си. — Прибери стоката в сейфа, Джейк. Карло ще я вземе чак в четвъртък. Ти ще я откараш в сряда през нощта за Рим… ясно ли е?

Джейк измърмори, че е разбрал. Взе пакета, увит в мушама, и двамата със Сети се прибраха във вилата.

Веднага щом се изгубиха от погледа ми, аз се изправих. Ето щастливия изход за мен! Ако пакетът не попадне в ръцете на Карло до четвъртък, аз няма да го откарам в Ница. А начинът да се предотврати това бе само един. Трябваше бързо да се върна в Соренто и да алармирам Гранди.

Поех по стъпалата към пристана, като внимавах да се движа безшумно. Достигнах последните няколко стъпала. Виждах червената светлина на стената и се спрях в гъстия мрак, търсейки мъжа, когото бяха назовали Хари.

Нямаше и следа от него. Поколебах се. Къде ли е? Не смеех да се гмурна във водата, преди да разбера точно къде се намира. Очите ми затърсиха Хари из гъстите сенки наоколо. Огледах и двете рамена на пристана. И там не го видях.

После изведнъж усетих леко дишане зад себе си. Студен и лепкав мраз полази по гърба ми. Полуизвърнах се и в този миг една мускулеста космата ръка се обви около врата ми и стегна гърлото ми в стоманени клещи, а в гърба ми се вряза кораво и костеливо коляно.