Джеймс Хадли Чейс
Чакам те в Соренто (37)

IV

Четирийсет минути по-късно бях отново у дома и се заех да лекувам контузиите си. Бях оставил Джина в квартирата й и телефонирах на Максуел да задържа всякаква информация, докато намеря време да се свържа повторно с него. Полицията ми беше съобщила, че Карло е още жив, но няма надежда да оцелее. Казаха, че ще умре след около час. Бяха го откарали спешно в болница.

Току-що бях лепнал мушамичка върху кървяща рана над окото си, когато иззвъня звънецът на входната врата. Беше Карлоти.

— Манкини иска да говори с вас — каза той. — Бързо си отива. Колата ми чака отвън. Ще дойдете ли?

Последвах го до мястото, където чакаше полицейската кола. По пътя за болницата Карлоти рече:

— Изглежда сте имали вълнуващо преживяване. Гранди ми телефонира, че сте го насочили към скривалището на Сети.

— Да, твърде вълнуващо беше.

Той ме изгледа замислено.

— След като говорите с Манкини, искам и аз да поговорим.

„Ето, започва“, помислих си аз и отговорих, че съм на негово разположение. Повече нищо не си казахме. Когато стигнахме болницата, Карлоти отново се обади:

— Надявам се да е още жив. Но като го оставих, беше в тежко състояние.

Веднага ни отведоха в едно изолирано отделение, където лежеше Карло, охраняван от двама детективи. Той беше още жив и когато влязохме в стаята, отвори очи и ми се ухили криво.

— Здравей, приятел — изрече той с хриплив шепот. — Тебе чаках да дойдеш.

— За какво се отнася? — попитах и се наведох над него.

— Разкарай тези ченгета оттука. Искам да говорим на четири очи.

— Ще говориш и пред мен или изобщо няма да говориш — отсече Карлоти.

Карло го изгледа.

— Стига глупости, ченге. Ако искаш да знаеш как е умряла Хелън Чалмърс, излез оттук и изведи и тези двама. Искам първо да говоря с моя приятел. После ще остане нещо и за теб.

Карлоти се поколеба, а после сви рамене.

— Давам ти пет минути — рече той и като кимна към двамата детективи, излезе. Те го последваха и затвориха вратата.

Карло ме погледна.

— Ти си мъжко момче, приятел. Харесва ми как се биеш. И искам да си наясно. Ще ти призная, че аз убих Хелън. Вече не могат нищо да ми направят. Не ми остава много. Ако им кажа, че аз съм го направил, ще ми обещаеш ли една услуга?

— Стига да мога.

— Унищожи онзи филм, приятел. — Спазми на болка го пронизаха в този миг и той затвори очи. Когато ги отвори, се ухили диво. — Взех да омеквам — добави. — Ще ми дадеш ли дума да не показваш на никого филма? Защото е важно за мен, приятел.

— Едва ли ще зависи от мен — отговорих аз. — Полицията ще иска да провери дали няма връзка със смъртта на Хелън.

— Ще кажа на ченгетата, че аз съм я убил. И случаят ще приключи — рече Карло. Всяка изречена дума го караше да се поти. — Ти сам прегледай филма. И като го прегледаш, ще разбереш какво съм имал предвид. Той не е доказателство. А след като го видиш, унищожи го. Ще направиш ли, както ти казвам?

— Окей. Ако се убедя, че не е улика, ще го унищожа.

— Даваш ли ми думата си?

— Да, но трябва да съм сигурен, че не е доказателство.

Карло успя да се ухили.

— Окей, вкарай ги сега ония вътре. Ще им се изповядам… от игла до конец.

— Сбогом, Карло — казах аз и му стиснах ръката.

— Сбогом, приятел. Сглупих, че те забърках в това. Не предполагах, че чактисваш така тънко работите. Вкарай ония тука и бягай.

Излязох и казах на Карлоти, че Манкини го вика. Той и двамата детективи влязоха в стаята и затвориха вратата. Тръгнах по коридора към фоайето. Останах там да чакам Карлоти.

След двайсет минути той се появи.

— Манкини свърши — изрече хладнокръвно. — Да отидем ли до вашия апартамент? Искам да говоря с вас.

Е, все пак не ми предложи да отидем в полицейския участък. Потеглихме в мълчание към моята квартира.

— Искате ли нещо за пиене? — попитах, щом се озовахме във всекидневната ми.

— Ще пийна едно кампари — отвърна Карлоти.

Тъй като знаех, че той никога не пие, когато е служебно ангажиран, се поуспокоих. Приготвих му кампарито, а за мен уиски със сода и седнахме.

— Да си дойдем сега на думата — рече той. — Манкини ми направи признание и се подписа, че той е убил синьорина Чалмърс. Имам основание да вярвам, че вие също сте били във вилата, когато е настъпила смъртта й. Бяхте идентифициран от двама свидетели. Бих искал да чуя вашето обяснение.

Не се поколебах. Разказах му цялата история, без да скрия нещо. Единственото, което не му казах, беше, че Джун Чалмърс е наела Сарти да следи Хелън. Казах, че според мен клиентът на Сарти е бил самият Чалмърс.

Карлоти ме изслуша, без да ме прекъсва. Когато най-сетне свърших, той ме изгледа продължително и после каза:

— Мисля, че сте постъпили много глупаво, синьор.

Спадът на напрежението ми беше така главоломен, че се усмихнах.

— Признавам, че наистина постъпих глупаво, но ако вие бяхте на мое място, щяхте да направите същото. Не се съмнявам, че изгубих новата си длъжност. Всичко това ще излезе наяве по време на следствието.

Карлоти се потърка по носа.

— Не е задължително — рече. — Манкини каза, че той е бил човекът, с когото синьорината е смятала да прекара един месец във вилата. Не виждам защо да не приема тази версия. В края на краищата вие ни дадохте сведенията за Сети и винаги сте били полезен досега. Доволен съм, че това, което ми разказахте, е вярно. Не виждам основания за търсене на наказателна отговорност. Манкини каза, че е хванал синьорината да снима вилата на Сети. Очевидно Сети е бил тогава на терасата. Манкини съобразил, че този филм би могъл да се използва за шантаж срещу Сети. Той отнел камерата на синьорината и отскубнал филма. За да я поучи да не върши такива неща, както призна той, й ударил плесница. Тя политнала назад и паднала от скалата. Това обяснение ще задоволи съдия-следователя, ако аз заявя, че полицията го приема. Не мисля, че трябва да пострадате заради такава жена. И ви съветвам да не казвате нищо, което да предизвика разрив между вас и синьор Чалмърс.

— Това не е толкова просто — отговорих аз. — Манкини е мъртъв и сега нищо няма да възпре Сарти да се опита да ме шантажира отново. Той би могъл де съобщи на Чалмърс.

Карлоти се усмихна.

— Не се страхувайте от Сарти. Манкини ми даде достатъчно доказателства, които ще елиминират Сарти за дълги ГОДИНИ. Той вече е арестуван.

Внезапно осъзнах, че съм вън от всякаква опасност. Бях се измъкнал от крайно опасното положение, от което не вярвах, че е възможно да се отърва.

— Благодаря ви, лейтенанте — казах. — Добре. Няма да съобщавам нищо на Чалмърс. Занапред няма да ви създавам тревоги. Ако имам късмет, ще замина за Ню Йорк.

Той стана.

— Не ми създавате никакви тревоги, синьор. Има моменти, в които е добре да се помогне на приятел.

Когато той си отиде, извадих от джоба си кутията с филма и я затъркалях в ръка. Какво ли съдържаше? Недоумявах. Защо Карло толкова държеше да му обещая, че няма да предам филма на полицията? Дълго размишлявах. После, като си спомних, че Джузепе Френци има шестнайсетмилиметров прожекционен апарат, му се обадих и го помолих да ми услужи с него за един час.

— Той е нагласен в апартамента ми, Ед — обясни Джузепе. — Иди в дома ми и го ползвай. Портиерът ще те пусне. Аз съм затънал до гуша в работа и няма да мога да се освободя до късно, но ако се наложи, ще намина да ти покажа как работи апаратът.

— Мога да се справя сам — отвърнах аз. — Благодаря ти, Джузепе. — И затворих телефона.

Половин час по-късно бях в апартамента на Френци и филмът на Хелън беше поставен в прожекционния апарат. Изгасих светлините и го пуснах.

Хелън положително е знаела как се снимат филми. Изгледите от Соренто, които се появиха на екрана, бяха превъзходно заснети. От оживената пиаца кадрите се пренесоха във вилата, а оттам към гледката от върха на скалата. Седях приведен напред, с разтуптяно сърце, впил напрегнат поглед в екрана. После изведнъж започна продължителен кадър от вилата на Сети. Различих двама мъже на терасата. След това сцената се промени — премина в едър план, заснет с мощния телеобектив на Хелън. Ясно видях Сети, който разговаряше с Карло, а миг по-късно към тях се присъедини Майра. Значи Карло бе казал на Карлоти истината. Изглежда е забелязал Хелън горе на скалата, когато е снимала тези кадри, издебнал я е, грабнал е камерата от ръката й и й е ударил плесница, при което тя е паднала от скалата. Но защо тогава Карло толкова държеше да не показвам този филм на никого, след като вече бе разказал на Карлоти какво е станало?

Следващият кадър ми даде отговора. От терасата на вилата сцената отново се пренесе към върха на скалата. Карло стоеше с гръб към камерата и гледаше към морето. Той ненадейно се обърна и мургавото му грубо лице се оживи. Камерата се насочи от него към посоката, накъдето гледаше.

По пътеката приближаваше млада жена. Тя махна на Карло. Той тръгна да я посрещне, прегърна я, притегли я към себе си и я целуна.

Кадърът продължи около двайсет секунди. Бях станал прав, опулен в екрана, и просто не вярвах на очите си.

Жената в обятията на Карло беше Джун Чалмърс!