Джеймс Хадли Чейс
Чакам те в Соренто (29)

II

Прекарах следващия час, като пушех цигара след цигара и оглеждах създалата се ситуация от всеки възможен аспект.

Нарочно да се бях забъркал в тази каша, не бих могъл да го направя по-умело. Не само предстоеше да бъда арестуван за убийство, с достатъчно доказателства срещу мен, въз основа на които да бъда признат за виновен и осъден, а и бях подложен на шантаж от двама безскрупулни престъпници.

При тази безнадеждна перспектива направих едно откритие. Установих, че вече не ме е грижа дали аз ще бъда шефът на Международния отдел на „Уестърн Телеграм“ или не, пет пари не давах и за това как ще реагира Чалмърс, ако научи, че аз съм мъжът, с когото дъщеря му е възнамерявала да прекара месец в Соренто.

Като размишлявах за начина, по който бях постъпил, си дадох сметка, че съм сглупил, задето не се обадих на полицията, когато намерих тялото на Хелън. Ако бях постъпил така, Карло нямаше да има време да превърти часовника на Хелън, нито да обърне и другите доказателства срещу мен. Ако се бях върнал във вилата да се обадя на полицията, щях да намеря бележката, оставена от мен за Хелън, преди Карло да се вмъкне там.

Казах си, че единствено от мен зависи дали ще се измъкна от тази каша. Бях достатъчно глупав сам да се натикам в нея, сега трябваше да бъда достатъчно умен да бия двамата престъпници със собствените им карти.

Не разполагах с много време. Трябваше да дам на Сарти в четвъртък всичките си спестявания до последния цент, ако дотогава не измислех нещо, с което да го поставя натясно. Трябваше и да потегля в петък за Ница с пратката наркотик, ако не успеех да притисна Карло с доказателства, че той е убиецът на Хелън.

Замислих се за Карло. Имах много малко улики срещу него. Това бяха двете угарки от пурите — едната, която намерих на върха на скалата, а другата в стаята му. То няма да е достатъчно, за да бъде обвинен в убийство. Какво още? Имах телефонния номер, надраскан на стената: от него следваше, че Хелън е познавала Майра Сети, а от това би могло да се заключи, че е познавала и Карло, но то не беше достатъчно солидно доказателство за съдебните заседатели. Френци ще се закълне, че е виждал заедно Хелън и Карло, но тъй като тя се е движила и с много други мъже, докато е била в Рим, това също не доказваше кой знае какво.

Извадих от портфейла си билета от авиокомпания „Трансуърд Еърлайнс“, който намерих в бюрото на Карло, и го разгледах внимателно. Той имаше ли някаква стойност за мен? Карло е бил в Ню Йорк три дни преди Хелън да замине за Рим. Максуел ми бе намекнал, че Хелън е заминала за Рим, защото е била замесена в убийството на Меноти.

Изведнъж изправих гръб в стола. И Максуел, и Матюс, които би трябвало да знаят, бяха казали, че безспорно Сети е наредил Меноти да бъде убит. Дали Карло не е бил изпратен в Ню Йорк да извърши тази работа? Той ли изпълнява присъдите на Сети? Меноти е бил убит през нощта на 29 юни. Според самолетния билет Карло е пристигнал в Ню Йорк на двайсет и шести и е заминал за Рим на трийсети. Датите съвпадаха. Освен това Хелън също е заминала на трийсети и след четири дни явно се е сприятелила с Карло. Учудвах се как е могла така бързо да се сближи с него, ако не го е познавала от Ню Йорк.

Това ли беше уликата, с която Хелън държеше в шах Карло, който се е боял, че тя непрестанно ще го шантажира? Максуел и Матюс бяха споменали и за загадъчната жена, предала Меноти. Максуел каза, че е убеден: тази жена е била Хелън. Това също беше логично. Ако Карло е знаел, че Хелън е наркоманка и при пристигането си в Ню Йорк се е свързал с нея, тогава? Той би могъл да й предложи известна сума или безплатна доставка наркотик, за да предаде Меноти. Тя го е пуснала в апартамента. По-късно, като е размислила, е разбрала колко лесно би било да упражни натиск върху него за още пари или още наркотик. Каква по-добра улика срещу него би могла да има тя от заплахата на електрическия стол? И естествено да я използува за шантаж.

Станах и се заразхождах напред-назад из стаята. Чувствах, че най-сетне съм намерил изход за себе си.

Прехвърлях в съзнанието си разговора с Карло. Той бе признал, че е бил в Соренто, когато Хелън е умряла. Защо се е намирал там? Не можех да приема, че е отишъл с предумисъл да я убие. Ако е искал да я убие, могъл е да го направи в Рим, вместо да бие толкова път до Соренто.

Главата ми бръмчеше като електрически трион, както продължавах да се разхождам из стаята. След няколко минути си спомних снимката, която бях видял във всекидневната на Майра, на която тя беше фотографирана по бял бански костюм и която ми се стори позната. Едва тогава си спомних за самотната, недостъпна вила, построена в самата скала, която забелязах, като се озъртах за Хелън. Спомних си, че тогава видях едно момиче, полузакрито под слънчобрана, което седеше на терасата на вилата. Сега бях сигурен, че това момиче е било Майра Сети.

Ако вилата е собственост на Майра, Карло би могъл да пребивава там доста често и това навярно обяснява факта, че той е бил там, когато Хелън е пристигнала.

Казах си, че трябва да огледам повторно тази вила, след като присъствам на следствието.

С чувството, че съм разкрил Карло дотолкова дълбоко, доколкото е възможно, насочих вниманието си към Сарти. Имаше само един начин да го възпра и това бе да му вдъхна страх, но не си правех илюзии, че бих могъл да постигна такова нещо. Единственият, който можеше здравата да го уплаши, бе Карло, и тази мисъл ме накара да се усмихна широко. Стори ми се добра идеята да изправя Карло срещу Сарти. Беше в интерес на Карло аз да стоя по-далеч от полицията.

Без да се колебая, набрах номера на Майра. Обади се самият Карло.

— Тук е Досън — казах аз. — Искам да говоря спешно с теб. Къде може да се срещнем?

— За какво става дума? — попита той и в гласа му звучеше подозрение.

— Уговорката ни за петък може да се провали — обясних аз. — Не мога да ти обясня по телефона. Имаме конкуренция.

— Ами? — Той така изръмжа, че бих желал Сарти да го чуе. — Окей. Ще се срещнем в клуб „Паскуале“ след половин час.

Казах, че ще бъда там и затворих телефона. Погледнах през прозореца. Отново валеше и като си обличах шлифера, телефонът иззвъня.

— Търсят ви от Ню Йорк — съобщи телефонистката. — Изчакайте.

Предположих, че това е Чалмърс, и познах.

— Какво, по дяволите, става? — попита той, когато се обади. — Защо мълчиш толкова време?

Нямах настроение точно сега да приемам упреците му. Бях се набутал в това гадно положение само защото той не беше се погрижил да държи изкъсо развратната си дъщеричка.

— Нямам време да ви звъня час по час — озъбих се в отговор. — Но щом ми се обаждате, използвам случая да ви уведомя, че предстои скандал и такава смрад, че дори вие няма да можете да попречите всичко да лъсне на първите страници на всички вестници, освен вашия.

Чух го как рязко си поема дъх. Бях сигурен, че лицето му е станало мораво.

— Даваш ли си сметка какво приказваш? — запита страховито. — Какво, по дяволите…

— Чуйте: имам уговорена среща и много бързам — прекъснах го аз. — Имам неоспоримо доказателство, че дъщеря ви е била наркоманка и шантажистка. Движела се е с пропаднали хора и престъпници и е била любовница на Меноти. Наляво и надясно се говори, че точно тя го е предала и вероятно е била убита, защото е била достатъчно глупава да се опита да шантажира неговия убиец.

— Господи! Ще съжаляваш за това! — изрева Чалмърс. — Сигурно си пиян или побъркан, щом си позволяваш да разговаряш така с мен. Как смееш да плещиш такива лъжи! Дъщеря ми беше добро, скромно момиче…

— Да, чувал съм го вече — прекъснах го нетърпеливо. — Почакайте да видите доказателствата. Имам списък с имената на петнайсет мъже, с които е била интимна и които е шантажирала, защото са й трябвали пари за наркотици. Това не са мои фантазии. Карлоти също знае. Един частен детектив я е следил, откакто е пристигнала в Рим, и е изписал цели страници доказателства с дати и подробности, които не можете да оборите.

Внезапно от другия край на линията настъпи мълчание и за миг помислих, че връзката се е прекъснала, но като нададох ухо, дочух тежкото дишане на Чалмърс.

— Предпочитам да дойда на място — рече той най-сетне, и то с много по-мек тон. — Извинявай, че така те навиках, Досън. Би трябвало да зная, че няма да кажеш нищо против дъщеря ми, без да имаш основание. Това е тежък удар за мен. Дано не е чак толкова лошо, колкото звучи.

— Моментът не е подходящ да се залъгвате — казах аз. — Това е гадна каша, която трябва да изсърбаме.

— Зает съм до четвъртък — добави той, но вече твърдостта в тона му беше напълно изчезнала. — Ще бъда в петък в Неапол. Ще ме посрещнеш ли там?

— Ако мога, ще го направя, но нещата се развиват така бързо, че не мога да обещая за толкова дни напред.

— Не говори ли с Карлоти? Не можем ли да отложим следствието? Трябва ми време да проуча тези неща.

— Касае се за убийство — казах аз. — Никой от двама ни не може нищо да направи.

— Опитай все пак. Разчитам на теб, Досън.

Усмихнах се тъжно на отсрещната стена. Питах се колко ли още ще продължава да разчита на мен. Питах се и какво ли ще каже и направи, ако му открия, че съм един от петнайсетте мъже, с които е имала вземане-даване скъпоценната му дъщеря.

— Ще говоря с него — обещах, — но не мисля, че ще се вслуша в думите ми.

— Кой я уби, Досън?

— Един тип на име Карло Манкини. Засега не мога да го докажа, но смятам да опитам. Обзалагам се, че той е убил Меноти, а дъщеря ви е предала Меноти на него.

— Това е невероятно! — Чалмърс звучеше като цапнат с мокър парцал. — Мога ли да направя нещо в тази насока?

— Хм. Ако успеете да накарате момчетата да се поровят из живота на Меноти — казах, — биха могли да открият нещо полезно. Вижте дали могат да намерят нещо за Манкини и Сети. Интересува ме връзката помежду им. Нека опитат да се доберат до наркотика, който си е доставяла Хелън, и да научат дали тя е посещавала апартамента на Меноти.

— И дума да не става! — почти изкрещя той. — Не искам никой да знае за това! То трябва да се потули, Досън!

Изсмях се.

— Шансовете ви да запазите това в тайна са равностойни на предотвратяването на експлозията на водородна бомба — казах аз и затворих телефона.

Изчаках малко, после се обадих в Главното полицейско управление. Попитах дали лейтенант Карлоти е на смяна. Дежурният сержант отговори, че според него лейтенант Карлоти е в кабинета си. Каза ми да почакам. След около минута Карлоти се обади.

— Да, синьор Досън? — Звучеше спокойно. — Какво мога да изправя за вас?

— Искам да се уточня за следствието. Определено е за единайсет и половина. Така ли е? — попитах аз.

— Да. Нощес заминавам за там. Желаете ли да пътувате с мен?

— Не нощес. Ще взема ранния сутрешен самолет. Как се развива разследването?

— Задоволително.

— Няма ли вече арести?

— Засега не, това изисква време.

— Разбирам. — Запитах се дали да не му кажа, че Чалмърс ми е крещял за отлагане, но реших, че това няма да донесе нищо добро. — Как стои работата с апартамента на синьорина Чалмърс? Привършихте ли вече с него?

— Да. Смятах да ви го кажа. Ключа оставихме на портиера. Снех тази сутрин полицейския пост.

— Окей, тогава ще се заловя да го почистя. Забелязахте ли телефонния номер, надраскан на стената в гостната?

— О, да — потвърди Карлоти. Не ми се стори много заинтригуван. — Проверихме го. Това е номерът на синьорина Сети, приятелка на синьорина Чалмърс.

— Знаехте ли, че Майра Сети е дъщеря на Франк Сети, когото полицията издирва?

Настъпи пауза, сетне Карлоти изрече хладно:

— Да, знам.

— Просто си помислих, че ви е убегнало от вниманието — казах аз и затворих телефона.