Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
You Find Him, I'll Fix Him, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2014)
Корекция
plqsak (2015)
Форматиране
in82qh (2015)

Издание:

Джеймс Хадли Чейс. Чакам те в Соренто

ИК „Гарант-21“, София, 1992

Английска. Първо издание

Редактор: Александър Георгиев

Художник: Николай Янчев

ISBN: 954-8009-20-X

История

  1. — Добавяне

Шеста глава

I

— Вие сте мистър Досън, нали?

Опомних се от кошмара си, едва не изпуснах камерата и вдигнах поглед.

Пред мен стоеше Джун Чалмърс. Беше със сива ленена рокля, подчертана от червен колан и копчета в същия цвят, червени обувки с много тънки токчета и малка червена шапка с бяло гъше перо.

Станах.

— Да, мисис Чалмърс.

— Съпруга ми ли търсите?

— Надявах се да го хвана, преди да е излязъл.

— Ще слезе след малко.

Тя се настани в един шезлонг до този, в който бях седял, преметна крак върху крак и разкри за мен красивите си колене.

— Моля ви, седнете, мистър Досън, искам да поговоря с вас.

— Желаете ли нещо за пиене?

Тя поклати отрицателно глава.

— Не, благодаря, току-що обядвах. Надяваме се да хванем самолета в три и четирийсет. Мистър Чалмърс надзирава прибирането на багажа. Обича сам да върши тази работа.

Седнах и обърнах поглед към нея.

— Мистър Досън, не разполагам с много време — предупреди ме тя. — Моля да не ме разбирате криво, ако ви се сторя коравосърдечна по отношение на Хелън, но трябва да ви кажа нещо за нея. Съпругът ми е суров, бих казала безпощаден човек, ала като повечето такива хора и той има сантиментална струна в характера. Щедро даряваше с топли бащински чувства и обич дъщеря си. Може да ви прозвучи невероятно, но той я обожаваше.

Размърдах се притеснено в шезлонга. Не схващах целта на тези нейни приказки. Помнех думите на Хелън за баща й и колко огорчена бе от него. Беше казала, че не проявява никакъв интерес към нея, че мисли само за себе си и как да си намери нова жена, която да го забавлява. Това, което Джун Чалмърс говореше сега, никак не съвпадаше с казаното от Хелън.

— Чувал съм, че той съвсем не създава такова впечатление — изрекох предпазливо. — Повечето хора мислят, че просто е нямал време за нея.

— Зная. Той наистина създаваше такова впечатление, но всъщност беше абсурдно привързан към нея. Много държеше обаче да не го смятат за снизходителен баща и съвсем глупаво я държеше почти без пари. Мислеше, че многото пари ще я покварят и й даваше само дребни суми за джобни пари.

Потънах по-дълбоко в шезлонга. Не бих казал, че бях особено заинтригуван от този разговор.

— Вярвам, че сте нетърпелив по-скоро да се върнете в Ню Йорк и да получите новото си назначение… Това е Международният отдел, нали? — изрече рязко тя.

Превърнах се в слух.

— Да.

— И тази длъжност означава много за вас?

— Е, да…

— Мъжът ми има много високо мнение за вас — продължи тя. — Той сподели с мен какво ви е възложил да извършите. Във връзка с Хелън. Убеден е, че е убита. От време на време го обземат фикс идеи и каквото и да твърдят другите, не могат да му повлияят да промени мнението си. Полицията и съдия-следователят приемат извода, че това е нещастен случай. Сигурна съм, че вие също мислите така.

И ме погледна изпитателно.

Кой знае защо изведнъж изпитах неловкост от присъствието й. Може би поради усещането, че приветливото й спокойствие е фалшиво. По-скоро долавях, отколкото виждах в нея някаква потискана напрегнатост.

— Не зная — отговорих. — Това е нещо, което тепърва трябва да установя.

— Да, и точно затова искам да говоря с вас, мистър Досън. За да ви предупредя да внимавате колко надълбоко ще задълбаете в тази работа. Съпругът ми е луд за Хелън. Не обичам да хуля хора, които не са в състояние да се защитят, но в този случай нямам избор. Той я смяташе за добро, скромно и трудолюбиво момиче, ала тя не бе такава. Тя би извършила всичко за пари, абсолютно всичко. Живееше само заради парите. А съпругът ми й даваше едва по шейсет долара на седмица. Но зная със сигурност, че е харчила по двеста-триста долара на седмица, когато живееше в Ню Йорк. Нямаше никакви скрупули как ще се сдобие с пари, стига да си ги осигури. Тя бе една от най-светските, най-разюзданите, аморални и противни жени, които познавам.

Злобата в гласа й ме изненада.

— Зная, че това, което казах, е ужасно — продължи тя, — но то е самата истина. Ако надникнете в миналото й, сам ще се убедите. Тя беше напълно пропаднала. И тази бременност не й е за пръв път: подобно нещо не би я разстроило. Тя знаеше какво да прави и при кого да отиде. Мъжете, с които се е влачила, бяха отрепки и престъпници. Ако някой някога е заслужавал да бъде убит, това беше тя!

Поех дъх бавно и дълбоко.

— И въпреки това не вярвате, че е убита? — казах аз.

— Не зная. — Взря се в мен. — Единственото, което ми е известно, е, че полицията приема версията за нещастен случай. А вие защо не я приемате?

— Съпругът ви ми нареди да направя разследване. Това е заповед.

— Ако разследвате смъртта й като убийство, непременно ще разголите цяла поредица неприятни факти за нея. Сигурна съм, че поведението й в Рим не е било различно от поведението й в Ню Йорк. Ще бъде невъзможно да се скрият тези факти от мъжа ми. Той е твърдо убеден, че Хелън е била порядъчно, непорочно момиче. Фактите, които ще трябва да му съобщите, ще го поразят. Няма да ви прости, задето сте му разрушили илюзиите за дъщеря му, нито ще бъде склонен да назначи на най-важния пост във вестника си човек, който му е разкрил как се е мамил за една отрепка, каквато беше дъщеря му. Сега, надявам се, разбирате защо ви моля да не навлизате дълбоко в тази работа.

Протегнах ръка, взех си чашата и допих уискито.

— Откъде сте така осведомена за Хелън Чалмърс? — попитах.

— Не съм сляпа, нито глупава. Познавам я от няколко години. Виждала съм мъжете, с които се обвързваше. Поведението й беше всеизвестно.

Като добавка към думите й признах пред себе си, че съм сигурен в това, но не го изрекох.

— По този начин изпадам в неприятно, затруднено положение — отбелязах аз. — Мистър Чалмърс ми каза, че ако не разкрия фактите, няма да получа новия пост. А пък вие ми казвате, че ако го направя, няма да получа поста. Какво да правя в такъв случай?

— Не ги разкривайте, мистър Досън. Бавете нещата. След известно време мъжът ми ще превъзмогне шока, в който изпадна при известието за смъртта й. В момента той е бесен и отмъстителен, но като се върне в Ню Йорк и работата отново го погълне, ще се успокои. След някоя и друга седмица ще можете спокойно да му съобщите, че разследването ви не напредва. Мога да ви уверя, че той ще се откаже да го продължи. И ви обещавам, че ако не започнете разследване, ще си получите Международния отдел, а ако го започнете, съм сигурна, че мъжът ми, като научи истината за Хелън, никога няма да ви прости.

— Значи ме съветвате да седя със скръстени ръце, да не предприемам нищо?

За миг усмивката, която не слизаше от устните й, се стопи. Очите й широко се разтвориха, в тях проблесна страх, от който се стреснах. Той се задържа там за част от секундата, а след това усмивката й се възвърна, но вече бях видял страха й.

— Разбира се, ще трябва да давате вид пред мъжа ми, че вършите всичко, което е по силите ви, мистър Досън. Ще трябва да му изпращате съобщения, но никой не би могъл да ви упрекне, задето не сте успели да се доберете до съществена информация. — Наведе се напред и сложи ръка върху ръката ми. — Моля ви, не проверявайте живота на Хелън в Рим. Аз трябва да живея със съпруга си. Зная как ще реагира, ако узнае истината. Не друг, а аз го убедих да я изпрати в Рим и той мен ще вини за това, така че не само заради самия вас ви моля да постъпите така, а и заради мен.

Седях с лице към приемния салон и видях как Чалмърс излиза от асансьора и се упътва към рецепцията. Издърпах ръката си от нейната ръка и станах.

— Мистър Чалмърс е тук.

Тя присви устни и се извърна да махне на Чалмърс, който дойде при нас. Бе преметнал през ръка лека връхна дреха и носеше кожено дипломатическо куфарче.

— Здравей, Досън, искаш да се видиш с мен ли? — попита той и остави куфарчето на земята. — Нямаме много време.

Бях решил да му разкажа за липсващите филми и за реното, което ме беше преследвало, но сега, след като чух какво ми каза Джун Чалмърс, реших, че ми е нужно време, за да премисля думите й, а след това да пристъпя към действие. Изпитах затруднение да обясня защо съм тук.

Но Джун изобщо не се затрудни.

— Мистър Досън донесе камерата на Хелън — рече тя.

За миг се зачудих как е разбрала, че камерата е на Хелън, но като погледнах калъфа, разбрах, че е забелязала на него инициалите. Въпреки това проявената от нея бърза съобразителност ме увери, че е много по-находчива, отколкото допусках.

Чалмърс се смръщи, погледнал към камерата.

— Не я искам. Не искам нищо от нейните вещи — отсече той. — Гледай да се отървеш от тях.

Обещах да го направя.

— Откри ли нещо горе във вилата?

Улових тревожния поглед на Джун. Поклатих отрицателно глава.

— Нищо, което да е от полза.

Той изсумтя.

— Хм, очаквам резултати. Трябва бързо да намерим онзи мръсник. Ангажирай хора за целта. Очаквам да чуя нещо, като се върна в Ню Йорк… разбираш, нали?

Казах, че разбирам.

Чалмърс извади от джоба си ключ.

— Полицията ми го даде. Това е ключът от апартамента й в Рим. Добре ще е да уредиш нещата й да бъдат събрани и продадени. Оставям това на теб. Не искам нищо да ми се връща обратно в Щатите.

Взех ключа.

— Трябва да тръгваме, Шъруин — каза ненадейно Джун.

Той погледна часовника си.

— Да. Окей. Оставям това на тебе, Досън. Намери ми този мръсник и веднага щом го намериш, ми се обади.

Кимна за сбогом, взе си дипломатическото куфарче и тръгна от бара към приемния салон.

Джун ме изгледа продължително, след което го последва.

Изпратих ги до ролса.

— Искам да зная какъв план ще следваш — каза Чалмърс през отворения прозорец на колата. — Не се страхувай, че ще струва пари. Изразходвай толкова, колкото е нужно. Колкото по-бързо изясниш случая, толкова по-бързо ще станеш шеф на Международния отдел.

Казах, че ще направя максимума, на който съм способен.

Когато ролсът потегляше, Джун Чалмърс се обърна и ми отправи поглед през задното стъкло. Очите й още бяха неспокойни.