Джеймс Хадли Чейс
Чакам те в Соренто (31)

I

Едва когато поех с колата към моята квартира, си дадох сметка, че още не зная името на клиента на Сарти, който го е наел да следи Хелън. А трябваше да го зная.

Запитах се дали да не се върна в апартамента на Сарти и да накарам Карло да го принуди да ни даде тази информация, но реших, че не бива да го правя. Не беше уместно да посвещавам Карло повече от необходимото.

Минавах недалеч от офисите на Международното бюро за издирване. Запитах се дали да не опитам сам да се добера до сведенията, които ме интересуваха. Но това означаваше да проникна с взлом в Бюрото. По това време — три часът следобед в неделя — рискът изглеждаше минимален. Реших да опитам.

Оставих колата в една глуха пряка, извадих от багажника лост за сваляне на гуми и отвертка, пъхнах ги в джоба на шлифера си и бързо се отправих към сградата, където се помещаваха офисите на Бюрото.

Главният вход беше затворен и заключен. Заобиколих откъм гърба на сградата до вратата на портиерната и я намерих отворена. Озовах се в преддверие, пълно с кофи за смет и празни бутилки от мляко, спрях да се ослушам, а после, като не чух нищо, тихо се промъкнах по стълбите до първия етаж.

Намерих Международното бюро за издирване в дъното на един коридор. То заемаше шест стаи и през матираните стъклени врати не се процеждаше светлина. Минах от врата на врата, като почуквах на всяка от тях и изчаквах, но не получих отговор на чукането си.

С лудешки разтуптяно сърце извадих лоста за сваляне на гуми, пъхнах го между една от вратите и касата и натиснах леко. Бравата се счупи, без да издаде тревожен шум, и вратата се отвори. Влязох в безлюден офис, затворих след себе си и се огледах.

Беше кабинетът на един от началниците. Минах през междинната врата в съседния офис. Едва в четвъртия открих това, което търсех. Покрай стената имаше редица шкафове с папки. Избрах шкафа, обозначен с буква „Ч“, и с помощта на отвертката и лоста успях да насиля ключалката и да го отворя.

В продължение на десет минути прелиствах купчината папки в шкафа, но не намерих нито една с името на Хелън на корицата. Отстъпих съкрушен. Шкафовете съдържаха толкова много папки, че щеше да е невъзможно да прегледам всички! Тогава ми хрумна, че Сарти може да е отделил папката на Хелън от останалите. Влязох в петия офис.

Тук имаше три бюра, едното от които на Сарти. Разбрах това по входящата поща на негово име.

Седнах на стола му и започнах да проверявам чекмеджетата. Третото отдясно бе заключено. Отново използвах за малко лоста, отворих го и почувствах как ме облива вълна на облекчение. Единственото нещо в чекмеджето беше папката, която търсех.

Извадих я, сложих я на бюрото и я разтворих. Прелистих я за около минута, после оттласнах назад стола, посегнах за цигара и я запалих. Вече знаех кой е инструктирал Сарти да наблюдава Хелън и бях потресен.

Досието, изготвено от Сарти, започваше така:

„В съответствие с инструкциите на синьорина Джун Чалмърс днес се уговорих с Финети и Молинари да установят двадесет и четири часово наблюдение на синьорина Хелън Чалмърс…“

Джун Чалмърс!

Значи тя е в дъното на тази работа! Прелистих набързо донесенията и попаднах на едно, което носеше моето име. То съдържаше десет страници с описание на връзката ми с Хелън. Най-горе на първата страница пишеше:

„Екземпляр от доклада, изпратен на синьорина Чалмърс в хотел «Риц», Париж, на 24 август.“

Сведението съдържаше всички подробности от плана на Хелън да наеме вила в Соренто, идеята й, споделена с мен, да фигурираме там като мистър и мисис Шерард, уговорката, че тя ще пристигне в Соренто на двайсет и осми, а аз ще се присъединя към нея на двайсет и девети.

Облегнах се назад в стола и усетих челото си оросено в пот. Нямаше съмнение, че по някое време Сарти е поставил микрофон в апартамента на Хелън и затова знае всички тези подробности. Несъмнено беше и друго: Джун Чалмърс е узнала, че съм ходил в Соренто, за да стана любовник на Хелън, когато се видяхме с нея на неаполското летище. Защо тогава не е казала на Чалмърс?

Сгънах набързо папката и я мушнах в джоба си. Не можех да остана тук нито миг повече. Имаше опасност портиерът да реши да предприеме обиколка на служебните помещения и да ме открие.

Прибрах и инструментите в джоба си, а после, като огледах предпазливо дългия коридор, бързо се промъкнах надолу по стълбите и излязох на улицата.

Прибрах се в квартирата си. Съблякох шлифера, седнах и отново запрелиствах папката.

Тя се оказа много по-пълна и съдържателна, отколкото Сарти се опитваше да ми внуши. В нея фигурираха не само телефонните обаждания, но и разговорите ми с Хелън, когато съм бил при нея. Имаше й разговори между нея и други мъже, които представляваха потресаващо четиво: папката изобилстваше с неоспорими сведения, че Хелън е водила неморален живот. Всяко едно от тези сведения е било изпращано на Джун Чалмърс или в Ню Йорк, или в Париж.

Защо не беше се възползвала от тази информация? — неспирно се питах аз. Защо не ме беше издала на Чалмърс? Защо не го беше уведомила за живота, който води дъщеря му?

Нямах отговори на тези въпроси и накрая заключих папката в бюрото си.

Минаваше пет часът. Поисках частен разговор с Джак Мартин и ми казаха, че трябва да почакам половин час, докато ме свържат с Ню Йорк. Поръчах разговора, отидох до прозореца и се загледах в бързия неделен трафик, докато телефонът иззвъня.

— Ти ли си, Ед? — попита Мартин, като се обадих. — За Бога! Кой плаща този разговор?

— Не се безпокой. Какво научи от това, което исках? Успя ли да изровиш нещо за Манкини?

— Абсолютно нищо. Изобщо не съм чувал за такъв човек — отвърна Мартин. — Сигурен ли си, че не грешиш името? Да не би да става дума за Тони Амандо?

— Моят човек нарича себе си Карло Манкини. А този Амандо откъде ти хрумна?

— Отговаря на описанието ти. Едър, як и мургав, с точно такъв зигзагообразен белег на брадата.

— Трябва да е същият. Моят човек има глас като бурия и носи златна обица на дясното ухо.

— Това е същият! — възкликна възбудено Мартин. — Амандо! Двама с подобно описание не може да има.

— Какво знаеш за него, Джак?

— Вече не е тук, слава Богу. Създаваше големи неприятности и е опасен като гърмяща змия. Мисля, че е някъде там, на твоя територия. Напусна Щатите заедно с Франк Сети, когато изгониха Сети от страната.

— Сети? — прокънтя гласът ми.

— Точно така. Амандо беше главорез и заместник на Сети.

Това бе първата истински ценна новина, която получавах досега.

Главорез на Сети!

Най-после някои от елементите в тази картинна мозайка паснаха на своите места.

Мартин продължаваше да ми говори:

— Да не би да си го срещнал в Италия?

— Срещнах го. Мисля, че участва в контрабандата с наркотици. Исках да проверя някои данни за него.

— Сети се занимаваше тук със същото, преди да го изгонят. И той е в Италия, нали?

— Така подочух. Слушай, Джак, мога да докажа, че Амандо е пътувал със самолет от Рим за Ню Йорк два дни преди Меноти да бъде очистен и се е върнал в Рим на следващия ден.

— Е, това е нещо. Ще предам информацията на Колиър, шефа на местната полиция. Може да му е от полза. Не е изключено да издирва точно тази връзка. Той беше убеден, че Сети или Амандо са очистили Меноти, но и двамата имаха желязно алиби за времето, когато Меноти беше убит. Разполагаха с куп свидетели, които твърдяха, че били заедно с тях в някакъв игрален дом в Неапол.

— Амандо се хвали, че бил страшно печен във фабрикуването на алибита. Говори с Колиър, Джак, и благодаря за информацията.

Заразхождах се из стаята и премислях новополученото сведение. Излизаше, че теорията ми, според която Карло е убил Меноти, а Хелън се е опитала да шантажира Карло, е основателна. Но засега не разполагах с прашинка доказателство, което да убеди съдебните заседатели. Всичко си оставаше теория, но все пак се движех в правилна посока.

Изкушавах се да отида при Карлоти и да му разкажа цялата история. При своята организираност имаше вероятност той да успее да се добере до истината, подпомогнат от моята теория.

Ала овладях импулса си. Щом Карло научи, че съм ходил при Карлоти, ще извади на показ многобройните си доказателства срещу мен и това ще ме погуби.

Още не бе настъпил моментът да се каже истината на Карлоти. Трябваше да разполагам с истински непоклатими доказателства.

Прекарах останалата част от вечерта отново над сведенията на Сарти и си блъсках главата да открия и други гледни точки. Реших, че единствената ми надежда е да се съсредоточа върху Карло. Като отида в Неапол, ще трябва да отскоча до вилата на Майра и да видя дали ще мога да изровя нещо там.