Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
You Find Him, I'll Fix Him, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2014)
Корекция
plqsak (2015)
Форматиране
in82qh (2015)

Издание:

Джеймс Хадли Чейс. Чакам те в Соренто

ИК „Гарант-21“, София, 1992

Английска. Първо издание

Редактор: Александър Георгиев

Художник: Николай Янчев

ISBN: 954-8009-20-X

История

  1. — Добавяне

Пета глава

I

В девет часа на следващата сутрин бях пред хотел „Везувий“ с наетия ролс, както ми беше поръчано.

Италианският печат широко отрази смъртта на Хелън. Всеки вестник помести снимката й; на нея тя бе представена така, както я бях видял за пръв път: с роговите очила, прибраните назад коси и интелигентния, сериозен израз на лицето.

Веднага щом се разделих с Чалмърс вечерта, позвъних на Максуел. Дадох му нареждания да действа — да пусне новината.

— Да не звучи сензационно — казах. — Нека изглежда съвсем обикновено. Била на почивка в Соренто, използвала кинокамера, увлякла се в обекта, който снима, и паднала от скалата.

— Кой според теб ще повярва на такива празни приказки? — попита той с възбуден глас. — Хората ще искат да знаят какво е правила там сама, защо е живяла в такава голяма вила?

— Прав си — отговорих аз, — но версията е такава и ти трябва да се придържаш към нея. Ако е нужно, по-сетне ще дадем по-пълна информация. Но засега желанието на стария е такова и ако искаш да си запазиш работата, отрази по този начин случилото се. — Затворих телефона, преди Максуел да успее да продължи спора.

Отдадох му заслуженото, когато видях сутрешния печат. Беше спазил съвсем точно указанията ми. Печатът следваше споменатата версия и поместваше снимка. Нищо повече. Никой самонадеян журналист не изразяваше мнението си по въпроса. Всички цитираха само известните факти — трезво и без истерика.

Към девет и десет Чалмърс излезе от хотела и се качи отзад в ролса. Стискаше куп вестници под мишница и пура между зъбите. Дори не ми кимна за добро утро.

Знаех къде иска да отиде, затова не губих време с въпроси. Качих се до шофьора и му казах да се насочи към Соренто, но да кара по-живо.

Малко се изненадах, че Джун Чалмърс не е с нас. От мястото си виждах добре Чалмърс в огледалото на колата, както четеше вестниците. Преглеждаше ги бързо и старателно, пускаше ги един след друг на пода на колата, щом привършеше с това, което искаше да прочете.

Докато стигнем в Соренто, той прегледа всички вестници. Седеше, пушеше си пурата, гледаше през прозореца и контактуваше с единствения бог, който признаваше — самия себе си.

Упътих шофьора към моргата. Когато ролсът спря пред малката постройка, Чалмърс слезе от колата, направи ми знак да остана на мястото си и влезе вътре.

Запалих цигара и се опитах да не мисля какво ще види той, но смазаното, контузено лице не ми излизаше от съзнанието, бях го сънувал миналата нощ и то ме преследваше със своята натрапчивост.

Чалмърс престоя вътре двайсет минути.

Излезе със същата енергична походка, с която влезе. Пурата му, от която бяха останали три сантиметра, беше още стисната между зъбите. Реших, че да гледаш мъртвата си дъщеря с пура в устата, е все едно да играеш ролята на „железния човек“ до съвършенство.

Настани се на задната седалка на ролса, преди да успея да изляза и му отворя вратата.

— Окей, Досън, сега да отидем в онази вила.

Никой не проговори по пътя нагоре към вилата. Когато пристигнахме, аз слязох да отворя портата от ковано желязо, качих се отново и запълзяхме по алеята; видях, че линкълнът още стои върху асфалтобетонната настилка пред входната врата на вилата.

Чалмърс слезе от ролса и попита:

— Това ли е нейната кола?

Потвърдих.

Той я погледна, пое по стълбите и влезе вътре. Аз го последвах.

Шофьорът ни наблюдаваше, без да показва интерес. Щом Чалмърс обърна гърба си към него, той посегна да си вземе цигара.

Стоях на почтително разстояние, докато Чалмърс оглеждаше вилата. Остави спалнята за края и се забави известно време там. Обзет от любопитство защо се бави толкова, аз пристъпих до прага и надникнах вътре.

Той седеше на леглото до един от куфарите на Хелън, заровил едрите си, месести ръце в найлоновото бельо на дъщеря си, и гледаше съсредоточено през прозореца.

Изразът на лицето му ме вледени и аз тихо се отдръпнах назад, докато се изгуби от погледа ми, сетне приседнах и запалих цигара.

Последните два дни бяха най-лошите в живота ми. Чувствах се хванат в капан, очаквах ловецът да дойде и да ме довърши.

Фактът, че Карлоти е установил движението ми от Соренто до вилата, че знаеше за сивия ми костюм, знаеше точно кога е починала Хелън и че аз, в качеството си на мъжа със сивия костюм, съм бил горе по същото време, ме караше да тръпна от страх.

Бях лежал буден почти цялата нощ, терзан от безпокойство и тревожни мисли, и сега, докато седях и чаках Чалмърс да престане да гледа вещите на дъщеря си, отново ме връхлетя.

Накрая той излезе и бавно се упъти към прозореца на всекидневната.

Наблюдавах го и се питах какви ли мисли витаят в главата му сега. Остана неподвижен няколко минути, а после се обърна, приближи се и седна на един стол недалеч от мен.

— Не си се виждал с Хелън, когато тя беше в Рим, нали? — попита той и ме изгледа с воднистите си очи.

Въпросът беше неочакван и аз усетих как настръхвам.

— Не съм. Обадих й се два пъти, но тя, изглежда, нямаше особено желание да се навъртам около нея. Мисля, че гледаше на мен като на служител на баща й.

Чалмърс кимна.

— И нямаш представа кои са били приятелите й?

— Нямам, за съжаление.

— Очевидно е попаднала в много лоша компания.

Не отговорих.

— Предполагам, че този Шерард й е подарил бижутата и колата — продължи Чалмърс, загледан в луничавите си ръце. — Явно допуснах грешка, като я оставих с толкова малко пари. Трябваше да й давам повече и да пратя някоя жена, която да стои при нея. Когато изникне някой хубавец мръсник, тъпкан с пари, и почне да прави скъпи подаръци, дори порядъчно момиче трудно устоява на изкушението и налапва въдицата. Познавам достатъчно добре човешката природа, за да си правя илюзии. Не биваше да я излагам на опасността от такова изкушение. — Извади пура и започна да бели целофанената й обвивка. — Тя беше порядъчно момиче, Досън — продължи той. — Сериозна студентка. Искаше да учи архитектура. Затова я пуснах тук в Италия. Рим е средище на най-добрите архитекти!

Извадих носната си кърпа и си изтрих лицето. Не казах нищо.

— Имам високо мнение за теб — добави той. — Нямаше да ти възложа Международния отдел, ако не те ценях. Оправих се със съдия-следователя: ще издаде решение за смърт поради нещастен случай. За бременността няма да се споменава. Говорих и с шефа на полицията. Той се съгласи да не засягаме неприятните въпроси. Печатът ще се придържа към същото. Говорих и в тази насока. Така че полето пред нас е чисто. Оставям цялата работа в твои ръце. Вдругиден трябва да си бъда в Ню Йорк. Нямам време сам да се ровя, но за теб е наложително да се заемеш с нещата. Отсега нататък, Досън, единствената ти грижа ще бъде да откриеш Шерард.

Взрях се в него вледенен.

— Да открия Шерард? — повторих глупаво.

Чалмърс кимна.

— Точно така. Шерард е прелъстил дъщеря ми и сега трябва да си плати за това. Но първо трябва да го открием. Такава ще е твоята задача. Ще имаш на разположение необходимите парични средства и всестранна помощ. Можеш да наемеш необходимия брой частни детективи. Ще ти изпратя някой от Ню Йорк, ако тукашните не ги бива. Няма да е лесно. Очевидно той не използва истинското си име, но все някъде по нишката може да е оставил някоя улика и щом откриеш такава, след нея ще откриеш и други, които в крайна сметка ще те отведат при него.

— Можете да разчитате на мен, мистър Чалмърс — намерих сили в себе си да изрека.

— Искам да зная как ще движиш тази работа. Ще ме осведомяваш за всеки ход, който предприемаш. Ако нещо ми хрумне, и аз ще те уведомя. Задачата е да го открием, и то бързо.

— Как ще постъпим, като го открием?

Трябваше да задам този въпрос. Трябваше да зная. Чалмърс ме погледна и в очите му се появи израз, от който устата ми пресъхна.

— Ето как аз виждам въпроса — каза. — Хелън е срещнала този мръсник наскоро след пристигането си в Рим. И не след дълго я е прелъстил. Докторът твърди, че е бременна от осем седмици. А тя пристигна в Рим преди четиринайсет седмици, така че той е действал доста бързо. Тя навярно му е казала за своята бременност и като всички долни типове, той е започнал да я отбягва. Мисля, че Хелън е наела тази вила, за да го привлече отново към себе си. — Извърна глава и огледа всекидневната. — Доста е романтично тук, нали? Сигурно се е надявала обстановката да го размекне. По думите на онзи детектив-жабар Шерард или който и да е човекът под това име, е дошъл тук, но не се е размекнал.

Прехвърлих крак върху крак. Трябваше да направя нещо. Не биваше просто да си седя като треснат от гръм.

— Знаеш ли какво мисля? — продължи Чалмърс, насочил към мен пълната сила на голямата си шефска личност. — Мисля, че смъртта на Хелън не е нещастен случай. Мисля, че имаме две алтернативи: или се е опитала да го заплаши, че ще го принуди да се ожени за нея, иначе ще се самоубие, а когато той е рекъл да върви по дяволите и да скочи, ако ще от скалата, тя наистина е скочила, или, за да й затвори устата, той я е бутнал оттам.

— Нима допускате… — започнах аз и не довърших. Гласът ми сякаш идваше от някакъв тунел.

— Не мисля, че е скочила — отвърна той, наведен напред, с напрегнато лице и заплашителни очи. — Мисля, че той я е убил! Знаел е, че е моя дъщеря. Знаел е, че рано или късно ще науча какво е направил с нея. Знаел е, че ако има работа с мен, няма отърваване за него. Затова я е отвел горе на върха на скалата и я е блъснал оттам.

— Но това е убийство — отбелязах аз.

Той оголи зъби в нерадостна усмивка.

— Разбира се, че е убийство, но това не е твоя грижа. От теб се иска само да го откриеш, а за останалото ще се погрижа аз. Нека всички си мислят, че е нещастен случай. Това е удобно за мен. По този случай няма да давам никаква информация. И никой няма да се киска зад гърба ми, че дъщеря ми е забременяла. Ако негодникът бъде арестуван и осъден за убийство, цялата мръсна история ще излезе наяве, а аз не желая това, но то не означава, че няма да го накарам да си плати за извършеното. Мога да го унищожа по мой специален начин и точно това смятам да направя. — Очите му заблестяха страховито. — Не си мисли, че ще го пречукам. Не съм побъркан, но мога да превърна живота му в такъв ад, че накрая той на драго сърце сам ще си пръсне гадния череп. Имам и власт, и пари, за да осъществя това, и ще го осъществя. Но първо ще проуча основните неща в живота му. Мога да го изхвърля от къщата, апартамента, от всяко жилище, което обитава. Мога да му попреча да кара кола по пътищата. Мога да направя така, че да не го допускат в никой приличен ресторант. Мислиш, че това са дреболии, а? Представи си как на теб биха ти се отразили такива мерки. Освен това мога да вляза в следите на парите и да унищожа ценните му книжа. Мога да го лиша от работата му и да издействам никой никога да не го вземе на служба при себе си. Мога да наема главорези, които да го пердашат от време на време, докато така се наплаши, че да не смее да покаже нос по улиците вечер. Мога да направя и така, че да изгуби паспорта си. А когато животът започне да му опротивява, тогава истински ще се захвана с него. — Издаде челюст към мен, а лицето му стана мораво, с прашен оттенък. — Сегиз-тогиз попадам и на странни, жестоки типове: типове, които са леко откачени. Познавам един, който ще ослепи този мръсник само за сто-двеста долара. Ще му извади проклетите очни ябълки, без да му трепне ръката. — Усмихна се внезапно и тази усмивка ме смрази. — Ще го накарам да си плати, Досън, не се съмнявай в това. — Почука ме по коляното с дебелия си пръст. — Ти само го намери… останалото е моя грижа!