Джоана Линдзи
Сърцето на воина (9)

Глава 8

— Далден, мълчиш, защото си сърдит, или защото не внимаваш в разговора ни? — попита Марта.

Вече бяха сами в контролната зала. Шанел бе информирана, че Фалон започва да показва признаци на нетърпение и възнамерява сам да отиде да потърси Джоран. Да изпратят петдесет двуметрови Ша-Ка’ански воини на повърхността, за да търсят Джоран, щеше да улесни ситуацията, но нямаше как да бъде сторено. На тази планета можеше да има хора с височина, подобна на тяхната, но те се срещаха рядко.

Да изпратят долу дори двама от воините щеше да привлече ненужно внимание, точно за това Марта настояваше само Далден да търси Джоран. Шанел, която бе съгласна с това, сега имаше проблеми с другаря в живота си.

— Разбирам какво те тревожи, Марта — каза й Далден. — Няма да позволя жената да научи, че аз съм това, което тя би нарекла варварин.

Кикот изпълни залата.

— Тя няма да помисли това. Не, в нейния свят ти ще си извънземен. За нея няма да е от значение това, че в другите светове смятат, че имате варварска природа. Ще разбере само едно, че ти не си от нейния свят, и това ще я ужаси, и ужасът ще вземе превес над всичко, което би могла да изпитва към теб. Тогава ще ми се наложи да я доведа на кораба, да изтрия от паметта й всеки спомен за теб и да се надявам, че нашите методи ще проработят върху тези човеци. Затова, защо не избегнем всичко това…

— Имам нужда от някой, който веднага ще разпознае чужденец като мен — прекъсна я той. — Аз няма да успея да видя разликата, тъй като на мен всички ми звучат странно. Ще мога да разпозная единствено Джоран.

— Не е гарантирано, тъй като той може да промени вида си. Казвали ли сме, че задачата ти ще бъде лесна?

Далден игнорира коментара й и продължи по същество.

— Не познавам останалите хора от екипажа на кораба му. Но тя ще ги разпознае. Веднага ще разбере, ако не са от нейния град. Тя вече мисли, че аз съм от този свят, нарече ме чужденец.

— Бях там, помниш ли? Чух всяка ваша дума.

— Тогава трябва да се съгласиш, че съдействието й ще ни е от голяма полза.

— Разбира се, че съм съгласна, но това не значи, че ще го позволя. Но не бива да забравяме един много важен факт, Далден, и той е, че колкото по-дълго имаш досег с един от тези човеци, толкова по-голяма ще е опасността за теб. Жената Британи дори няма някаква управленческа позиция, и все пак ти зададе същите въпроси, които би ти задал и всеки друг на тази планета. Те са любопитни, смели хора. Да се бъркат в чуждата работа за тях е нещо съвсем естествено. И тя ще продължи да те разпитва, докато ти не се изпуснеш и не й кажеш нещо, което не бива да знае.

— Вече се справих с почти всички от тези въпроси, рискът е минимален.

Марта изсумтя.

— Обожавам, когато воините докажат, че не са само мускули, а имат и малко акъл.

— Това значи ли…

— Не бързай толкова, момчето ми — прекъсна го Марта. — Изпратих сестра ти навън, за да мога да говоря откровено с теб, без да те засрамвам пред нея. Тази жена Британи е идеалната жена за нуждите ти, и ти направи много добре, че я накара да мисли, че си от друга част на планетата й, а не от друг свят. Ще ми се да не бе толкова привлечен от нея, но няма как, затова ме чуй добре. Първо Джоран, после палките и накрая на списъка е момичето. Ако мераците ти започнат да ти пречат, ще трябва да се отървеш от тях. На карта е заложено прекалено много, за да мислиш единствено за слабините си. Затова, ако станат проблем, искам да се насилиш да спреш и да загърбиш първичният си нагон, за да свършиш работата, за която си тук. Можеш ли да го сториш?

— Определено.

— Защо имам неприятното чувство, че ще ми отговориш така, без значение дали е истина, или не? Забрави — каза тя, имитирайки измъчена въздишка. — Знам, че не би ме излъгал умишлено и съм сигурна, че вярваш в това, че ще сториш нужното. Вече свикнах вие воините да сте убедени, че няма невъзможни неща за вас, и че ще се справите без усилие с всичко. И ти и баща ти сте доказали, че увереността ви надминава всички граници.

— Жената на същото място ли е, където ме изпрати ти? — попита Далден.

— Не, но вече събрах цялата информация за нея, и локализирах мястото, което тя нарича свой дом. Освен това изпратих миниатюрен предавател над градчето й, затова няма да ми е нужно да разчитам само на предавателя от свръзката ти.

На компютърния монитор се появи мрежа, която се уголеми, после се разшири няколко пъти, докато не стана ясно, че това е поглед отгоре над една малка част от планетата, която включваше жилища, зеленина и обекти, които се движеха по протежение на мрежата и изглеждаха като превозните средства на Кистран, с тази разлика, че тези не летяха. В един от участъците се появи голям кръг, до него изникна още един, а малко по-встрани от тях, се появиха три малки окръжности.

Гласът на Марта сега бе напълно делови, когато обясни.

— Британи Калъхан живее тук — каза тя и накара първият кръг да просветне, за да онагледи къде е точно това „тук“. — Лидерът, който се нарича Кмет, живее ето тук. — Сега просветна вторият кръг. — Тези, които имат най-голям депозит в банката, живеят тук — трите кръгчета просветнаха едновременно. — Те всъщност са корпорации, а не отделни хора. Ще следя сметките им за необичайни транзакции, но все още не съм сигурна, че Джоран е на ясно каква роля играят парите на тази планета. Мислите му са изцяло насочени към това да бъде титулуван владетел, отколкото заможен деспот, затова смятам, че ще се опита да стане кмет на този град.

— Може ли да успее?

— Разбира се, ако използва палката върху всеки мъж в този град, за да ги накара да гласуват за него, но той няма да има достатъчно време за това. По-вероятно е да направи нещо глупаво, като да залови кмета и да го накара да го назначи за свой заместник. Ще му се наложи да използва доста пъти палките, за да постигне това, което желае, ще трябва да спечели подкрепата на градския съвет и на всеки друг мъж на водеща позиция. Да не говорим, че ще му се наложи да си измисли правдоподобно минало, тъй като тези хора няма да приемат толкова лесно някой непознат, ще искат да научат всичко за него. Палките обаче могат да направят така, че хората да мислят, че го познават от цяла вечност, и това ще го направи наистина перфектния кмет за тях.

Далден се намръщи.

— Значи може да успее да стори това, което е решил.

Марта отдели време, за да изимитира най-добрият си кикот.

— Щеше да успее, ако на важни длъжности имаше само мъже, но жените на тази планета, която е избрал, не са мълчаливият ще-направя-каквото-ми-се-каже тип. Много от тях са на управленчески позиции. Палките бяха проработили идеално на Съндър, тъй като се използваха за конспирация от жените, за да превземат властта, тъй като там управленческите позиции се заемаха само от мъже. Тук точно жените ще провалят плана на Джоран.

— Така ли е навсякъде на тази планета?

— Не, но той е избрал грешната държава за превземане. От теб зависи да го откриеш и заловиш, преди да смени тактиката и започне да се оглежда за друга държава, или преди да тръгне след най-заможните наоколо. Последното нещо, което искаме, е да замине за някой от големите градове тук. Достатъчно трудно е да го открием и в един толкова малък град. Ще е невъзможно да го локализираме в някой мегаполис.

— Тълпата, на която попаднах днес, не може да бъде наречена малка по никакви стандарти.

От интеркома отново прозвуча смях.

— Това не бе някое нормално място, Далден, а такова, в което целият град ходи да пазарува или да се забавлява. Нещо като Ша-Ка’анската версия на пазар. В останалата част от града няма да се сблъскаш с подобна тълпа, макар че в големите градове е точно така. Но локалните новинарски мрежи на града обявиха, че кмета ще бъде там днес и точно затова и аз те изпратих именно на онова място.

— Джоран беше ли там?

— Не се знае. Кметът беше там, и прецених, че Джоран ще следва кмета, докато не направи своя ход, ето защо имаме нужда и ние да наблюдаваме кмета. Но имай предвид, че ако видиш Джоран, не можеш да го хванеш, очаквайки никой да не се намеси, а ние не искаме тези човеци да извикат охранителите си. Освен това, не бива да му даваш време да използва палката върху теб. Трябва да го зашеметиш, да изключиш щита му и аз ще мога да ви трансферирам отново на кораба, после ще използваме палката му, за да локализираме местонахождението на другите палки. Но преди да го зашеметиш, ще се наложи да го отведеш някъде, където ще сте сами.

— Зашеметяването, изключването на щита и трансфера могат да отнемат няколко мига, защо е нужна такава предпазливост?

— Защото не поемам рискове, когато се касае до бебчетата на Тедра. Знаеш това. А на тази планета има прекалено много неизвестни неща, с които не съм запозната, тъй като тези техни компютри са невероятно бавни и не мога да получа нужната информация достатъчно бързо. Изкарах акъла на доста хора, като днес те стоварих насред тълпата. Шокирах още повече, когато те върнах на кораба, тъй като твоята Британи не бе единствената жена, която те изпиваше с очи, хлапе. Голяма част от тях сега губят времето на очните си лекари, което е добре, докато не ни стане навик да ги шокираме по този начин. Ако, докато беше в тълпата, хората започнеха да се държат агресивно, можеше да свършиш в онова, което тук наричат килия.

— Ако носех меча си…

— Не, не, не ми показвай воинският си манталитет, Далден. Знам на какво си способен, ти знаеш на какво си способен, но ще е най-добре човеците на тази планета да не го разбират. Тук мечовете са старомодно оръжие, използвано само в постановки, изобразяващи миналото им. Вече не се носят на публични места, защото ще събудят ненужно любопитство. Имаш идеално оръжие на своята свръзка, тя обхваща всички спешни случаи, които могат да възникнат, показва ми какво се случва около теб от шест страни и никой от човеците няма да предположи, че е оръжие, тъй като тук нямат нищо подобно. Прилича на устройство, което тук наричат радио, и дори Корд II настрои устройството така, че само ти да ме чуваш и никой друг около теб.

— Жената може ли да ви чуе?

— Не, всичко, което тя може да чуе, е шум, няма да чуе думите му, а и дори да ги чуеше, няма да разбере нищо, тъй като не говори езика ни. Направихме така, че комуникатора да изглежда като устройство, познато на хората на тази планета, за да не им прави впечатление. Нека сега се върнем на темата за жената Британи и за начина, по който ще бъде полезна за мисията ни. Информацията, която получих за нея е, че работи на две места и това заема голяма част от времето й. Трябва да намериш начин да я изкушиш да напусне тези длъжности и да работи за теб. Обикновено може да се получи и само като я попиташ, но за всеки случай, нека не разчитаме на това. Ще се наложи да я наемеш.

— С какво да я наема? Можеш ли да създадеш тяхната валута?

— Не е нужно — отвърна Марта. — Както на Катратери, тази планета също боготвори метала, наречен злато, а този медальон, който носиш на врата си, ще е повече от добро заплащане за една краткотрайна служба. Сега, готов ли си да се върнем към задачата си?

— Да.

— Тогава дръж си чорапите, хлапе, следва Трансфер.