Джоана Линдзи
Сърцето на воина (6)

Глава 5

Британи не пазаруваше често в моловете.

Паркирането обикновено не бе проблем, тъй като Сийвю не бе голям град. Едва миналата година тук бяха построили първият Мол в града. Но днес обаче, паркирането се оказа голям проблем, и Британи разбра това, когато влезе вътре. Кметът бе издигнал голяма платформа в средата на мола и изнасяше реч за кампанията си. Тази година щеше да има избори. Кметът Съливан се готвеше за втори мандат.

Градът бе създаден преди четири години, което правеше Съливан единственият им кмет досега.

Според Британи, той бе свършил страхотна работа, и тази година отново щеше да гласува за него. Градът се разрастваше със стабилни темпове, което й гарантираше, че ще запази двете си работи, и така можеше да забрави за миг проблемите и да се наслади на неделния ден — единствения, в който не работеше.

Тя дори поспря малко встрани от трибуната, за да послуша речта му. Тълпата се бе скупчила в центъра около сцената и затова тя остана в периферията, тъй като мразеше да се намира на места, където е обградена от много хора и не може да помръдне, без да се удари в някой.

В обкръжението на толкова много хора тя се чувстваше като наранен палец, който стои вирнат над всички останали, а такива моменти гарантираха, че с доброто й настроение ще е свършено.

Всъщност, тя не бе в особено добро настроение, откакто скъса с Томас Джонсън. Дори бе обмисляла да се премести да живее другаде. Но тъй като се бе установила в Сийвю и имаше съквартирантка, с която се разбираше отлично, въпреки че Джан все още се опитваше да й урежда срещи, тя реши да не го прави. Освен това, тук осъществяваше целите си, което бе едно от нещата в списъка й, и по нейни изчисления щеше да успее да напусне работа и да построи дома, за който мечтаеше, само след две години.

Живееше именно за този ден, спестяваше всяка стотинка, купуваше си чанти от разпродажби и отказваше да си взима шапки, не просто защото бяха доста скъпи, а и защото мразеше да пазарува. Но да пере всяка вечер работните си дънки, тъй като вече горната им повърхност се е похабила до крайност, беше чиста загуба на време, а и тя мразеше да пере много повече, отколкото мразеше да пазарува.

Очакваше, че ще влезе и излезе от мола за по-малко от час. Но не бе предвидила, че заради кампанията на кмета, днес мола ще бъде пълен с хора. Досега не чуваше нищо ново, което не бе съобщено в новините в шест часа, които се стараеше да хваща след работа. Между двете работи имаше само няколко часа на разположение, през които да хапне, да се изкъпе, да се погрижи за домакинските задължения, които двете с Джан си споделяха и да свърши това, което не може да бъде отлагано до неделя. Работата й в спацентъра бе от седем до десет часа вечерта, което не й оставяше време за друго, освен бърз душ преди лягане.

Британи тъкмо се канеше да заобиколи тълпата, за да се насочи към любимия си магазин за джинси, когато го видя и се закова на място. Тъй като освен това се блъсна в един човек пред нея, тя успя да спре напълно, но дори не си направи труда да се извини, толкова удивена бе от височината на мъжа. Как бе успяла да не го види, докато той си проправяше път през тълпата, като обикновено погледа й винаги шареше наоколо в търсене на висок мъж? Точно този нямаше как да не забележи. Той се извисяваше с повече от тридесет сантиметра над всички останали.

Дали не бе седял и едва сега да се бе изправил? Може би в средата на тълпата имаше сложени някакви столове, помисли си тя. За един миг си помисли, че е възможно мъжа да е стъпил върху някой стол, и реши, че ще е наистина голяма загуба, ако е така, но пред себе си виждаше едни невероятно широки рамене и златисти къдрици коса, които ги покриваха. А това не бе никак достатъчно, за да задоволи любопитството си, което бе и причината тя да се насочи към другия край на тълпата, за да може да зърне лицето му.

Британи не бе осъзнала, че е затаила дъх, нито, че бе изпълнена с тревога, докато не видя мъжа от близо и не изпусна дълга, шумна въздишка. Тревогите й бяха естествени, тъй като винаги щом зърнеше висок мъж, външността му я разочароваше. През годините се бе запознала само с няколко мъже, към които изпитваше известно привличане, и само с един, на който едва не бе отдала сърцето си.

Никога нямаше да забрави Томас Джонсън, който й бе показал точно колко трудно ще й бъде да открие правилният мъж. Наистина бе смятала, че този мъж е той. Инстинктите й го бяха потвърдили. Дори бе решила да стигне до края с него, но сега бе благодарна, че връзката им не се бе развила чак до там, преди да разбере, че дори и той има проблем с високия й ръст. Тя бе с цели петнадесет сантиметра по-ниска от Том, но все пак за него бе прекалено висока. Проклетият кретен сигурно си падаше по джуджета, бе злобната й мисъл миг преди да му покаже вратата.

Но този мъж, обграден от море от много по-ниски от него хора, бе просто великолепен. И въпреки, че тя на момента се почувства привлечена от него, в главата й звънна някаква предупредителна аларма. Всеки, който изглеждаше толкова добре, не можеше да бъде добър. Със сигурност в него имаше нещо нередно. Инстинктите й може и да подсказваха, че няма нищо нередно, но след Том просто не можеше да им се довери напълно.

Той беше прекалено млад за нея, това беше. Всъщност, той не изглеждаше чак толкова млад, и то заради огромните му размери. Но просто не изглеждаше… достатъчно възрастен. Разбира се, в днешни дни възрастта нямаше чак толкова голямо значение, тъй като хората бяха достатъчно умни, за да знаят, че съвместимостта и общите интереси са много по-важни за съществуването на една нормална връзка.

Сега Британи нямаше как да използва за аргумент проблема й с височината, тъй като мъжа бе доста по-висок от нея и по нейна преценка бяха напълно съвместими един с друг. Затова, ако смяташе да използва разликата в годините в негов ущърб, щеше да й се наложи да поседне някъде и да поуспокои сърцето си, тъй като точно в момента то биеше лудо заради невероятно привличане, което изпита към непознатия мъж.

Той не слушаше речта на кмета, а стоеше и се оглеждаше наоколо, сякаш се е изгубил и не знае къде се намира. Британи още се опитваше да му намери недостатък, когато забеляза, че изражението на лицето на мъжа напълно се е променило и той изпадаше в паника. Явно всеки миг щеше да получи силен клаустрофобичен пристъп.

Тя не се поколеба, нито се замисли над това, което върши, просто се шмугна в тълпата, хвана ръката му и го отведе далече от блъскащото се множество. Нейното добро дело за деня. И нямаше нищо общо с факта, че тя искаше да се запознае с него и спасяването му бе едно добро извинение. Явно е трябвало да прочете по-добре правилника на момичетата скаути, защото на страниците, които бе пропуснала да прочете, пишеше: Добрите дела могат да променят живота ви завинаги.