Джоана Линдзи
Сърцето на воина (38)

Глава 37

— Време е.

Британи се взираше навън през прозореца в стаята на Далден към една много голяма планета, която не приличаше на нищо, което познаваше. Нейната планета бе заета две трети от вода, а тук виждаше много зелена площ и съвсем малко синьо. Разбира се, всичко това вероятно бе добра компютърна симулация, но бе толкова реалистична, че чак я побиваха тръпки.

— Все още не сме достатъчно близо, че да кацнем — посочи тя.

— Напротив, със скоростта, с която се движи този кораб, е въпрос само на няколко секунди.

Масивните ръце на Далден се обвиха около нея, притискайки гърба й към гърдите си. Действията му бяха успокояващи и плашещи едновременно, тъй като с това той може би я подготвяше за последните им мигове заедно. Тази истина напълни очите й със сълзи и тя се обърна бавно към него.

— Кажи ми, че това няма да е краят за нас — помоли го тя с треперещ глас.

Далден повдигна лицето й към себе си. Палците му нежно изтриха вадичките сълзи, стичащи се по бузите й. Изражението му бе напрегнато.

— Мога да почувствам болката ти. Не мога да позволя това да продължи. След днес няма да има от какво да се боиш.

— Мразя да ви прекъсвам, воине — изведнъж се чу гласа на Марта, — Но думите ти никак не я успокояват.

Той се обърна към монитора на стената.

— Какво да направя, за да прогоня тревогите й?

— Отведи я у дома. В новия й дом. Нека се настани. Запознай я с домашните любимци. — Нещо подозрително, приличащо на кикотене, се чу откъм конзолата, преди Марта да продължи: — Жалко, че този кораб не е екипиран със соларни бани. Три месеца в къпане без вода можеше да успеят да я убедят. Но вероятно и тогава щеше да сметне, че или са илюзия, или са ново изобретение на нейния народ. Петдесет огромни воина не успяха да я впечатлят, тъй като и на нейната планета има мъже, достигащи тази височина. Тя си мисли, че се намира на симулация на кораб и смята, че като слезе от него, все още ще е на своята планета. Но сега ти можеш да й покажеш неща, които не е виждала, нови форми на живот. Живи, дишащи, уникални форми на живот, които не може да постави в категорията вероятно-са-някакъв-компютърен-трик.

Британи отстъпи назад, изчервявайки се от възмущение. Наистина мразеше, когато някой говореше за нея така, все едно не се намира в същата в стая.

— Мразя да ти развалям удоволствието, Марта, но и ти не ме успокояваш особено — заяви тя намусено.

— Дори не съм се опитала да го направя, хлапе. Просто казвам на този воин тук, че няма да може лесно да те отърве от страховете ти. Да не говорим, че ти хвърлих кокал, но ти просто не се усети да го уловиш.

— Моля?

— Споменах за „нов дом“. „Настаняване“. Не ти ли звучи като начало, а не като край?

Така бе. Но думите можеха да се тълкуват по много различни начини. Тя погледна към Далден, а скептицизма й бе очевиден. Той обаче изглеждаше по-решителен и тя се досети защо той хвана ръката й и я поведе извън стаята.

— Ще слизаме от кораба?

— Именно.

— Защо не слезем по същия начин, по който се качихме? — попита Британи.

Марта реши да й отговори през свръзката, която бяха дали на Британи преди няколко дни. Бяха я предупредили винаги да я носи със себе си, за да може Марта да й отговаря, ако има въпроси.

— Няма да можем да направим трансфер, преди да кацнем — каза й Марта. — Ша-Ка’ан е обграден от глобален щит, който предотвратява достъпа на кораби без изрично позволение. Над Центъра за посетители се отваря портал в щита, и въпреки това, се преминава през тунел за превенция на заразите. Във всеки по-голям град има поне по един Медитех, но той няма да е достатъчен, ако се появи зараза, която е дошла от посетителите на планетата. В мига, в който кораба влезе в орбита, се сканира за потенциални болести и зарази и системата напълно възпрепятства всеки молекулярен трансфер.

— Но ние ще минем през всички тези защити, нали?

— Да, и дори бих могла веднага, щом кацнем, да ви трансферирам в палата, но ти не искаш наистина да пропуснеш всичко ново, което ще видиш по пътя към дома, нали? Първото ти возене на Аеробус и първата ти езда на хатаар? Архитектурата на провинцията? Първият път, в който ще видиш Ша-Ка-Ра отдалече?

— И всичко това са неща, които според теб ще ме накарат да повярвам във всичко това, нали? — предположи Британи.

— Може да си сигурна — самоуверено й заяви Марта.

Британи изсумтя, но въпреки това започна да чувства леко вълнение. Начало, в което да споделя живота си с Далден. Бе стигнала до точка, в която не се вълнуваше какъв ще е живота, който споделят, стига да са заедно. Тя просто не можеше да понесе да го изгуби. Но друг свят? Как можеше да приеме, че е истина?

Марта смяташе, че днес щеше да получи всички доказателства, за да повярва, че това е истина. Далден мислеше, че след днешния ден тя няма да има за какво да се тревожи. Но докъде я водеше всичко това? До Далден, разбира се, но и до фантастичната идея да живее на нова планета и да се запознае с истинските му родители. О, боже!