Джоана Линдзи
Сърцето на воина (31)

Глава 30

— Не ми обръщай гръб, момиче — каза Марта, а по гласа й си личеше колко е раздразнена, сякаш бе прочела мислите на Британи. — Забавих, колкото можах, идването на Далден. А той мрази някой да го бави, мрази космическите кораби, мрази галактическото пътуване и в момента ще е толкова спекан, колкото си и ти. Трябва да ти кажа, че родината му е високо технологична, ако случайно все още не си стигнала до този извод, но тъй като планетата им бе открита сравнително скоро, сега неговите хора са принудени да се борят с останалата част от вселената, за да опазят ценните си ресурси. Сега, ако обичаш, направи си труда да обмислиш това, което ти казах, и за малко отблъсни мислите, че всички тук се опитваме да те измамим.

— Гледала съм филми за космоса, Марта, освен това съм наясно колко добри специални ефекти могат да бъдат направени, така че нещо да изглежда съвсем реално.

— А аз си мислих, че Тедра е написала книгата „Как да се инатим“ — промърмори Марта и после попита закачливо: — А какво би казала за една разходка по Луната?

— Да не си се побъркала?

От конзолата се чу имитация на кискане.

— Ето, отново мислиш за мен като за човек. Много по̀ на място щеше да е, ако бе казала „Да не ти е изгоряла дънната платка?“. — И отново издаде кискащ се звук. — Не, няма да ни отнеме много време да кацнем на Луната. Ето, кацаме. И по някаква случайност си имаме авариен изход тук, в контролната зала. Отварям…

— Чакай! Не го прави! Нямам ли нужда от костюм? В атмосферата няма въздух и…

— Не се тревожи, хлапе. Този боен кораб е способен да кацне на всяка планета, без значение от какво е направена, и освен това, може да създава въздух, пригоден за дишане. Просто освободих силовото поле на няколко метра около кораба и напълних това пространство с въздушна субстанция. Хайде, давай. Платформата те очаква, работи като обикновен земен асансьор и ще те отведе до повърхността на планетата. Намираме се едва на няколко метра от Луната. Платформата е създадена така, че да може да се уголемява и да побере тридесет човека, без да ги кара да се блъскат натъпкани един до друг. Ограждащите парапети ще се приберат сами, веднага щом платформата докосне повърхността, така че ще можеш да се поразтъпчеш малко.

Британи пристъпи навън, но не пожела да застане върху платформата. На няколко метра под нея се виждаше повърхността на Луната. Тя започна да се смее и то само наполовина истерично. Луната, и тя, на няколко крачки от нея. Няколко каменни къса, няколко вдлъбнатини, покрити със сивкава почва и осветен от кораба кръг. Отвъд това бе една безкрайна тъмнина, тъй като от тази страна на луната слънцето не се виждаше. Освен това, осветената част не бе никак малка. Дори нещо повече, беше огромна, свидетелствайки колко е голям кораба.

— Няма ли да излезеш навън?

— Не, оставям на астронавтите да правят подобни проучвания. На тях им отнема години да стигнат до тук, а ти го правиш да изглежда така, сякаш е детска игра.

— Миличка, все едно да сравняваш ябълка с портокал. Този боен кораб, който ти изглежда като детска играчка, е конструиран от хора, които еволюират от повече от дванадесет милиона години. Колко дълго е траела до сега еволюцията на твоя народ? Погледни собствената си история, за няколко хилядолетия сте изобретили електричеството, летенето, масовите комуникации, по-ефективното придвижване и така нататък. Сама виждаш какво сте успели да направите за това време, и си представи какво ще бъде след няколко хиляди години. Расата ви еволюира със съвсем нормални темпове и дори сте напълно способни да се конкурирате с някои от планетите в нашата соларна система. Ако това е успокоение за теб, ще ти кажа, че има много млади планети, чието население дори не се е доближило до прогреса, който показвате вие.

Британи се обърна учудена към конзолата.

— Наистина ли?

— Определено. Вземи за пример Сентура III, родната планета на Джоран. Средновековна, що се отнася до управлението, прогреса и манталитета. Когато бяха открити, преспокойно можеха да се възползват от новопридобитите източници на знание, но те предпочетоха да продължат живота си както досега и по тази причина цялата планета е управлявана от няколко кралски семейства. И докато тези крале не бъдат свалени, няма да настъпят никакви промени. Може да минат още хиляди години и те все още да си живеят в средновековието. Джоран е един от тези крале на Сентура III, но за негово нещастие е единственият без собствено кралство — обясни Марта. — Затова той възнамеряваше с помощта на палките от планетата Съндър да завладее държавата ви, а след това и цялата ви планета, превръщайки ви в негови поданици. И може би щеше да успее. Хората на Съндър все още не са еволюирали дотолкова, че да пътуват в космоса, затова нямаше да могат да последват Джоран и да върнат палките. Беше пълна случайност, че точно, когато изпратиха сигнал за помощ, минавахме покрай тях на път за дома и решихме да осуетим плановете му. Може да се каже, че това е доброто ни дело за този век.

— Значи не сте били длъжни да тръгвате след него?

— Не, не бяхме. Но ако трябваше да чакаме да бъдат уведомени съответните власти, той отдавна щеше да е изчезнал. А дори и след това властите да бяха успели по някаква случайност да го открият, той вече щеше да е нанесъл необратими щети. Щом успяхме да го засечем, ние го последвахме на мига, защото това бе единствения шанс да спасим хилядите животи, които той щеше да съсипе.

— А Ша-Ка’анците? — попита Британи. — Те как се вписват в еволюционната ви ера?

— Ша-Ка’анците са уникални. Не са точно варвари, това е просто името, което им даде модерното общество. Успели са да създадат уникални стоки, без да замърсят планетата си с построяването на фабрики, притежават формулата, за да създават най-силната стомана, позната в галактиката, която не може да бъде пробита от никой лазер, стоят палати, които могат да се нарекат, архитектурни чудеса, успели са да измислят начин за регулиране както на раждаемостта, така и на сексуалната агресия, за тях златото е най-безполезният метал…

— Как са намерили начин да регулират сексуалната агресия?

Марта се изкиска.

— С всичко останало на тяхната планета имат и уникалното растение Дхая. Сокът от него може да потуши напълно дори най-силното сексуално желание и нищо не може да спре ефекта му, докато не отмине по нормален начин. А виното от това растение предпазва жените от забременяване.

Британи се намръщи.

— Но защо някой ще иска да потисне сексуалните си желания?

— Спри за миг, доби грешно впечатление. Сокът от Дхая се използва в много специални случаи, най-вече, когато воинът отива на лов или на война.

Британи смръщи лице.

— Защо имам чувството, че се насочваме към частта, заради която им е бил лепнат етикета „варвари“?

— Защото е точно така. Макар че има известна разлика от това, което си мислиш ти. Чуваш, че воините отиват на война, и веднага предполагаш, че те убиват, грабят и всяват хаос. Но Ша-Ка’анските воини не са такива. Те не воюват един срещу друг. На планетата има много държави и всяка от тях си има свой лидер, но въпреки това, те се смятат за едно цяло. Войната за тях е спорт. Нещо, което правят за удоволствие. Те отиват, крадат нещо от съседите си и се опитват да го задържат, но ако съседът им ги нападне, за да си вземе откраднатото, воините само повдигат рамене и продължават нататък.

— Значи е само игра, така ли?

— Да, това е единия начин, по който може да го дефинираш. Другата причина за „етикета“ е начинът им на обличане, за който споменах, че си е просто културна ценност, начинът, по който гледат на това, и начинът, по който гледат на себе си, се определя от античните закони, които следват. За всяка планета си има различни, по-специфични закони, но като цяло за всички на планетата важи едно и също. Воините се отнасят един към друг като с равни, но се отнасят с жените си като с деца.

— Моля?

— Смятам, че за момента имаш достатъчно за обмисляне, без да влизаме в подробностите на това, което все още вбесява до полуда моето момиче Тедра. А и Далден ще е тук след броени секунди. Той ще се радва да разбере, че вече не смяташ, че всичко това е само един сън.

— Като деца? — настоя Британи. — Шегуваш се, нали?

Не последва никакъв отговор и след миг вратата на контролната зала се отвори пред един много разярен мъж.