Джоана Линдзи
Сърцето на воина (37)

Глава 36

Ако Британи не помнеше с детайли всеки един ден от пътуването, можеше да се закълне, че го е проспала, времето отлетя толкова неусетно. В началото тя си броеше дните, но след като изминаха две седмици, а след това месец, тя се отказа, решавайки, че явно нямат времево ограничение, в което трябваше да я убедят в истинността на случващото се. По тази причина тя реши, че времето е важна част от проекта им, за да видят точно колко време ще й отнеме да им повярва. Все пак, тя бе просто обект на изследване. Затова, когато зарежат тестовете и тук дойдат истинските хора, които няма да са просто тестов обект, щяха да знаят колко време ще им бъде нужно да завършат целта си.

Толкова много време, похабено единствено за нея? Вероятно не. „Корабът“ бе толкова голям, че наоколо можеше да има още дузина опитни мишки като нея, но просто по някакъв начин са успели да й попречат да стигне до тях. Тя получи обиколката на „кораба“, която си бе пожелала. И в края на деня остана още по-впечатлена от размерите на този проект, и огромните средства, които бяха вложени в него. Дори и асансьорът да не я водеше наистина на различни етажи, винаги щом излезеше от него, стените бяха подменени, и тя се чувстваше така, сякаш се намираше в друга стая. Акълът й не можеше да побере това, колко скъпо би струвало цялото това изобретение. Освен това се чудеше дали тя единствено от всичките опитни мишки наоколо е оставяна почти напълно сама да скита наоколо.

Те никога не изгубиха търпение заради недоверието й, никога не се опитаха да удвоят усилията си, за да я убедят в това, че казват истината. Тя им бе благодарна за това, защото така я оставяха да се наслади на времето, в което е с тях. Чувстваше се така, сякаш чете книга. Щом стигна до това прозрение, тя започна да си изкарва страхотно, оставяйки ги да надграждат историите си, докато им задаваше всевъзможни въпроси за тяхната част от вселената.

Тя научи, че майката на Далден е нещо като национална героиня в родната си планета, както и че е открила първа Ша-Ка’ан и е привлякла вниманието на всички останали планети към тях. Беше научила, че на планетата е забранено свободно да се разхождат чужденци, и че всеки, който иска да посети планетата, задължително първо посещава Центъра за Посетители и оттам преговаря за бизнес сделките си с управниците на планетата. Много рядко се правили изключения по този въпрос. Това невинаги е било така, но „туристите“ причинявали прекалено много проблеми, когато посещавали планетата в годините, съпътстващи откриването й, че местното население станало доста негостоприемно.

Британи прекара доста време с Шанел и научи, че семейството на Фалон е главния виновник за това планетата да бъде затворена за посещения. След като сестрата на Фалон била изнасилена от един чужденец, пътищата били два — или да тръгнат на война, или да затворят планетата за чужди посещения. Британи си помисли, че това е едно много добро оправдание да не й покажат по-голямата част от планетата, но Шанел я увери, че тези правила не важат за другарките в живота на воините, че сега тя е една Ли-Сан-Тер и по тази причина на нея няма да се гледа като на чужденка.

Отново от Шанел научи, че подобно на нейния свят, и в Ша-Ка’ан държавите се различават една от друга, някои имат различни закони и управници, други изповядват различна философия, а на някои места дори хората изглеждат по различен начин, макар на планетата високия ръст и кестенявата коса да са преобладаващи.

Другарят в живота на Шанел и неговият брат бяха живия пример за това. В Далечния край живееха хора с черни коси и сини очи, точно като двамата братя, докато в града на Далден жителите притежаваха коси и очи във всичките цветови комбинации от кестеняв до златист. Освен това, жените в родината на Фалон не били като повечето жени на планетата, различни от тези на Ша-Ка-Ра, но това бе една подробност, която Британи все още не желаеше да научава.

Шанел й стана истинска приятелка. Или поне тя така го чувстваше, дори по-младото момиче да се преструваше, че й е приятелка. Британи успя да се сприятели и с Марта, колкото и невероятно да звучеше това, тъй като все още не бе срещала Марта лично, и се питаше дали някога ще се запознае с нея. Но Марта имаше доста странно чувство за хумор и Британи започна да му се наслаждава, след като спря да се дразни от всичко, което правеше и казваше Марта. Освен това, тя все още бе главният й източник на информация. Тъй като събеседникът й нямаше лице, Британи свободно можеше да й задава всякакви въпроси, каквито не би задала лично пред някой човек.

Едно от тях бе различията в речта им, което я объркваше от самото начало. Няколко седмици след началото на пътуването им тя най-после намери време да попита Марта.

— Защо ти и Шанел говорите… нормално, ако това е правилната дума? Докато Далден и хората на Джоран говорят някак си по-различно? Щом Шанел е негова сестра, не следва ли да говорят по един и същ начин?

— Далден говори на чист Ша-Ка’ански. Това, което чуваш, е просто превод на твоя език. Така е и при Джоран, който говори Сентуриански. Шанел и аз, обаче, говорим на Кистрански, и то не чист Кистрански, а древен диалект, който съдържа жаргон. Говорим го, защото Тедра е луда по Древността и обича да използва жаргон в речта си. А моето главно задължение е да подсигурявам тя да бъде доволна.

— Но защо ще има разлика, щом и вие използвате преводач?

— Заради приликата, която намерихме между Древните Кистранци и вашите хора. Вашата история наподобява тяхната, и то толкова много, че дори диалектите ви са почти еднакви. И като ефект на това, че моята Тедра предпочита този древен език, аз говоря език толкова близък до твоя, че използваме един и същ жаргон и фрази. Ако ти кажа, че ти се е накъдрила косата в мига, в който срещна Далден, ти ще ме разбереш, нали? А обикновеният Ша-Ка’анец няма да има ни най-малка представа какво точно означава това, тъй като на техния език няма думи със същото звучене.

— А защо не каза, че и Далден няма да разбере какво значи израза? — попита подозрително Британи.

— Защото той ще разбере. Казах ти вече, че Далден е уникален, продукт на две коренно различни култури, макар той самия да предпочита да се числи само към едната. И двете деца на Тедра получаваха огромна част от знанията си директно от мен, но това бе до навършването им на определена възраст. Шанел искаше да знае всичко и продължи да учи, докато Далден спря. След като взе решение да следва дословно пътят на баща си, той повече не пожела да се учи от мен и се опита да забрави всичко, на което го бях научила за останалата част от вселената. Той може да говори точно като Тедра, просто не желае да го прави.

— Значи той е поел по стъпките на баща си, а Шанел по стъпките на майка си?

— На теория, да, и двете доказаха, че умеят да се адаптират лесно, а Шани е блестящият пример за това. Тя може да бъде идеалната Ша-Ка’анска дъщеря и да приеме абсолютно всичко, освен едно, но може да се премести на Кистран и да започне кариера като пилот на търговски кораб или като част от екипажа на Откриване на света, да прекара години в изучаването на това.

— Я върни малко назад. Абсолютно всичко, освен едно?

— Хайде, хлапе, то се разбира от само себе си, че щом е разгледала по-голямата част от вселената, то, естествено, ще намери нещо в собствения си свят, което няма да харесва. Невежеството е благословия, ако мога така да се изразя, и след като тя не е невежа, предпочете да се научи да лети. Дори бе решила да търси своя другар в живота в някой от другите светове, докато не срещна Фалон и не й се накъдри косата, точно както се случи с теб.

— И тя беше щастлива да си остане у дома с него?

— О, да — възкликна Марта и спря за миг, за да се изкикоти. — Има нещо в тази любовна емоция, която вие хората изпитвате, и която ви кара да се съгласявате да бъдете къде ли не, стига да сте до своята половинка.

— Така ли смяташ да ме накараш да не харесвам Ша-Ка’ан? — подозрително попита Британи.

— Твърдо не. Дори може да ти хареса там, веднъж щом успееш да свикнеш. Там ги няма престъпленията, с които си свикнала, няма страх, нито тревоги за война, болести, зарази, работа и като цяло няма нищо от това, за което си свикнала да се тревожиш.

— Утопия с уловка?

От конзолата отново прозвуча смях.

— Ако всичко е толкова перфектно, кукло, щеше да се отегчиш твърде бързо. Сега да се върнем на Шани. От нея щеше да излезе страхотен посланик. Заради Тедра, Шани знае всички познати езици в нашата соларна система и уважава всички форми на живот, разбирайки, че те сами по себе си са уникални. Напълно подкрепят политиката на Лигата, за това, да не се месят на планетите, които не желаят да еволюират с нашите темпове, макар да им се иска Ша-Ка’ан да не спадаше към тези планети. На мнение са, че всеки трябва да бъде оставен да еволюира със собствените си темпове, за добро или за зло, иначе няма да могат да достигнат пълния си потенциал. Доказано е, че когато недоразвитите светове започнат да напредват, следвайки стъпките на по-напредналите култури, тяхното лично развитие се забавя и на практика изостават с векове.

— Защо?

— Тъй като техните изобретатели, най-естествено, няма да си дават много зор да изобретят нещо, за което знаят, че вече е било изобретено.

— И как може да избегнете това?

— Не можем, случва се постоянно. По тази причина от лигата вече следват нова политика. Когато открият високотехнологично напреднал свят, те се радват изключително много, но ако света все още е примитивен, изследователите стъпват много внимателно. Търговията е ограничена, не е позволено космическото пътуване, и всичко се решава на място в съответствие с това колко развит е новооткритият свят. Някои планети извън лигата може да нарушат тези правила, но като цяло почти всички ги спазват.

— Някак не ми се вярва, че така се е случило и с Ша-Ка’ан — отбеляза Британи.

— Те бяха изключение, тъй като техните природни ресурси са изключително важни за останалата част от вселената. Но нещата се получиха добре и сега, след като на чужденците им е забранено да ги посещават свободно, те се развиват с нормалните си темпове, а Лигата ги пази от останалата част от технологичния свят. А и Лигата има добър представител в лицето на Тедра. Тя е идеална за тази задача, тъй като желае само най-доброто и за двете страни.

В контролираната среда на Андровия Британи очакваше да се отегчи бързо, но това не се случи. Тя се научи да играе на някои от игрите в стаята за почивки, които истински я изумяваха. Тя нямаше опит с компютърните игри, тъй като никога не бе имала собствен компютър, но беше способна да управлява нещо, което приличаше на реален човек в симулация на война, чиято графика и размер на екраните бяха наистина впечатляващи. Бе все едно да гледа филм, но тя да бъде режисьорът му и да управлява актьорите на екрана, бе нещо съвсем различно.

Бе открила стая за хоби занимания и прекарваше доста време в нея. Стаята вероятно бе предназначена за екипажа, който би бил нужен за управлението на Андровия, или пък за хората на борда, които имат любими хобита, от които не биха искали да се откажат, само защото са на космическо пътуване. Някои неща в стаята й бяха напълно непонятни, но малкото кътче с парчета дърво и инструменти й бяха повече от познати.

Тя напълни стаята на Далден с новите си произведения. Нова маса и столове, нощно шкафче, заради което настоя леглото вече да не се прибира в стената, когато не го използват. Направи и двойна пейка, и след като убеди Далден, че е достатъчно здрава, за да издържи теглото и на двама им, той с радост стоеше всяка вечер на нея пред огромния прозорец на стаята им, докато наблюдаваха звездите и кометите. Дори веднъж видяха как близо до тях прелита друг кораб и Британи беше толкова изумена, че се наложи Марта да я успокоява, че това е само търговски кораб и той просто минава покрай тях.

Младата жена нямаше никакви поводи да се отегчи. Освен това и Корд II се грижеше за доброто й настроение. Той имаше пиперливо чувство за хумор, като много често го използваше, така че да раздразни с нещо Далден, и винаги успяваше. Марта й обясни, че никога досега Далден не е изпитвал ревност и това било така, тъй като воините около него са му верни и той никога, дори за миг, не е помислял, че биха могли да направят нещо нередно. Той им вярваше безусловно, докато Корд II бе нещо съвсем различно и според Далден, нещо напълно непредсказуемо.

По тази причина Далден нямаше нищо против тя да се сприятели с един от младите му воини, който също обичаше да се занимава с дърворезба. Кодос винаги бе изпитвал желание да прави нещо с ръцете си, но никога не бе намирал някой, който да го научи… досега. Или поне така казваше той, а тя прие думите му за истина, тъй като, докато го обучаваше, нямаше време да мисли за края на проекта.

Не, Далден нямаше нищо против тя да общува с Кодос, но бе против това да прекарва каквото и да е време с Корд II, който от своя страна не спираше да флиртува с нея. Флиртовете му тя не приемаше на сериозно. Марта настояваше, че той не е човек, а андроид, който тя и Брок, друг компютър Мок II, бяха създали, на което младата жена винаги отвръщаше с „да бе, да“. Ако Далден знаеше, че не е истински мъж, нямаше да ревнува, нали така?

Марта, разбира се, имаше отговор и за това. Тъй като андроида бил създаден по най-новите технологии, той би напълно способен да е активен сексуален партньор на една жена и Далден много добре знаел това. Освен това, Корд II бил свободно мислещ компютър, който, за разлика от Марта, не е закован на едно място, и няма особено много задръжки, отговаряйки само пред Марта и Брок за действията си.

След чутото Британи бе поискала да разбере защо Марта не е използвала тази технология, за да може да се движи спокойно навсякъде, а Марта й бе отговорила, че не може да подобри нещо, което е напълно перфектно. След тези думи младата жена се бе посмяла наистина добре.

Освен това, Британи си бе забранила да пита за неща, за отговорите на които бе сигурна, че ще я разстроят. Защо ненужно да клати така или иначе нестабилната лодка? Законите и правилата им бяха в категорията на нещата, които не желае да научава. Но пътуването им вече бе към своя край, затова най-после се принуди да повдигне този въпрос пред Марта.

— Време ли е да науча за законите им?

— Не точно. — Марта използваше отегчения си тон, който в дадения случай звучеше някак успокоително. — Докато си с Далден, той няма да позволи на нищо да се обърка. Когато бъдеш оставена да вършиш каквото си искаш, тогава ще научиш какво може и какво не може да правиш сама.

— Но ще бъда предупредена, преди да наруша някой закон, нали? — загрижено попита Британи.

— Тедра не беше предупредена, а Чалън мислеше също като теб, че тя е от неговата планета, той смяташе, че ще е запозната с всичко на планетата, включително и със законите. Вярваше, че в космоса няма никакви други форми на живот. Всъщност той знаеше, че Тедра му казва истината, и просто отказваше да го повярва. Звучи ли ти познато?

Това я подразни. Те й показаха някои наистина невероятни неща, или поне щяха да са невероятни, ако бяха истина. Но просто не вярваше, че е така.

Не бе никак развълнувана от перспективата, че ще пристигне на Ша-Ка’ан. Ако знаеше, че там ще срещне истинските родители на Далден, а не просто актьори, играещи роля, вероятно щеше да е адски нервна и да се тревожи за нормални неща, като това дали ще бъде приета в семейството на мъжа, с който е обвързана.

А тя бе наистина обвързана с него. След като прекара повече от три месеца с Далден, нямаше никакво съмнение, че сърцето й е напълно негово. Мисълта да го изгуби бе толкова ужасяваща, че тя не си позволяваше да мисли за нея, защото болката от тези мисли бе повече от непоносима. Освен това, не си позволяваше да го попита какво ще се случи с тях, когато този проект приключи, защото той просто щеше да настоява, че никога няма да се разделят.

Понякога си мислеше, че мозъка на Далден е промит и че той наистина вярва във всичко, което й казваше. Или поне тя предпочиташе да бъде така, вместо да мисли, че той съзнателно я лъже, макар и с някаква „добра“ причина. Лъжата щеше да означава край за тях, когато всичко това приключеше. И какъв щеше да е този край? Отивай си у дома, това между нас приключи? Или остани с мен и бъди част от програмата? Дали би се съгласила да подложи и други хора на експеримента, в който бе участвала? Не би могла, защото в крайна сметка щеше да е жестоко да поражда в хората подобни силни емоции.

Но пътуването им приключи. Марта обяви, че до няколко часа ще са у дома. Скоро тя щеше да разбере какво ще направят, за да я убедят, че е на нова планета… ако въобще се опитат да я убедят. Никое студио няма как да бъде толкова голямо. Щеше да й се наложи да види не малка част от „планетата“. Как тогава ще я убедят в това, което искат? Да не говорим, че бяха направили грешката да й кажат, че на планетата има форми на живот, които са уникални и се срещат само на Ша-Ка’ан, казваха, че дори въздуха е различен, като в райска градина, толкова чист и свободен от замърсявания. Щеше да им е трудно да изфабрикуват това.

Сега ли щеше да дойде края? Когато слезеше от кораба, дали щяха да й кажат: „Провали се, може да се връщаш у дома“?